Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Съединението окончателно е закрепено с Независимостта

Четвъртък, 22 Септември 2022 / Общество
98

 

Не бива да смятаме, че българската държава е независима де факто от 1908 г. Тя е независима още от самото си създаване, особено след Съединението.

Връзките с Османската империя до голяма степен са чисто формални. Разбира се, това носи своите негативи, тъй като България няма право на посланици, а само на дипломатически представители и други подобни, но като цяло бихме сбъркали ако кажем, че ние имаме свобода и независимост от 1908 г. Не, това е много по-рано.

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р Пламен Павлов, преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, по повод 114 години от обявяването на Независимостта на България.

Проф. Пламен Павлов обясни, че опитите за обявяване на независимостта на България преди 1908 г. не са неуспешни, а по-скоро са смятани за ненавременни и просто се е следяла международната обстановка.

„Още по силата на дебатите в Учредителното събрание в Търново през 1879 г. се стига до решението, че България има две столици – правителствена София и историческа Търново“, каза историкът и допълни, че да се обяви независимостта именно в старопрестолния град е било съвършено необходимо по силата на тогавашната традиция, затова и цар Фердинанд, и правителството на Александър Малинов, осъществяват този акт именно там.

Самият Манифест е подготвен импровизирано във влака. Правителството чака в Русе Фердинанд да се завърне от Австрия с кораб по река Дунав, след което се качват на влака, и по време на няколкочасов престой на гара Две могили Александър Малинов написва Указа, който после е прочетен в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, а после и на хълма Царевец.

Проф. Павлов е категоричен, че Русия на практика няма пряко участие в независимостта на България. Той подчерта, че с това спекулират проруски настроените сили в страната. „Наистина Русия се намесва в решаването на финансовите въпроси на независимостта, никой не отрича нейната роля, но на практика си е самостоятелно решение на българското правителство, то е консултирано на първо място с Австро-Унгария и с останалите Велики сили“, каза той. Според историка да се търси някаква пряка заслуга на Русия за това събитие е пропаганда, неподлежаща на обективни факти, и нейната намеса не бива да се вади от контекста, или пък да се влага някакво съвременно пропагандно звучене, което е спекулация с историята.

На въпроса как гледат на независима България останалите държави, проф. Павлов коментира, че Великите сили като цяло възприемат акта, а Балканските страни не са очаровани от това, което става. По същия начин държавите на Балканския полуостров възприемат в общи линии и Съединението. „Те се страхуват от една силна България, но реално погледнато някаква особена съпротива няма, включително и Османската империя сравнително бързо се примирява с новото статукво“, заяви той.


Историкът добави, че през 1908 г. нещата са много различни от 1885 г. и по отношение на българската армия. Ако през 1885 г. нашата армия основно се командва от капитани и от няколко души, които са произведени в чин майор, особено и предвид факта, че тогава Русия изтегля своите офицери и на практика прави опит да обезглави армията, вторият стамболовистки кабинет на Димитър Петков, който е правил големи поръчки на оръжия и на снаряжение, разполага с прекрасен команден състав, с генерали. По думите му не бива да се мисли, че българската държава действа само по дипломатически път, напротив, обявява се повишена степен на бойна готовност и това впечатлява и Турция, и останалите Велики сили. „Армията е смятана като един изключително важен инструмент и на дипломацията, изключително и за мирното решаване на кризата. Нещо, от което и съвременните политици би трябвало да се замислят за тази ситуация. Доста различия тук има между 1908 и 2022 г., така че до голяма степен този акт е дело на политическата воля на самия български елит“, подчерта още той.

Проф. Павлов отбеляза, че през 1908 г. ролята на правителството не бива да се омаловажава, то не е в сянката на Фердинанд, просто има хармония в действията им. Съставът на правителството е от 8 души, като от него само двама са от територията на Княжество България. Трима са от чужбина – бесарабските българи Александър Малинов от днешна Украйна, патриархът на българското войнство и една от водещите фигури в източнорумелийската милиция Данаил Николаеву и македонският българин Андрей Ляпчев. „Един невероятен български държавник, пред който ние сме в много голям дълг. Няма събитие, в което Ляпчев да не участва и да не играе една балансираща и много позитивна роля“, подчерта историкът. Според него това трябва да ни накара и да се замислим как третираме в момента българите в чужбина, особено в условията на избори. Останалите членове на правителството са свързани с Румелия – това са Иван Салабашев от Стара Загора, Михаил Такев от Пещера и Стефан Паприков от Панагюрище. Всички те обаче имат връзки с Македония.

