Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Трънският Клондайк

Сряда, 07 Юни 2017 / Общество
479
  • Сдружение Трън

Битката между местните хора и минната компания, която иска да вади злато, навлиза в последната си фаза

 

 

На 11 юни жителите на община Трън ще гласуват на местен референдум за това дали в района им да има златодобив или да продължат да развиват туризъм и земеделие. Проектът за изграждане на миннообогатителен комплекс край Трън е на компанията "Евромакс сървисиз", част от групата на "Асарел – Медет". Инвестицията е за около 100 млн. лева, но хората не я искат, защото се страхуват, че добивът на злато ще разруши природата. Главният противник на тези намерения е Сдружение "Трън", а самото допитване до местните хора беше предложено от кмета на общината Станислав Николов. Дни преди референдума обаче кметът подаде оставка. Той е подсъдим заради катастрофа, при която преди две години пострада 6-годишно дете. 
След много спорове и дебати общинският съвет реши въпросът на референдума да е "Против ли сте община Трън чрез общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми". Аргументът въпросът да е формулиран по този начин е, че подземните богатства са изключителна държавна собственост и общината не може да се разпорежда с тях. Затова местното мнение ще е по въпрос от компетенциите на общината - по въпроса за устройствения план.

 

Местен референдум 

 

Въпреки това от от Българската минно-геоложка камара смятат, че референдумът е манипулативен и противоречи на закона.
„Казусът „Трън“ е симптоматичен за поредица от нарушения и повдига основателни въпроси, които заслужават общественото внимание с категорична позиция от страна на държавата, наред със съдебната власт. Чрез заобикаляне на закона се цели вотът на народа да подмени стратегическите приоритети на България без оглед на обществените последствия, бизнес средата и инвестиционния климат“, е позицията на бизнес организацията.

Според БМГК Общинският съвет на Трън е взел незаконни решения, обжалвани от държавата и прокуратурата, като местната власт още преди референдума на практика е произнесла присъда над най-големия инвеститор в района. „Не само в граничната община, но и на много други места в страната за общинските съветници референдумът изглежда като панацея за удовлетворяване желанията на местните общности. Често обаче тези желания не отговарят на закона и накърняват чужди права и интереси“, се казва в позицията на камарата.

 

Инвестиционното предложение

 

Инвестиционното предложение предвижда добив и преработка на златно-сребърни руди от два участъка в общината – „Трън север” и „Трън юг”. Площта на северния участък е 8,36 кв.км., а на южния 10,88 кв.км. или общо 19,24 кв.км. Предвидени са 3 открити рудника и 2 хвостохранилища. Площта на хвостохранилищата е 0,66 кв.км. Минната маса ще се отбива с пробивно-взривни работи, при които ще се ползват нафто-селитрени взривни вещества. Рудата ще се преработва в обогатителна фабрика с флотационно обогатяване. При преработката ще се генерира 750000 тона хвост.

Отстоянието на проектоконцесионната площ от най-близките селища е както следва: 170 метра от село Забел; 470 м. от село Ломница; 3 км от Туроковци; 160 м.от Глоговица; 205 м. от Милкьовци; 150 м. от Ерул. Хвостохранилище 2 ще бъде разположено на само 160 метра от Глоговица.

 

Въздействия

 

Очаква се прахово замърсяване в района на добивния комплекс, което може да засегне трайно почвата в района, очаква се унищожаване на на растителност в рамките на около 1900 дка в участък „Трън юг” и 200 дка в участък „Трън север”.

"Предвидените дейности ще доведат до дълготрайни и необратими промени във функциите и структурата на ландшафта. Той ще бъде изцяло антропогенизиран, с функциии на промишлен ландшафт. Ще се появят нови релефни форми (котловани, насипища и пр.). При пробивно-взривните работи в откритите рудници се формират физични въздействия, както следва: разлитане на скални късове; ударно-въздужна вълна и сеизмична вълна. Опитът на други подобни минни обекти показва, че радиусът на опасната зона е 400 м. В подземните рудници физичното въздействие се изразява в сеизмична вълна", описват въздействията от неправителствената организация.

Очакванията са, че по време на експлоатацията на мината ще бъдат създадени над 200 работни места и то при по-високи заплати от тези в района, като това ще осигури доход на повече хора заради косвените ефекти - тези хора ще харчат парите си в района, което ще осигури заетост на двойно повече хора.

 

Възраженията 

 

От Сдружение „Трън“ смятат, че работните места, свързани със златодобива няма да са за местното население, което няма нужната квалификация, а в същото време ще бъде съсипана природата в района.

„С този референдум всички ние трябва да решим в каква посока да се развива нашата община – като минно-преработвателен регион или като място с чиста природа и въздух, на които днес се радваме. Нещо повече – с ограничаването на добивно-преработвателните дейности в община Трън ще се включим в списъка на „зелените общини” като екологично чист регион. Тази марка ще може да се използва от бизнеса при кандидатстване за финансиране по различни европейски и национални програми, което ще доведе и до разкриване на нови работни места“, мотивират се организаторите на референдума.

 

100 тона злато

 

Иначе за златото под Трън отдавна се носят легенди. Още преди години проучвания показват, че в района има поне 7 зони със залежи на благородни метали с капацитет от около 100 тона – това е наистина огромно количество. Концесия първо получава компанията „Мартерн“, която така и не успява да започне добив и впоследствие я предоставя на „Асарел - Медет“.

Сега битката се води отново – хората от района си припомнят историята на затворената през 90-те години мина „Злата“, благодарение на която жителите на района се страхуват от думи като „рак“ и „уран“. През 50-те години в резултат на минната дейност в района е открит уран, който се оказва привързан към златоносната жила. После се появи информация за наличие на арсен. Някои хора смятат, че страховете за отровите от златния добив се преувеличават, други допускат, че местната власт се опитва да извива ръцете на инвеститора.

И въпреки опитите на компанията да обясни, че ще използва най-екологичните технологии, нагласите сред населението са, че златото трябва да си стои под краката им, за да не бъде унищожена природата в красивия трънски край.

Иначе компанията предлага първоначално да разработи района на затворена преди години мина „Злата“. От „Евромакс“ обещаха, че няма да работят на Северния участък от концесионния терен в Руй планина в началото. Отлагането е с цел местното население да се убеди, че добивът няма да доведе до негативни последици за околната среда.

С желанието си да развива екологичен туризъм община Трън се отказва от 1 млн. лева постъпления на година (50% от концесионното плащане, данъци и такси), което е над два пъти повече от текущите приходи от данъци и такси (близо 400 хил. лв.), изчисляват инвеститорите. Държавата пък би загубила средно по 12 млн. лева на година общи приходи от дейността на минната компания.





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Трън, добив на злато, инвестиции, златна мина





Street of Hope

Време с децата: Феята на зъбките

Четвъртък, 03 Ноември 2016 / Родители
А вие какво правите с млечните зъбки?   Да, масkирането за Хелоуин и Феята на зъбките нямат нищо общо с българските традиции. Ние сме расли по различен начин, но как да обясните на детето си, че няма да му направите тиквен фенер, или, че няма зъбна фея? В крайна сметка въображението и м [...]

Пижамено парти за децата, болни от рак

Сряда, 15 Февуари 2017 / Гласът на детето
Отбелязваме Международния ден на децата с онкохематологични заболявания   Омбудсманът Мая Манолова организира пижамено парти в подкрепа на децата, болни от рак. Инициативата бе организирана съвместно със Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“, за да се даде гласнос [...]