Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

В какво се превръщат мечтите (речите)

Събота, 21 Януари 2017 / Общество
775
  • Reuters

Изказването на Доналд Тръмп и изказването на Барак Обама при встъпването в длъжност. Открийте приликите и разликите

 

Речта на Доналд Тръмп при встъпването му в длъжност като 45-тият президент на САЩ изненада приятно много от противниците му и разпали още по-големи надежди в онези, които дадоха гласа си за него. Мнозина вярват, че от този момент нататък светът няма да бъде същият. Безспорно речта на Тръмп е добра – тя докосва човешките проблеми на човешки език с онзи популизъм, който прави политиците харесвани. Очакванията за промяна, сигурност, нови работни места и по-добър живот за обикновените хора обаче са същите, както и преди 8 години, когато Барак Обама дойде като олицетворение на промяната на американското общество.
Днес първото, което направи Тръмп, беше да подпише указ за отмяната на закона за здравната реформа "Обамакеър", който дава възможност на всички американци да имат здравна застраховка. И това е само един от примерите за разликите в поликите, които предстои да видим. Решихме обаче да публикуваме пълните речи на двамата президенти не толкова заради разликите, а заради приликите. За да видим в какво се превръщат мечтите и големите надежди...

 

 

Връщаме властта на американския народ

 

Доналд Тръмп, 20 януари 2017 г.

 

Г-н председател на Върховния съд Робъртс, г-н президент Картър, г-н президент Клинтън, г-н президент Буш, г-н президент Обама, скъпи сънародници, хора по целия свят: Благодаря ви!

Ние, гражданите на Америка, днес се обединяваме в едно велико национално начинание да възстановим страната си и да възвърнем надеждите, които тя дава на целия народ.

Заедно ще определяме посоката на Америка и на света през следващите много, много години. Ще се сблъскаме с предизвикателства. Ще се изправим с трудности. Но, ще си свършим работата. На всеки четири години се събираме на тези стълбища, за да осъществим законово и мирно предаване на властта.

Благодарни сме на президента Обама и на първата дама Мишел Обама за тяхната добронамерена подкрепа по време на този преход. Те бяха великолепни.

Днешната церемония обаче има много специално значение. Защото днес не просто предаваме властта от една администрация на друга, от една партия на друга: Днес вземаме властта от Вашингтон и я връщаме обратно на вас, американския народ.

Твърде дълго една малка група от столицата ни се облагодетелстваше от ползите на властта, докато народът трябваше да плаща цената. Вашингтон процъфтяваше - но народът не споделяше неговото богатство.

Политиците просперираха - но работните места се съкращаваха, заводите затваряха. Системата защитаваше себе си, но не и гражданите на тази държава.

Техните победи не бяха ваши победи; техните триумфи не бяха ваши триумфи; докато те празнуваха в столицата, бедните семейства в цялата страна нямаха много поводи за тържество. Всичко това ще се промени - и промяната започва точно тук, точно сега, защото този момент е вашият момент, той принадлежи на вас.

Той принадлежи на всички, които сте се събрали тук, и на всички, които сега ни гледат от цяла Америка. Това е вашият ден. Това е вашето тържество, а Съединените американски щати са вашата държава.

 

 

Не е важно коя партия контролира управлението, важно е дали управлението се контролира от народа. 20 януари 2017 г. ще се запомни като денят, в който хората отново се превърнаха в управници на страната си. Забравените мъже и жени повече няма да бъдат забравяни. Сега всички слушат вас.

Десетки милиони от вас се превърнаха в част от историческо движение, каквото светът не беше виждал досега. В центъра на това движение е едно ключово убеждение: че нацията съществува, за да служи на гражданите си.

Американците искат отлични училища за своите деца, спокойни квартали за своите семейства и добри работни места за себе си. Това са справедливи и разумни искания за едно праведно общество.

Но, за твърде много от нашите съграждани реалността е различна: майки и деца живеят в капана на бедността в провинциалните градове; ръждясалите фабрики са пръснати като надгробни камъни по цялата страна.

Образователната система е удавена в пари, но лишава нашите млади и красиви студенти от знания - престъпността, групировките и наркотиците отнеха твърде много човешки животи и ограбиха страната ни от толкова много нереализиран потенциал.

Тази американска касапница спира тук и сега. Ние сме една нация - тяхната болка е и наша болка. Техните мечти са и наши мечти. Техният успех ще бъде наш успех.