„Самото правителство идва за националното единство. То не е търсено съзнателно, просто тогавашният български елит е такъв и това трябва да ни служи като обеца на ухото като избираме някого в момента каква биография има той, с какво се е занимавал“, смята историкът. Той е категоричен, че всички тези хора са с желязна воля и решимост, високо образовани при това. „Трима от тях са с военно образование, така че на практика това е един много способен български кабинет, който има своите водещи заслуги при обявяването на независимостта“, каза още проф. Павлов.

Вследствие на независимостта няма чак толкова големи промени по отношение на българската дипломация, вътрешна и външна политика, тъй като те в общи линии остават сравнително устойчиви. Това е и причината да има и известно противоречие в това, че от една страна имаме акт на обявяване на независимост, от друга страна на практика България още от самото си създаване води независима политика, въпреки опитите на Османската империя да ѝ налага по един или друг начин своя суверенитет, обясни проф. Павлов. „Тогавашното българско общество е много силно мотивирано за независима политика, за освобождение. Нека да припомня, че в тогавашните учебници уроците по география започват с неосвободените български земи и там околия по околия се изброяват градовете и населението в Македония, в Поморавието, в Северна Добруджа, в Родопите, в Беломорска и Одринска Тракия“, сподели той и допълни, че в това няма агресивен подход, по-скоро темата е българчетата да знаят, че не всички са имали щастието да живеят в свободната българска държава, и че българската държава и българското общество имат задължение към своите сънародници в чужбина. Историкът изрази със съжаление мнението си, че степента на национално единство и на самосъзнание е било много по-силно тогава, отколкото днес.

На въпроса имало ли е опити да се посегне на българската независимост през годините, проф. Павлов заяви, че това се случва още на 8 септември 1944 г., когато нахлува съветската армия. „Тя на практика окупира България, налага ѝ един марионетен режим на ОФ и вече това нещо при режимите на Георги Димитров, после на Вълко Червенков, на Тодор Живков, беше факт“, подчерта той. Историкът обаче смята, че не бива ситуацията да се възприема само в черно-бял смисъл, тъй като по думите му по време на управлението на Живков България си е позволявала някаква известна свобода.


Той уточни, че са изключително жалки и неверни твърденията, че влизайки в Европейския съюз и НАТО сме загубили суверенитет. „По принцип абсолютна независимост никога не е съществувала и това важи и за т.нар. Велики сили. Но в момента да се говори, че ние сме колониална администрация, че сме едва ли не подчинени на американското посолство или на някой друг, това са клевети. В момента ние имаме свободата да имаме достатъчно ясна и категорична независима политика, въпросът е доколко нашият сегашен политически елит е склонен, способен и има политическата воля на онези хора от преди 114 години да го прави“, смята проф. Павлов.

Той добави и че утвърждаването на Независимостта на България като национален празник се дължи на смелостта на българската наука, която още по времето на тоталитарния режим е имала смелостта и свободата да постави въпроса, но той бива решен едва след промените и по-специално по време на правителството на Иван Костов. „Повече от 20 години този празник зае трайно място в националния календар и ние виждаме, че той има своя дълбок смисъл“, каза още историкът и допълни, че неговото утвърждаване като празник става и със сегашните учебници по история.

„Искам да поздравя всички българи с този празник. Той се възприема много добре и от българите в чужбина“, заключи проф. Пламен Павлов.

 

Източник: БГНЕС

 

Независимостта е триумф на българската дипломация

Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта

Манифестът на Фердинанд и мечтата на българите

Свободата и независимостта са вътре в нас





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Съединение, независимост, манифест, история





Street of Art

Ритъмът на сърцето

Вторник, 28 Юни 2016 / Под прожектора
Невероятните японски барабанисти „Ямато“ отново ще свирят в България през октомври   Може да не разбирате от японска музика, или изобщо да не я харесвате, но ако веднъж сте чули барабаните на „Ямато“ е много вероятно да искате да ги чуете отново. Усещането, коет [...]

Диви животни в салатата

Събота, 31 Август 2019 / Хранене и Здраве
Странно, но неканените гости предпочитат конвенционално отглежданите зеленчуци   Имали ли сте неканени гости от дивата природа в пакетирани салати или зеленчукови храни? За 15 години в САЩ има над 40 подобни регистрирани случая, установява Даниел Хюз, технически сътрудник в катедра &bdq [...]