Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Насилието над ненасилието

Петък, 05 Януари 2018 / Общество
974
  • pixabay.com

Защо политиците изместиха дебата за дискриминацията и се вживяха в ролята на противници на „третия пол“?

 

България, която пое председателството на Съвета на Европа от 1 януари с мотото „Съединението прави силата“, влиза в тази своя роля с фал старт, поне що се отнася до сигналите, които изпраща с отношението си към европейските ценности.

На първото си заседание за годината правителството гласува проект за решение да предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие и това се превърна в първа новина във всички медии, измествайки дори протестите за и против лифта в Банско и почти измествайки бруталното шесторно убийство в Нови Искър. Вместо да покажем, че през шестте месеца от председателството си ще работим за утвърждаване на ценностите на съюза, ние отново показахме балканския си манталитет. С аргументи като „някои бият жените си, а някъде жените бият мъжете си“ /По вицепремиера Красимир Каракачанов по време на правителственото заседание, според стенограмата/ и с твърдения, че ако ратифицира документа, България ще узакони „трети пол“ и ще развращава децата. Дали става въпрос за непознаване на текста на документа? Едва ли всички партии и политици, които застанаха категорично против, не са чели текста на конвенцията. Тогава за какво става въпрос – за популизъм, за липса на толерантност или за вдигане на излишен шум?

Засега ДПС са единствената парламентарна партия, освен ГЕРБ, която не е против рафитицирането на документа. Обединени патриоти, БСП, Воля и дори СДС, които не са в парламента, категорично се обявиха против.

Доколкото обаче в конвенцията се говори за ненасилие, толерантност и приемане на правото на всеки човек да се самоопредели като социална роля, съзнание и сексуалност, фалшиво пискливият дебат против нея показва за кой ли път, че българското общество е нетолерантно към различните и очевидно намира за нормално насилието, или по-точно правото на мъжа да налага мнението си вкъщи пошляпвайки жената и децата. Впрочем според юристи правото на защита на жените от домашно насилие не е изрично регламентирано в законодателството ни, така че от дебата по темата би имало смисъл, ако беше по същество.

 

За какво става въпрос

 

Документът е достъпен на сайта на Съвета на Европа на български език, така че всеки, който наистина се интересува от това под какво се е подписало българското правителство преди година, може да го прочете и да се успокои.

Конвенцията е договорена през 2011 г. в Истанбул и е подписана от 44 държави и Европейския съюз. Досега е ратифицирана от 28 държави.

Истанбулската конвенция има за цел „да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие“, „да допринася за премахване на всички форми на дискриминация, „да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени и домашното насилие“...

Това, с което конвенцията ангажира държавите, е създаването на механизъм за мониторинг и официална институция, която да отговаря и координира изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките за превенция и борба с всички форми на насилие.

Според 8 министри в кабинета (които гласували против по думите на вицепремиера Валери Симеонов) и голяма част от политическите партии обаче проблем е не домашното насилие (нещо, за което всички знаем, но обикновено не можем да докажем), а въвеждането на понятието „трети пол“ и легализирането на гей браковете, за които в конвенцията не се говори.

Доколкото в документа се говори за пол, то става въпрос за това да няма дискриминация по полов признак. Да даваме ли примери за това, че жените в България са дискриминирани, или че отношението към голяма част от тях е като изпълняващи социалната роля на готвачки и детегледачки, които могат да ядат пердах? Или пък че има случаи на насилие над хора заради различна сексуалност и раса? Има такива примери и те са били достатъчно огласявани.

 

Къде е третият пол? 

 

Ето какво казва конвенцията за пола /Чл. 3/:

- „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;

- „насилие над жените, основано на пола“ означава насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените.

Съответно /чл. 4/ прилагането на разпоредбите на конвенцията, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.

Доколкото тези теми са разгледани като част от образователния процес, то става въпрос единствено за дискриминация /чл. 14/: „Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища“.

 

Съединението прави насилието 

 

Освен това страните, подписали конвенцията, трябва да предприемат необходимите мерки за „насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете“ /чл. 13/. И се задължават да предприемат мерки за предотвратяване на всички форми на насилие.

Съпротивата на мнозинството от политическите сили срещу този документ може да се приеме и като съпротива срещу ангажимента на всяка държава да работи срещу насилието, основано на полова дискриминация, колкото и всички партии да започваха декларациите си против конвенцията с твърдението, че са против насилието, но не биха искали да се узаконяват лудости /Това пък е по думите на бившия здравен министър Петър Москов/.

И тук единственото логично обяснение е, че политиците добре познават социологическите изследвания, според които обществото, представляващо избирателите им, е нетолерантно към хора от различни раси, религии и сексуална ориентация. Толкова за смисъла на дебата, който буквално изнасили темата за ненасилието.

 

Вижте още: 

Българите поставят жената до печката 

44% от българите са расисти 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Истанбулска конвенция, насилие над жени, дискриминация, трети пол, гей бракове, толерантност

Street of Hope

Благодарност се възпитава с пример

Петък, 11 Януари 2019 / Родители
  Днес отбелязваме международния ден на думата “Благодаря“   Много страни отбелязват деня на думата „Благодаря“, за да напомнят колко е важно да сме благодарни за всичко, което имаме. А ние използваме повода да напомним, че благодарност се предава на децата [...]

Над 1100 екипа ще връщат децата в училище

Петък, 01 Септември 2017 / В клас
  Над 200 хиляди деца не посещават детска градина и училище   От днес започват работа 1 103 екипа в цялата страна, в които са включени 11 632 представители на различни институции - учители, директори, социални работници, полицаи, медиатори, представители на гражданското общество. [...]