Споделяме едно сърце, един дом и една славна съдба. Клетвата, която днес полагам, е клетва за вярност към всички американци. В продължение на десетилетия обогатявахме чуждестранната индустрия за сметка на американската индустрия, субсидирахме въоръжените сили на други страни, като позволявахме изчерпването на ресурсите на нашата армия, защитавахме границите на чужди държави, но отказвахме да опазим своите собствени.

Похарчихме трилиони долари зад граница, докато американската инстраструктура гние и се разпада. Направихме другите страни богати, а богатството, силата и увереността на нашата страна изчезнаха от погледа ни. Един по един затваряха заводите и напускаха територията ни, без изобщо да се замислят за милионите американски работници, които остават без поминък.

Богатството на нашата средна класа беше изтръгнато от дома и преразпределено по целия свят. Но, това вече е минало. А сега ще гледаме само напред в бъдещето. Хората, които сме се събрали тук днес, ще издадем нов декрет, който трябва да достигне до всеки град, всяка чуждестранна столица и всеки център на власт.

От днес нататък, нашата страна ще се управлява от нова визия. От този момент нататък, Америка стои на първо място. Всяко решение за търговията, за данъците, за имиграцията, за външните работи, ще се взема в полза на американските работници и американските семейства.

Трябва да защитаваме границите си от чуждите държави, които посягат на нашата продукция, отнемат нашите компании и унищожават нашите работни места. Защитата ще доведе до голямо благоденствие и сила. Ще се боря за вас с цялото си същество и никога няма да ви разочаровам. Америка ще започне отново да побеждава - и то победи, невиждани досега.

Ще си върнем работните места. Ще си върнем границите. Ще си върнем богатството. И ще си върнем мечтите. Ще построим нови пътища, магистрали, мостове, летища, тунели, жп-линии по цялата ни прекрасна страна.

Ще извадим хората от системата за социално подпомагане и ще ги върнем на работа - за да възстановим страната си с американска работна ръка и американски труд. Ще следваме две прости правила: Купувайте американското и Назначавайте американците.

Ще търсим приятелство и добра воля от всички страни по света - но ще го правим с разбирането, че всяка нация има право да постави интересите си на първо място.

Не искаме да налагаме своя начин на живот върху никого другиго, а да го превърнем в пример, който всеки да следва. Ще подсилим старите си съюзи и ще създадем нови - ще обединим цивилизования свят срещу радикалния ислямистки тероризъм, който ще изличим завинаги от лицето на Земята.

В основите на политиката ни ще стои абсолютната вярност на Съединените американски щати, а чрез лоялността си към нашата страна ще преоткрием лоялността си едни към други. Ако отворите сърцето си за патриотизма, няма да има място за предразсъдъците.

Библията ни казва: "Колко добре и приятно е, когато божиите хора живеят в единство".

Трябва да изразяваме мнението си открито, да обсъждаме разногласията честно, но винаги да търсим солидарността. Когато Америка е обединена, Америка е абсолютно неудържима.

Не бива да има страх - ние сме защитени и винаги ще бъдем защитени. Ще бъдем защитени от великите мъже и жени от нашите въоръжени сили и служби за сигурност, и най-важното е, че сме защитени от Бог. Най-сетне трябва да започнем да мислим и да мечтаем за големи неща.

В Америка знаем, че една нация живее дотогава, докато има стремежи. Повече няма да приемаме политиците, които само приказват и не вършат нищо - постоянно се оплакват, но не предприемат нищо. Времето за празни приказки приключи.

Сега идва времето за действия. Не позволявайте на никого да ви казва, че това не може да се случи. Няма предизвикателство, което да се опре на душата, борбеността и духа на Америка. Няма да се провалим.

Нашата страна ще се развива и ще просперира отново. Стоим в зората на едно ново хилядолетие, готово да разкрие мистериите на Космоса, да освободи Земята от мистериите на болестите, да извлече полза от енергийните източници, индустрията и технологиите на утрешния ден.

Новата национална гордост ще изпълни душите ни, ще вдигне погледите ни, ще излекува разделението ни. Време е да си припомним старата мъдрост, която нашите войници никога няма да забравят: Независимо дали цветът на кожата ни е черен, кафяв или бял - всички кървим с червената кръв на патриотите, всички се радваме на едни и същи свободи и всички отдаваме чест пред великото американско знаме.

