Без икономически реформи ще продължим да сме на дъното в класациите за жизнен стандарт
Рецесията полека наближава – през третото тримесечие на 2018 г. има забавяне на икономическия растеж в Еврозоната и в целия ЕС, забавя се и икономическият растеж в България.
Работната сила в България е все още евтина, но ниското заплащане не донесе огромен поток от инвестиции, даже напротив, страната ни е непривлекателна за чуждите компании.
Основният проблем е в модела на икономиката ни, а, когато икономиката не работи добре, всички системи затъват в корупция и недоимък. Без силна икономика, няма достатъчно и качествени работни места, няма достатъчно данъци и вноски в бюджета в т.ч. в НОИ, в НЗОК, а от там няма и пари за образование, наука и здравеопазване. Като няма силна икономика, има сериозна демографска криза и проблемът ни с намалението на населението се задълбочава.
Няма силна икономика – няма пари за пенсионерите, но вдигането на възрастта за пенсиониране, и увеличението на осигурителната вноска няма да решат проблемите, а само ги отлагат. Затова са необходими сериозни икономически реформи.
Ето накратко конкретни мерки:
1. Намаление на ДДС и въвеждане на диференцирано ДДС за определени групи стоки и услуги, като определени храни, лекарства, книги и др.
2. Премахване на данъците, чийто малък приход не оправдава разходите за събирането им.
3. Въвеждане на необлагаем минимум. България е единствената страна в ЕС без необлагаем минимум на плоския подоходен данък. Това ще даде възможност на хората с най-ниските заплати да повишат потреблението, а оттам може да се очаква ръст на брутния вътрешен продукт.
4. Въвеждане на нулева ставка на данък дивидент за определен период от време.
5. Намаление на бюрократичните пречки и ограничаване на лицензионните режими, като се прилага мълчаливото съгласие за всички регистрационни режими.
6. Въвеждане на бърза фирмена регистрация чрез Интернет и намаляване на регистрационните такси на фирмите.
7. Защита на правата на собственост и осигуряване на равнопоставеност на всички пред закона и установените правила.
8. Реформа на пазара на труда. Да се въведе минимална часова ставка вместо минимална месечна работна заплата. В държавите от ЕС, в които националните минимални работни заплати не се определят на месечна база, са например почасово. (Германия, Франция, Великобритания и др.) Там заплащането от почасово се преизчислява в месечно заплащане, като се използват коефициенти на преобразуване.
9. Вдигане на долния праг за регистрация по ДДС на 100 000 лв.
10. Здравната реформа да е в посока демонополизация на НЗОК и да може други здравни каси и здравни фондове да управляват публични средства и да влязат в конкуренция с НЗОК. Здравноосигурителната вноска на всяко осигурено лице да е в лична сметка с лична електронна здравна карта. Всеки осигурен да може сам да избира къде и за какво лечение да плаща на принципа „парите следват пациента“. Разбиване на монопола на НЗОК и създаване на реална конкуренция с алтернативни други здравни каси. Да се променят здравните пакети и да има възможност за избор според вида на оказаната медицинска помощ.
11. Административна реформа. Тя би следвало да се разглежда като оптимизиране на разходи, оптимизиране на личния състав, в държавните ведомства – министерства, агенции, комисии и т.н., и пренасочване на този ресурс към реалната икономика, където наистина има нужда от квалифицирани кадри и те могат да дойдат от едно такова преструктуриране на държавната администрация.
12. Трябва да реформираме като цяло системата в образованието, така че да се наблегне много повече на качеството, а не на количеството.
13. Пенсионна раформа. Демографията в България е неблагоприятна, вследствие на което трудово-активното население намалява, което е проблем за осигурителните системи. Намалява населението, а при намаляващ брой на потребители би следвало много по-бързо, изпреварващо, да се движат нагоре доходите, за да се компенсира спадащото потребление.
Сега е време да се направят нужните реформи в икономиката. Не е добре да пропускаме този шанс. Време е за промяна. Без тези реформи България ще продължава да е на дъното на класацията по жизнен стандарт в Европейския съюз.
Вижте още:




