Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Никой не може да лиши човек от правото на труд

Понеделник, 05 Март 2018 / Общество
1389
  • bnt.bg

Идеята за отнемане на правото на пенсия в случаите, когато хората с увреждания получават доходи от труд противоречи на основни закони, казва д-р Боряна Холевич

 

Проблемите свързани със системата за издаване на експертизи от ТЕЛК и осигуряването на адекватни условия на труд на хората с увреждания не намират решения и разбиране от страна на управляващите. По тази причина хората с увреждания излизат на протест.  Потърсихме за компетентно мнение д-р Боряна Холевич, председател на Сдружението на лекарите от ТЕЛК – София, които също ще подкрепят протеста.

 

- Д-р Холевич, какви промени са наложителни в Наредбата за освидетелстване на хора с увреждане, за да имаме ефективна система на ТЕЛК?

 

- Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността трябва да бъде преразгледана. Необходимо е да се даде възможност за определяне на пожизнен срок не само при дефинитивни състояния, но и прогресиращи заболявания, при които не се очаква подобрение на състоянието. Трябва да бъдат изключени от наредбата състояния, които реално не водят до инвалидизиране и да бъдат завишени процентите при сериозни заболявания и тежки увреждания. Необходимо е и да бъде въведен задължителен тримесечен срок за осведетелстване както от ТЕЛК (Териториална експертна лекарска комисия), така и от НЕЛК (Национална експертна лекарска комисия). Към момента, тъй като срокът е препоръчителен, при обжалване на решението на ТЕЛК, НЕЛК гледа пациента често след година и повече. Ние настояваме и за изработване на отделна наредба за ескпертиза при деца, съобразена със спецификата на протичане на заболяванията в детска възраст.

 

- Необходимо ли е да се прави отделна оценка за работоспособност на хората с увреждания и трябва ли тя да бъде отделна от цялостната експертиза?

 

- Разделянето на медицинската експертиза от социалната и професионалната, както и промяната в терминологията е в центъра на т.нар. „реформа”, предложена от МТСП, като това се дефинира, едва ли не като „златен ключ”, който ще реши всички проблеми на хората с увреждания. От думите на управляващите излиза, че хората с увреждания, след като преминат през бъдещите комисии, няма да имат потребност от инвалидна пенсия, защото държавата ще се погрижи да си намерят работа и да се интегрират в обществото. В предложената реформа няма и дума за всички останали сериозни проблеми, съпътстващи тези процеси. Идеята за ограничаване или отнемане на правото на пенсия в случаите, когато хората с увреждания получават доходи от трудова дейност е в противоречие с основни закони. В Конституцията на България, правото на пенсия, при възникване на определени обстоятелства, предвидени в Закона за пенсиите, е гарантирано като вид осигурително право, без упражняването му да е поставено в зависимост от упражняването на друго основно право, каквото е правото на труд. При настъпване на определени условия, правото на пенсия възниква в цялото свое съдържание, вкл. от гледище на размера на дължимата пенсия. В Конституцията не се съдържа никакво основание, което да оправдава каквото и да било ограничение на правото на получаване на пенсия при възникване на условията, определени в Закона за пенсиите. Правото на обществено осигуряване е отделно конституционно право и се гарантира и защитава от Конституцията самостоятелно, както и правото на труд. Упражняването на всяко от тези права не е поставено в зависимост от упражняването на другото. Подобен казус е разглеждан от Конституционния съд през 1997 г. и решението е обнародвано в ДВ бр.89 от 07.10.1997.
Идеята да бъдат лишени лицата с инвалидни пенсии от правото да упражняват трудова дейност противоречи и на чл.4 т.4 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-то Народно събрание на 26. 01. 2012 г, в сила в РБ от 21. 04. 2012 г., която забранява да бъдат ограничавани или суспендирани вече признати или съществуващи права на хора с увреждания при действието на Конвенцията или, още по-малко, в изпълнение на същата.

В страните от ЕС се отпускат милиарди за социална адаптация на хората с увреждания и връщането им на пазара на труда чрез приспособяване на работни места, облекчения за работодателите които създават места за инвалиди, усвояване на нови сръчности и умения от лица с увреждания. В България – обратно. На човека с увреждане се гледа като на натрапник, като на лице, пречещо за реализация на нормален работен процес. Малко са работодателите, които назначават на работа лица с увреждания – напротив, представянето на решение на ТЕЛК е повод за съкращение при първа възможност. Правото на труд е гарантирано от Конституцията на България, а мястото на медицинската експертиза е да даде медицинска оценка на функционалния дефицит на органите и системите, засегнати от определено заболяване и да прецени какъв труд може да упражнява лице с увреждане, без да навреди допълнително на здравето си.

 

- Хората с увреждания казват, че държавата води политика за спестяване на средства чрез реформи, засягащи най-уязвимите групи. Така ли е според вас?


- Да, предстоящата реформа ще лиши от инвалидна пенсия 150-200 хиляди хора с увреждания.

 

- Какви са начините да се влияние на корупцията в системата на ТЕЛК?

