Защо преподавателите от Софийския университет не искат да наименуват аудитория на името на доц. Кристиян Таков?
Журналистът Татяна Ваксберг сподели във Фейсбук каква е реакцията на ръководството на Юридическия факултет на Софийския университет на предложението на името на доц. Кристиян Таков да бъде наименувана аудитория – преподавателите били против. Петицията, която събра подписите с това предложение обаче, не предлага това само, защото доц. Таков беше брилянтен юрист, а заради куража му да отстоява почтеността и да води битка за промяна на обществото.
Ето разказът на Татяна Ваксберг:
В тази папка са вашите 3 759 подписа, с които се присъединявате към искането да се наименува аудитория в Софийския университет на името на доцент Кристиян Таков. Това значи, че дължа 3 759 обяснения за съдбата на тази петиция.
Подписката беше инициирана веднага след смъртта на Кристиан Таков на 11.07.2017 г. Тя беше популяризирана едновременно с предупреждението, че Софийският университет и друг път е бил изправян пред подобни искания, но в почти всички случаи ги е отхвърлял – предимно с аргумента, че броят на заслужилите юристи е по-голям от броя на аудиториите.
На 3 октомври имах среща с ректора, професор Анастас Герджиков, и му връчих папката, която виждате на снимката. Водихме разговор на един и същи език: той самият беше наясно, че искането е отправено не (само) заради големите заслуги на Кристиан Таков към правото, а заради дефицитното в България съчетание на почтеност, академичност и гражданска активност, което Софийският университет е добре да насърчи. Каза, че подкрепя идеята, но напомни, че крайното решение принадлежи на Юридическия факултет. Ангажира се да предаде папката на декана и да му каже мнението си. По-късно разбрах, че е направил това още в същия ден.
Днес, 31 октомври, имах среща с декана на ЮФ, професор Сашо Пенов. Говореше предимно той и ползваше език, обърнат към вътрешния му глас. Каза, че е против, без да използва думата “против”. Каза, че има традиция за не-наименуване на аудитории, за която сигурно не знам, че има десетки заслужили юристи в последните 125 години, за които със сигурност не знам, че са приятели с Кристиан, за което, разбира се, не знам, че всеки човек носи Кристиан в сърцето си, за което също не знам, и че тази подписка той я знае още от лятото, така че е наясно отдавна, да не си мисля аз. Уверих го, че не съм при него с враждебни намерения, а той мен – че не трябва да му преиначавам думите.
Докато говореше, гледаше някъде над мен, а докато слушаше, разлистваше десетките документи на бюрото в порив да подпише незабавно всеки от тях. Спираше се точно преди химикалката да докосне листа, като сам осуетяваше устрема си към това убежище за погледа.
Каза, че мисли за табло или за паметна плоча с имена на големите юристи на факултета, едно от които да бъде и това на Кристиан Таков – един “много голям юрист”. Що се отнася до идеята с аудиторията, поясни, че е длъжен да внесе подписката на заседание на факултетния съвет, което и ще направи на 14 ноември тази година, знаейки какъв ще бъде резултатът – отрицателен. “Преподавателите са против” – каза. Вдигна предупредително пръст: да не му преиначавам думите, когато допускам, че ще внесе подписката на заседанието, воден единствено от формалните задължения на поста си. Напомни още нещо, което ще да не знам: “Дори на Петко Каравелов не е кръстена аудитория”.
Твърдях, че сме съвременници на Таков, а не на Каравелов, че въпросът не е кой колко е заслужил, а дали Софийският университет е на висотата на момента – да оцени дефицита от почтеност, ерудиция и гражданско участие, събрани в едно, и да застане с целия си авторитет на академична институция зад една инициатива, която насърчава тази комбинация в днешните студенти. Изговорих изречението на четири части, за да не заглушавам с гласа си всичките имена “без аудитория”, които бяха периодично вмъквани, преди да съм сложила точка: Марко Балабанов, Нисим Меворах, Петко Стайнов.
Попитах го дали има административна необходимост от някаква писмена молба от моя страна, но той каза, че няма. Попитах дали мога да обясня пред факултетния съвет какви са аргументите за внасянето на подписката, а той напомни, че членовете на факултетния съвет са “достатъчно зрели и съобразителни хора”, сред които има цели двама бивши премиери. Изведнъж повиши глас: да не взема сега да кажа, че ми е забранил да идвам на заседанието на факултетния съвет, след като тези заседания са публични? Уверих го, че правя разлика между забрана и съобщение за безпредметност на усилието и го насърчих и той на свой ред да помисли върху някои разлики. Примерно, върху тази, която стои между въпроса и отговора в един уж общ разговор за името на една аудитория.
На 14 ноември (или на датата, на която се окаже свикано заседанието на факултетния съвет) ще се опитам да обясня аргументите, с които беше инициирана подписката. Ако не ми позволят, просто ще проследя на живо как се приема или отхвърля предложението. Ако и това не се окаже възможно, ще науча новините от източници. Във всички случаи ще ви държа в течение.
Вижте още:
Не чакайте системата да се оправи. Пробвайте се вие
