Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Няма застраховка срещу инвалидния стол

Неделя, 21 Октомври 2018 / Общество
937
  • Надя Борисова

Какво постигате като обиждате хората с увреждания?

 

Нормалната държава е тази, която не поставя ограничения – нито физически, нито психически на гражданите си. А не тази, която е затвор, както за хората с увреждания, така и за останалите. У нас битува клишето, че сме толерантна държава, но през годините то звучи повече в устите на политиците и по повод етническия модел, отколкото по отношение на обикновените хора, на които именно политиците, управляващи държавата, би трябвало да осигурят условия за нормален живот.

От години говорим за това, че хората с увреждания искаме промяна на системата, която да ни даде възможност да сме равни на останалите и да сме приети в обществото. Но вместо това хората, които се опитват да покажат, че ги има, и, въпреки ограниченията, се опитват да се преборят за нормален живот, са мачкани и обиждани. И това вече е тенденция.

Помните ли чиновника от социалното министерство, който нарече майките на деца с увреждания „кухи лейки“? Причината беше, че не знаели, че в сряда заседават министрите и е излишно да се разхождат да протестират пред социалното министерство. Този чиновник беше уволнен, но това не промени нито системата, нито отношението.

После президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов се ядоса на майките и ги призова да спрат „да разхождат тия нещастни деца по улиците“. Човек от синдикатите слага „окови“ на хората с увреждания, защото не искал да ги гледа и да си седят по домовете, за да не го натоварват.

За да стигнем до момента, в който не просто член на кабинета, а заместник на министър-председателя нарече майките „кресливи жени с уж болни деца“. По думите на Валери Симеонов Законът за хората с уврежданията бил приет под натиск в опит да се угоди на тези кресливи жени, които спекулирали с децата си.

Г-н Симеонов, никой няма право да си играе с болката на една майка. Повярвайте, всяка майка иска детето й да е „уж“ болно, и моята също. Но както за моята майка, така и за много майки в България ситуацията е друга. И тя не се променя с обиди, а с действия.

Защото никой не е застрахован от това дали няма някой ден да се окаже в инвалиден стол. И не са виновни тези, които въпреки недъга – своя или на децата си, се опитват да живеят - ако не достойно и нормално, то поне без да ги обиждат!

Надявам се не просто този закон, заради който майките излязоха да протестират, да бъде приет. Надявам се един ден да се махнат рамките, в които хората с увреждания сме натикани и да бъдем видяни не като хора, които искат пари наготово. А като хора, които имат нужда от различна подкрепа, за да дадат най-доброто от себе си на това общество.

 

Вижте още:

„Уж“ болните системата ги убива

Как ще задължите някой да наема инвалиди?

Вземете си инвалидната пенсия, аз искам да работя!

Скритите успехи: Севлиевец се пребори за достъпна среда в града си

Скритите успехи: Деница, която извоюва данъчни облекчения за хората с увреждания

Фирми за помощни средства източват държавата





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

хора с увреждания, инвалиди, социална система, закон за хора с увреждания, Валери Симеонов





StreetInside

Подаръците на интуицията

Неделя, 29 Май 2016 / На предела
  Защо интуитивните хора се възползват максимално от ситуацията и са по-успешни, докато други не могат     Трудно е се обясни какво е интуицията. Някои я приписват на късмет, някои я отхвърлят изобщо и я поставят в същата група като картите таро, докато други хора я използва [...]

Планетариум и екологична батерия си поделят наградата "Предприемачи в науката"

Четвъртък, 19 Декември 2019 / Кариера
Конкурсът на Фондация „Карол Знание“ се провежда за втора година при все по-сериозна конкуренция   Изграждане на планетариум в София и производство на екологична батерия за морския и речния транспорт – това са двата проекта, които си разделят наградата от 30 [...]