 

- Въвеждане на електронна здравна карта, Единна електронна система за нуждите на ТЕЛК и НЕЛК и създаване на независим контролен орган, подчинен директно на МЗ. Един от големите митове, редовно разпространявани в медийното пространство, е, че лекарите от ТЕЛК са едва ли не „виновни” за повишаване броя на болните с намалена работоспособност. Бегъл поглед върху статистиката на заболеваемостта от онкологични, сърдечно съдови, психиатрични и други социално значими заболявания показва, че броят на болните многократно надвишава броя на освидетелстваните от ТЕЛК. Според различни пулбикации от 2016 г в България са регистрирани 284 738 болни с онкологични заболявания, 406 738, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, 32 082 психично болни, 520 000 болни от захарен диабет , 70 000, страдащи от епилепсия, около 10 000 с ДЦП, 3000 болни на диализа, 140 000 психично болни. До тук, 1 466 175 души, страдащи от сериозни, социално значими заболявания. В тази статистика не са включени хората с увредено зрение и слух, ортопедичните заболявания, посттравматичните увреждания, автоимунните заболявания, вродените аномалии и много други.

Друга причина за значителното нарастване броя на пациентите на ТЕЛК е влязлата в сила през 2000 г. промяна в Кодекса за социално осигуряване, която позволи отпускане на втора инвалидна пенсия към пенсията за изслужено време и възраст в размер от 17 до 33 лв. Решението на ТЕЛК стана „заветна” мечта на болни в пенсионна възраст с минимални пенсии.


- Повечето хора със специални нужди не работят не поради липса на желание, а заради невозможност да стигнат до работни места или дискриминация от страна на работодатели. По какъв начин ще се промени това чрез промяната на оценката на работоспособността?

 

- Предлаганата от управляващите реформа не засяга този проблем. Тя цели единствено механично намаляване на броя на хората с увреждания, получаващи инвалидна пенсия и приравняването им към възможностите на НОИ. Този брой обаче е функция на заболеваемостта и качеството на здравеопазването. Няма как в страната с най-висока заболеваемост и смъртност от социално значими заболявания да намалее. Цялата идея за реформа в експертизата започна от разпространяване в медиите на лъжата за огромен брой хора с увреждания в България. Истината е , че към края на 2016 г броят на хората с увреждания, получаващи пенсия за инвалидност е 518 109 души, което означава, че представляват 7,4 % от населението. Това е много по-малко от данните за Великобритания /18,33%/, Франция /26,4 %/, САЩ /22%/. По данни на СЗО хората с увреждания в Европа са 15- 16%.

 

- Какви са конкретните ви искания към управляващите?

 

- ТЕЛК не би трябвало да определя процент „намалена работоспособност”, а процент „вид и степен на увреждане” и да посочва противопоказаните условия на труд, които биха влошили здравословното състояние на лицето. Това в никакъв случай обаче нe би трябвало да води до отнемане на инвалидната пенсия.

- Засилване на контрола с наличния ресурс чрез преразглеждане функциите на картотеките за медицински експертни досиета в посока работещите там лекари, със стаж и опит в експертизата, да оказват допълнителен контрол и да имат право да обжалват експертните решения.

- Преразглеждане на Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността, включително сроковете на инвалидизиране като се даде възможност за определяне на пожизнен срок за заболявания и състояния при които не се очаква подобрение, изключване от наредбата на състояния които реално не водят до инвалидизиране и завишаване на процентите при сериозни заболявания и тежки увреждания.

- Засилване на контрола чрез включване в състава на ТЕЛК на лекари-представители на НОИ на ротационен принцип, така че да имат пряк контакт с пациентите и да имат право да подписват решенията на ТЕЛК „с особено мнение”, което автоматично да ги насочва за преразглеждане от НЕЛК.

- Създаване на Наредба за експертиза на вид и степен на увреждане при деца съобразена със спецификата на заболяванията и протичането им в детска възраст.

- Въвеждане на задължителни разумни срокове за освидетелстване, както от ТЕЛК така и от НЕЛК в рамките на 3/три/ месеца от постъпване на документите.

- Ускоряване въвеждането на електронна здравна карта и Единна електронна система за нуждите на ТЕЛК и НЕЛК

Тези предложения за залегнали в предложен от „Сдружение на лекарите от ТЕЛК –София” Законопроект за реформа в медицинската експертиза. Същият е одобрен от Националнопредставените организации на и за хора с увреждания и внесен МЗ, МТСП и НС.

 

Още по темата: 

Вземете си инвалидната пенсия, аз искам да работя! 

 

 

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

хора с увреждания, реформа, ТЕЛК, инвалидни пенсии, социално осигуряване, д-р Боряна Холевич





StreetView

Най-дългият мост в света свърза Хонконг и Макао

Сряда, 24 Октомври 2018 / Места
Съоръжението е с дължина от 55 км и се очаква да донесе икономическо оживление   Девет години след първата копка в Китай беше открит най-дългият мост в света. Съоръжението е с дължина от 55 км и свързва Хонконг и Макао. Проектът е на стойност 20 млрд. долара. Съоръжението е уникално и [...]

Надежда за коралите

Понеделник, 24 Юли 2017 / Места
Изследавотели от Австралия работят върху създаването на топлинно устойчиви микроорганизми, които да спасят рифовете   Топлинно устойчивият корал не е изкуствена конструкция. Мутацията възниква естествено в Австралия, където коралите са намерили начин да се адаптират и оцелеят. Изследов [...]