Предупреждавах ви поне десетилетие, че отиваме натам, откъдето връщане няма
Преди време, когато наближеше заветната дата на изборите, обикновено се успокоявах сам - “Споко, това ще мине след няколко дни и хората ще се успокоят, ще спре тая истерия”.
Сега вече не мога да кажа подобно нещо. По една проста причина.
Изборите у нас не раждат продукт. Те раждат истерия, партизански войни, но не раждат управление.
Не че предишните парламенти, които раждаха управление бяха яки. Не, не бяха. ГЕРБ управляваха държавата толкова дълго, че мога да ги сравня единствено с БКП.
Но днес, в навечерието на поредните избори наблюдавам хората в социалните мрежи.
Елементарни! Гнусни! Изпълнени с някаква необяснима омраза! Изпълнени с желание да видят опонентите си обесени с главата надолу пред Народното събрание.
Гледам тази отвратителна, гнусна, непонятна за мен обществена енергия и се опитвам да си кажа - “и това ще отмине”.
Но после си давам сметка, че вече няма да отмине.
Преди време посяхме простотията, турбофолка, естетиката на мутрите и червените куфарчета.
И днес семената покълнаха, разцъфнаха и дадоха плод.
Не знам дали има светлина в тоя мрачен тунел на малоумието. Мен ако питате, няма.
Единственото, което знам със сигурност, е, че ви предупреждавах за това. Предупреждавах ви поне десетилетие, че отиваме натам, откъдето връщане няма.
И вече сме там! Добре дошли!
Пускайте АзисТ и да се почваме, жители на Преценландия!!!
А надеждата - тя е квартал в София…
Бил съм там, не е нищо особено…
Вижте още: