Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Обратната страна на омразата

Сряда, 13 Юли 2016 / Общество
2167
  • gratisography.com

Разпространяването на агресивното говорене се разширява, а готовността на обществото за съпротива срещу него намалява

 

Отивате в детската градина да вземете детето си и поне едно дете идва при вас, за да ви каже „Ама той е лош!“. Лош бил, защото е ударил дете, смял се на масата докато другите се хранели, или не си е изпълнил задачата, дадена му от учителите. Опитвате се да обясните, че да удариш е лоша постъпка, но „лош“ е нещо друго, но детето вече е отишло да информира друг родител – няма кой да ви чуе. 

Откъде е чуло, че има лоши деца? Вероятно от родителите си, от другите деца, но може и да е от учителите.

Същото може да се случи и в училище, само че тогава е по-вероятно да ви извикат, защото детето по някаква причина не се е вписало в средата. 

Какво обаче се случва с „лошия“ Петърчо (да го наречем така) в общия случай? Баща му го набива, а майка му изнася реч в стил „Аз колко пъти да ти повтарям да не удряш децата и да слушаш“ и никой не се сеща да го попита защо е направил това, което е направил.

Така с времето набеденият за лош (защото е различен) Петърчо става все по-неразбран, все по-отхвърлен и все по-лош. Докато накрая си намира лоши приятели, които обаче го приемат и заедно започват да говорят и вършат разни лоши неща. Стават група, чувстват се силни, могат да мразят и бият понякога беззащитни хора, понякога без причина, друг път, защото са цигани, хомосексуалисти, имат различна религия. Или просто защото не ги харесват. Защото не ги искат, защото партийните им вождове говорят от трибуните, че трябва да има разделение, защото... сега Петърчо, който отдавна вече е Петър, е разбрал как да бъде не-различен и най-накрая да се чувства приет.

 

Речта на омразата

 

Агресивното говорене се използва все по-често и обществото все повече го приема, показва изследване на Институт "Отворено общество", проведено в края на април.  Под език на омразата се разбират всички изразни форми, разпространяващи, подбуждащи към, улесняващи или оправдаващи расовата ненавист, ксенофобията и антисемитизма или други форми на ненавист, основани на нетолерантност.

58% от анкетираните в проучването хора са отговорили, че през последната година са чували изказвания, които могат да се окачествят като реч на омразата. Това е най-високото измерено ниво по този показател за проведените досега 3 изследвания - през 2013, 2014 и 2016 г. Най-често обект на агресия и омраза са ромите, следват мюсюлманите, турците, хомосексуалните и чужденците. Проучването показва, че най-значително се е увеличило негативното говорене спрямо мюсюлманите - от 10,6% преди 2 години до 38 на сто през 2016 г.

Най-често реч на омразата се използва от обикновените хора – 71% от хората казват, че чуват агресивни изказвания в градския транспорт, на улицата докато шофират, докато пият кафе, пазаруват, плащат си сметката в ресторанта... На второ място са журналистите – 46% и на трето политиците – 35%, показва изследването на „Отворено общество“.

 

Какво общо има това с Петърчо?

 

Нека да започнем с това, че обратната страна на омразата е толерантността – приемането на различни хора, ситуации и ценности, които не разбираш и не споделяш, ако обаче те не са вредни за останалите.

Изследването показва обаче, че в училищата трайно се разпространява езикът на омразата. В училищата не се работи достатъчно за насърчаване на равенството между хората, учителите имат слаба чувствителност и нерядко самите те изразяват расистки и ксенофобски настроения, показва изследването.

Добрата новина е, че въпреки увеличаването на случаите на използване на подобен език в медите, 73% от българските граждани продължават да не одобряват изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо малцинствени групи. Според 59% от анкетираните прокуратурата трябва да преследва журналисти и политици, които изразяват омраза или агресия срещу представители на малцинствата, а според 65% трябва да има наказателно преследване за агресивния национализъм. Същевременно доверието в институциите е ниско и само 23% от участвалите в допитването биха подали сигнал в полицията срещу такова деяние.

Лошата новина е, че според Наказателния кодекс самото агресивно говорене не е престъпление, престъпление става едва, когато изчакаме заплахите да се превърнат в действия.

Сега въпросът е дали родителите на Петърчо са сред онези, които са приели за нормална част от ежедневието си агресията и нежеланието да изслушваш и разбираш останалите. И как ще реагират те, когато някой дойде и им каже, че детето им е лошо, защото е различно. Обратното на омразата е обичта, разбирането, търпението и толератността.

 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

език на омразата, агресия, изследване

StreetInside

Петимата мъдреци

Понеделник, 20 Февуари 2017 / Към себе си
Кой от тях бил наистина мъдър?   Петима мъдри мъже се изгубили в гората. Първият казал: -Ще вървя наляво, това ми казва интуицията ми. Вторият казал: -Ще вървя надясно – причината е, че дясно произлиза от думата „правота“. Третият казал: - Аз ще се върна назад &n [...]

8 начина да заглушим егото и да чуем висшия си аз

Понеделник, 25 Септември 2017 / Към себе си
Често сме твърде заети да слушаме какво ни казва ума и пренебрегваме вътрешните напътствия на Висшия си аз   Умът ни ни дава постоянни съвети, които ни предупреждават за опасност или ни критикуват за нещата, които правим. Понякога това може истински да ни обърка или да доведе до различн [...]