Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Развиващите се икономики: Дългият път

Сряда, 08 Юни 2016 / Общество
2179
  • projectpengyou.org

 

 

Между чувството на еуфория и отчаянието на развиващите се пазари

 

 

Глобализацията мина на задна скорост. Обемите на търговията са в застой и стойностите на капиталовите потоци навскъде по света са намалели с повече от 50% от 2007 година насам. Западът е ядосан и затворен в себе си. Разочарованието трови развиващия се свят.

Така започва анализ на The Economist, посветен на перспективите за инвестиции оттук нататък.

В годините на подем между 2003 и 2010 г., се оказа, че новата ера на откритост и глобалните вериги за доставки, можеха да помогнат на бързо развиващи се страни, за да растат с турбо темпове в продължение на десетилетия, намалявайки разликата с богатия свят. Днес тази идея не е на мода. Икономиката на Бразилия се свива, дълговете на Китай са ужасяващи и Русия е ръждясваща автокрация. Развиващите се страни се растат с 4% - наполовина по-бързо, колкото през 2006.

В руините стъпва фонд мениджърът Ръшър Шарма. Неговата нова книга, "Възход и падение на нациите", има три цели: да направи оценка на катастрофата, да разбие анализите, които доведоха инвеститори и икономисти до превъзбуда, и да предложи нова рамка на мислене за развиващите се страни. Резултатът е амбициозен. Анализът обхваща четири пети от населението на света и 40% от световния БВП, и макар че понякога е противоречив, той е забавен, остър и обезоръжаващо честен. Вместо благочестиви твърдения за бедност, или злокобно мърморене за значението на американското лидерство, Шарма вижда света от безмилостната и неспокойна гледна точка на един инвеститор.

 

 

Кризата в нововъзникващите пазари, твърди той, все още не е приключила. Икономиките, изнасящи стоки, като Русия, Бразилия и Южна Африка, все още не са се приспособили напълно. Някои мултинационални фирми не могат да признаят, че техните инвестиции в чужбина, няма да се върнат с прилична печалба. За да противодействат на глобалното забавяне след кризата от 2008-2009 г., повечето развиващи се икономики взеха разточителни заеми. Китай спроред Шарма почти сигурно е изправен пред криза. Няма страна, казва той, оцеляла някога след продължително разточитество от такъв мащаб, без да страда от тежко икономическо забавяне.

Много мениджъри и анализатори объркаха бума на стоковите пазари със стъпките за промяна в дългосрочните перспективи. На хартия има причини, поради които БВП може да се увеличи много по-бързо в развиващите се икономики, отколкото в богатите: например, те могат да бъдат в състояние да прескочат поколения технологии, учейки се от опита на богатите страни. Но историята показва, че поддържането на бърз растеж е ужасно трудно на практика. От 1945 година периодите на успехи на повечето държави са били последвани от периоди на посредствен растеж, или дори по-лоша ситуация.

Някои анализатори усложниха ситуацията като правеха прогнози за главозамайващо дълги периоди. В разгара на бума на нововъзникващите пазари, стана практика шефове и банкери да обсъждат относителния размер на брутния вътрешен продукт на Америка, Индия и Китай през 2050 г. Според Шарма да се гледа отвъд хоризонт от пет до десет години е напълно безполезно, а и дори при такива прогнози нещата са мътни.

Каква организационна идея би могла да замени вярването, че развиващият се свят един ден ще се сближи с богатия свят? Според Шарма обяснението е в цикличността.

 

 

Перспективите на страните се повишават и намаляват на цикли от 10 години. Внезапен бърз растеж съдържа в себе си семената на собственото си унищожение – темпераментни инвеститори спонсорират повърхностни проекти и политиците стават самонадеяни.

След депресията банките и фирмите рано или късно ще изчистят балансите си и реформаторите са окуражени, че растежът ще се възстонови. Това едва ли е нов начин на мислене за света, но Шарма има десет теста за изчисление на ситуацията в държавите, които са в това влакче на ужасите. Например държавата в началото на растежа често разширява производствената база, има стабилни дългове, ниска инфлация, евтина валута (което увеличава износа), правителство, което гради мостове, но не се меси, няколко стари приятели мириардери и гладни лидери, които не са били достатъчно дълго в офисите, за да станат мързеливи и корумпирани.

За инвеститорите трикът е да заложат на тази държава преди да започне следващият цикъл на растеж, и след това да продават преди пика. Шарма е запален по държави, за които мислят само някои инвеститори – например Пакистан или Румъния.

Той има начин за крайни сравнения между отделните държави. Историята на висока имиграция на Австралия е в контраст с изолираността на Япония. Хилавите търговски връзки между Индия, Пакистан, Бангладеш и Шри Ланка са сравнени с пъпна връв, която се свързва с Югоизточна Азия и които са я направили по-богата...

В страните с развалени финансови системи "разтърсването на банкирането е разтърсване на обществото". Периодичните опити на Китай да стимулира икономиката си са като да гледаш "пинг-понг топка подскачаща по стълби".

В книгата има две ограничения. Първо, безсрамната гледна точка на бизнес класата. Посещавайки Китай по-малко от година след колапса на Лемън Брадърс, той открива атмосфера на триумфално самодоволство. През 2015 Наджиб Разак, министър-председател на Малайзия, се обърква, докато говори в стая, пълна с инвеститори в Ню Йорк, въпреки опитите на помощниците си да го държат информиран. И все пак има малко информации от първа ръка на по-бавните промени на развиващите се пазари, като например миграцията от селата към градовете, които продължават независимо от това какво се случва с валутата и търговията с акции.

Вторият недостатък е, че Шармa не се ангажира с това дали има смисъл за повечето хора да се сравняват страните, така както той го прави. Неговата позиция е, че въпреки че няма теория, която да обяснява света, опитен наблюдател може да направи информирани предположения за това кои места са във възход или в упадък. Това е полезно умение за портфолио мениджър, пренасочващ пари по целия свят. Но то е по-малко използвано от хора в правителствата, или компании, чиито хоризонти са по-дълги. Ако той е прав, че глобалните капиталови потоци ще останат в депресия, и че развиващите се икономики са изправени пред прозаично бъдеще, тогава горещите пари, които се опитват да догонят пазарите, ще се отдалечават - както, може би влиянието на известните мениджъри на фондове. Дотогава книгата на Ръшър Шарма е чудесен пътеводител за възходите и спадовете на големите развиващи се пазари.

 

Източник: economist.com

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Инвестиции, икономика, Ръшър Шарма, прогнози за инвестиции

StreetInside

Подаръците на интуицията

Неделя, 29 Май 2016 / На предела
  Защо интуитивните хора се възползват максимално от ситуацията и са по-успешни, докато други не могат     Трудно е се обясни какво е интуицията. Някои я приписват на късмет, някои я отхвърлят изобщо и я поставят в същата група като картите таро, докато други хора я използва [...]

Как да разпознаем енергийните вампири

Понеделник, 09 Май 2016 / На предела
    Кой да запазим до себе си и кой да си тръгне – пет знака, че ни смучат енергията и техника за защита   Напоследък много се говори за важността на това да запазим баланса на чакрите си и да се предпазим от енергийни вампири. Когато бяхме деца, всички са ни учили за [...]