Не съм писал нищо за 10 ноември...
Толкова много съм писал в годините по тази тема, че вече май няма какво да кажа.
Стоя си в къщи, гледам безцелно в една точка и си давам сметка, че наближавам 50 - те, а на 10 ноември бях на 18.
И си давам сметка, че не се случи онова, което си представях, но въпреки това си мисля, че падането на тоталитарния режим беше нещо чудесно.
Само че у нас той не падна съвсем. При нас се случи един качамак, от който сигурно още дълги години няма да се измъкнем.
Но днес се чудя какво ли би станало, ако след 10 ноември 1989 година бяхме попаднали на читави хора, които да поемат страната в ръцете си?
Дали днес щяхме да сме озлобени, вярващи в конспирации идиоти?
Дали щяхме да сме тези комплексирани малкопишковци, страдащи от хемороиди и еректилна дисфункция, които лекуват проблемите си с гнусни постове в мрежата и усмихнати емотикончета под новините за нечия смърт?
Чудя се дали ако на 10.11.1989 си бяхме казали, че ще инвестираме в култура, наука, здравеопазване и образование, вместо в 58 различни милиционерски служби, СРС - та и луксозни, но безсмислени акции, днес щяхме да сме различни хора?
Чудя се и не знам.
Днес ние живеем в опасно време.
Време, в което управлението ни убива.
Всеки ден излиза статистика.
В нея пише жертвите на COVID, но това не са жертви на инфекцията.
Това за жертви на онзи 10 ноември, който не се случи.
Днес, 31 години след падането на социализма болниците са пълни...а душите ни са празни.
Честита годишнина, скъпи мои сухи съчки.
Спи спокойно, моя малка нежна революция...
Текстът е от Facebook профила на автора.
Вижте още:
