Събитията на 2016-та: С какво ще запомним изминалата година и с какво ще запомнят нас

Скандал след скандал, инцидент след инцидент, неадекватни реакции на политици, изнервени заради липса на ваксини родители, побъркани от реформи учители и ученици, обвинени от прокуратурата министри, опити за съставяне на правителство след ненужно подадена оставка, нов президент, фалшиво, но демонстративно желание на политиците да чуят какво иска „народа“ и купища манипулации...

Много неща се случиха през 2016 година, а някои сложиха трудни за изтриване петна върху ревера на България, за които всички плащаме... било заради политическа глупост, небрежност, безотговорност, или заради нерешените проблеми в собствената ни къща. Ето някои от тях.

Агресия в метрото

Безспорно най-тежкият шамар в лицето на България пред света заби Светослав Стойков - българин от ромски произход, който ритна нищо неподозираща германка по стълбите в берлинското метро. Без причина, агресивно, брутално.

За Германия Светослав е българин. За България обаче той е циганин. И с това като че ли въпросът се изчерпва - щом е циганин, значи е нормално да върши такива неща. Въпросът е ние, определящите себе си като българи и срамуващи се от поведението на Светослав, как приемаме агресията. Нетърпими ли сме към нея, или предпочитаме да набием някой, когато сме ядосани, когато ни засича на светофара, когато... е циганин? Агресията ражда агресия.

Две е повече от едно, но е равно на нула

Изборът на генерален секретар на ООН не просто хвърли сянка върху името на България, а според доста анализатори направо ни направи за смях. Официален кандидат за поста беше генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. И в средата на процедурата управляващите решиха да я заменят с успешния иначе еврокомисар Кристалина Георгиева.

След като Бокова отказа да се оттегли, България се оказа с двама кандидати за високия пост. В резултат нито една от двете кандидатки на страната не спечели, еврокомисар Георгиева напусна и поста си, а междувременно стана ясно и, че външният ни министър Даниел Митов е предложил България да оттегли кандидатурата си за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН през 2018-2019 г.

Бунтът на мигрантите

Кошмарът със задълбочаването на мигрантската криза, особено след решението за затваряне на Западния балкански маршрут сложи поредно петно върху България. Страната е отдавна известна с лошите условия и отношение към бежанци и мигранти и въпреки че бяха усвоени огромни суми, бунтът в Харманли показа, че много неща не са се променили. Причината за него обаче беше неадекватността на институциите.

Първо хората в града бяха наплашени със зарази, а след това, за да бъдат успокоени местните жители, лагерът беше затворен без на хората вътре да бъде обяснено защо. Резултатът – бунт, погром, пребити от полицията и репортажи, които показаха нечовешки условия за живот и наистина много болни хора... България е получавала критики и препоръки от не една международна организация за насилственото връщане на мигранти, пребивани и обирани на границата...А Динко и Перата са известни – както на българските, така и на световните медии.

Политически рулетки

Президентските избори доведоха до оставката на правителството. След като управляващата партия реши, че и магаре да издигне, „народът“ ще го избере, а премиерът Бойко Борисов заплаши избирателите, че ще разпусне кабинета, ако не получи доверие, оставката е факт. На практика с това решение министър-председателят избра собствената си партия пред интересите на държавата и на „народа“, както политиците наричат обществото. Категоричната победа на издигнатия от БСП президент Румен Радев доказва, че хората наистина искат промяна.

Така вместо със стабилно управление, ще посрещнем новата година с отиващо си правителство и президент, който предпочете да бъде обвиняван в нарушаване на Конституцията, но избра да не излага България пред света, като състави кабинет за няколко дни, който после наследникът му ще смени. 

История в огъня

Каквото и да казват разследващите, общината в Пловдив и собствениците на изгорелите тютюневи складове, обществото и особено местните хора в града под тепетата, останаха с усещането, че Тютюневият град изгоря заради бъдещи строителни планове, а не заради хвърлен случайно фас.

България може и да не е единствената държава, която не опазва културното си наследство, но е сред малкото в Европа, които демонстрират липса на отношение към историческите си паметници. Докато в Лондон примерно инвеститорите наддават за исторически сгради, които да превърнат в луксозни и престижни офиси и жилища, в България ги горим...или оставяме да се саморазрушат. А държава, която не пази историята си, няма идентичност.

Взривеното село

7 души загинаха, десетки бяха ранени, над 20 семейства останаха без дом, а едно цяло село е разрушено. Прокуратурата излезе с версия за катастрофата на гарата в Хитрино, като водещият машинист от композицията остава в ареста. Всякакви версии, че държавата може да не е свършила работата си и неремонтираната линия може да е причина за инцидента се отхвърлят с аргумента „нямаме информация“.

В случая реакцията на институциите по евакуирането на хората и разчистването на терена изглеждаха адекватни, но в хората остана усещането, че са употребени за предизборни цели. Така мислят и хората от потопеното преди време село Бисер, на които не бяха отпуснати държавни милиони за възстановяване на щетите. И които и до днес чакат да разберат кой точно не си свърши работата. Дали ще разберем истината и за Хитрино? Или ще продължаваме да влизаме в световните новини с подобни инциденти?