Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Ромската интеграция минава през премахването на сегрегацията

Петък, 22 Февуари 2019 / Общество
101
  • pixabay.com

 

Първо трябва да се реши проблемът с образованието, смята социологът Юлий Павлов 

 

Сегрегацията, езикът на омразата, разделението на обществата и дискриминацията на ромския етнос са основните проблеми, които трябва да бъдат решени, за да се случи интеграцията на малцинството в България. Това заяви в интервю за БГНЕС социологът Юлий Павлов.

Според него причините довели до ескалацията на този проблем от 90-те години насам са комплексни.

„Най-важната причина и основното, което трябва да се направи, за да се реши проблемът, е образованието. Ромската интеграция беше тръгнала сравнително успешно, тъй като ключово за интеграцията е хората да имат поминък, да намират реализация на пазара на труда и да не се налага да разчитат на помощи за безработни или още по-лошо, на доходи от сивата или черна икономика“, коментира социологът и добави, че за да се реализират на пазара на труда трябва да имат поне основно образование. Оттам нататък може да си намери работа, платена над минималната работна заплата и с нея да издържа семейството си и да осигури образование на следващите поколения.

Тази взаимовръзка обаче е нарушена още от началото на 90-те години, посочи Павлов и добави, че твърде късно, държавата е излязла от шока, в който е изпаднала тогава. Именно на това се дължи много деца да не ходят на училище или родители да не ги пускат в клас, или пък има такива, които ходят само формално.

„Друга причина да не се случи интеграцията са сегрегираните училища. Не може да се получи равностойно образование в тези училища, в които половината не знаят български, имат много слаба домашна подготовка. Нормално е такива деца да бъдат разпръснати в училища, където има образование на българчета, ромчета, турчета“, убеден е Павлов. Той е категоричен, че на държавата й е по-лесно да поддържа сегрегираните училища и да не се бори срещу това, защото често това води до напрежение от страна на българи, които не желаят децата им да учат с роми.

„Но тук държавата трябва да заяви своята позиция и да не отстъпва. В Америка, процесът по интеграцията на афроамериканците започна през 60-те години. Макар и там да не се е случила в пълнота, тя доведе до впечатляващи резултати – високо ниво на образование, на заетост и участие в публичния живот. Стигна се дотам да имаме чернокож президент. И пътят беше точно образованието и премахването на сегрегираните учебни заведения“, заяви Павлов и даде пример с това, че в Америка е имало случаи, в които националната гвардия е подсигурявала достъп на чернокожите ученици и студенти до съответните учебни заведения.

Според социолога притеснителен факт е, че скоро ще имаме трето поколение роми, които живеят основно от социални помощи.

„Изпуснати са много моменти за справяне с проблема, но по-хубаво късно, отколкото още по-късно. Общностите не трябва да се изолират, а обединяват. Този проблем трябва да е държавна политика, но той е оставен основно в ръцете на местните власти“, подчерта той и добави, че има общини, в които няма проблем с ромската интеграция.

„В Каварна, Сандански, Лом няма проблем с ромската интеграция, защото кметовете им водят правилна политика. Проблемите често са на местно ниво, дори махала и затова решението им по-скоро трябва да се търси на местно ниво, но това не означава, че държавата трябва да абдикира от отговорност“, категоричен е социологът.

Той вади на показ и още един проблем. Той е свързан с нарастващия брой на гетата, които не са само ромски.

„Липсата на образование не е само проблем на ромите, но и на гетата. Държавата се проваля в предотвратяването на появата на гета, както български, така и ромски. Всеки районен кмет и местният елит трябва да имат воля да осигурят образование. От там ще дойде работа, която ще доведе до ниска престъпност. Нищо от това обаче няма да е успешно, ако не се премахне дискриминацията“, каза Павлов и добави, че ако в Европа броят на гетата намалява, то у нас те се увеличават, което е парадоксално, но факт.

Според него държавата трябва да работи на принципа на тоягата и моркова спрямо ромското население.

„Трябва да се намери начин, и то не толкова с принуда – тояга, колкото с морков. Трябва да има достатъчно ясни стимули за хората от гетата, защото всяка година над 20 000 деца не влизат в клас, но те не са само роми“, обясни Павлов.

Решението на проблема може да се намери като се спре появата на нови гета, постепенно се ликвидират съществуващите, като ромите бъдат стимулирани да се образоват, да намерят работа и да се преместят на друго място, смята още той. „По-образованите роми трябва да бъдат интегрирани в държавните структури – трябва да има роми полицаи, роми-лични лекари, които по-лесно общуват с общността си. Това е част от решението“, заяви Павлов.

„Много е важно прокуратурата да започне да преследва хората, които използват езика на омразата и подклаждат етническото напрежение. Законите трябва да важат за всички, не само за определени хора. Началото на промяната може да поставим като сложим точка на всичко случило се досега и започнем на чисто“, обясни социологът.

 

Вижте още: 

80 млн. лева са предвидени за ромско включване

Всяко четвърто ромче не влизало в училище

Голям или малък успех са 200 роми, завършили гимназия





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

роми, цигани, интеграция, сегрегация, малцинство, образование, бедност, деца

Street of Art

ABBA пяха заедно в Стокхолм след 30 години

Сряда, 08 Юни 2016 / Под прожектора
  Групата се събра на частно парти и имровизирано се качи на сцената   Четиримата членове на легендарната шведска група АББА пяха заедно за първи път от повече 30 години, съобщи „Гардиън“, цитиран от dnevnik.bg. На частно парти в Стокхолм в неделя по повод 50 години [...]

Продадоха чайник за 800 хиляди долара

Събота, 24 Февуари 2018 / Стил
 Керамичният съд е изработен през 18-и век от прочут майстор    Британски колекционер продаде чайник за 800 000 долара. Тъй като е със счупена дръжка и без капак, керамичният съд е купен на аукцион през 2016 г. за около 20 долара, съобщава Independent. По-късно става ясно, че [...]