Гражданите все по-често пряко участват във вземането на управленски решения

Приложението на закона за прякото участие на гражданите във властта все повече се разширява. Преди няколко дни в община Кресна бе проведено общо събрание на населението, което е една от най-малко използваните му форми. Събранието бе свикано по предложение на кмета Николай Георгиев във връзка с опита на държавата да окрупни водния сектор, създавайки ВиК асоциации и присъединяване на местните дружества. Кметът и населението са против консолидацията, тъй като се опасяват от скок на цената на водата, а и земеделците я ползват безплатно за поливане. Поради тази причина Георгиев събра хората на площада и те гласуваха против присъединяването на общинското ВиК към асоциацията. Събранието се проведе успоредно с трескава агитация на представители на правителството и депутати в обратната теза - те твърдяха, че без окрупняването положението ще се влоши, тъй като няма да се получават европейски средства.

Общото събрание е подходящо за общини, селища или райони с под 10 000 жители, подобно на Кресна. Съгласно закона може да се провежда и в по-големи населени места, но тогава се организират няколко събрания по отделни избирателни секции. За да е валидна сбирката, трябва да присъстват поне 25% от гражданите с избирателни права, което при малко количество население става лесно. Гласуването може и да е явно, а решението се взема с обикновено мнозинство. Освен от кмета и общинския съвет събранието може да се свика и от гражданите, като са нужни едва 2% от хората с избирателни права. Въпреки сравнително лесната процедура обаче общото събрание е немного известно като форма за участие в местната власт, поради което се предпочитат граждански инициативи и референдуми.

Диян Иванов, „Сега“