Децата, родени в градските квартали на Детройт, и децата, родени във ветровитите равнини на Небраска, гледат едно и също нощно небе, носят в сърцата си едни и същи мечти, в тях се влива животворния дух на един и същи Всемогъщ Създател.

Затова, нека всички американци, във всеки град - близък или далечен, малък или голям, през планини и гори, от океан до океан, чуят тези думи: Повече никога няма да бъдете пренебрегвани.

Вашият глас, вашите надежди и вашите мечти ще определят американската съдба. Вашият кураж, доброта и любов завинаги ще ни водят напред. Заедно ще направим Америка силна отново.

Заедно ще направим Америка богата отново. Заедно ще направим Америка горда отново. Заедно ще направим Америка сигурна отново. И да, заедно ще направим Америка велика отново. Благодаря ви, Бог да ви благослови и Бог да благослови Америка.

 

 

Всички са равни и свободни, ще изковем спечелен с мъка мир

 

Барак Обама, 20 януари 2009 г.

 

Скъпи сънародници,

Днес се изправям пред Вас, смирен от задачата, пред която сме изправени, благодарен за доверието, с което ме дарихте и помнещ жертвите дадени от нашите предци. Благодаря на президента Буш за службата му към нашата нация, както и за благородството и сътрудничеството, което ми оказа в периода на предаването на властта.

44 американци са положили президентската клетва. Техните думи са произнасяни по време на издигащите се приливи на просперитет и сред тихите води на мира. Но много по-често тази клетва е била произнасяна насред надвисващи облаци и бушуващи бури. В тези моменти Америка е продължавала напред не само заради уменията или визията на тези най-висши ръководители, а защото ние, хората, сме оставали верни на идеалите на нашите предци и искрени пред основополагащите документи на нашата нация.

Така е било. Така трябва да бъде и с това поколение американци.

Това, че сме насред криза, е добре известно. Нацията ни е във война с разпростряла се надалеч мрежа на насилие и омраза. Нашата икономика е силно отслабена, в резултат на алчността и безотговорността на някои хора , но също така и заради общата ни неспособност да правим трудни избори и да подготвим нацията за новите времена. Домове бяха изгубени; работни места изчезнаха, бизнеси бяха закрити. Здравеопазването ни е твърде скъпо; училищата ни подвеждат твърде много; и с всеки изминал ден се убеждаваме все повече, че начините, по които използваме енергията дават сила на неприятелите ни и застрашават нашата планета.

Има признаци на кризата, които се виждат в цифрите и статистиката. Много по-трудно измеримо, но не по-малко дълбоко е пресъхването на увереността навсякъде в страната – нарастващият страх, че упадъкът на Америка е необратим и следващото поколение трябва да ограничи кръгозора си и да сведе поглед.

Днес ви казвам, че предизвикателствата, пред които сме изправени са истински. Те са много и са сериозни. Те няма да бъдат посрещнати леко и няма да преминат бързо. Но знай, Америка – те ще бъдат посрещнати.

Днес сме се събрали, защото избрахме надеждата пред страха, единството на целите пред конфликта и разногласията.

Днес дойдохме да обявим края на дребнавите оплаквания и фалшивите обещания, на взаимните обвинения, да се оттърсим от догмите, които твърде дълго задушаваха нашата политика.

Ние оставаме млада нация, но дойде време да забравим детинщините. Дойде време да затвърдим издръжливостта на нашия дух; да изберем една по-добра история; да понесем напред този ценен дар, тази благородна идея, предавана от поколение на поколение: Даденото от Бог обещание, че всички са равни, всички са свободни и всички заслужават възможността да преследват пълното щастие. 

Затвърждавайки величието на нашата нация, трябва да разберем, че величието никога не се дава даром. То трябва да бъде заслужено. Нашето пътуване никога не е било избор на по-краткия път или задоволяване с по-малкото. Това не е бил пътят на страхливците и малодушните – за тези, които предпочитат развлеченията, вместо работата, или търсят само удоволствията на богатството и славата. Напротив, това е бил пътя на поемащите рискове, на дейците, на създателите и конструкторите – някои чествани, но повечето мъже и жени, сблъскващи се с много пречки в делото им, които ни движиха напред по дългия и неравен път към благоденствието и свободата.

За нас, те събраха малкото си материални вещи и прекосиха океани в търсене на нов живот.

За нас, те се трудиха упорито във фабриките и заселиха Запада; търпяха ударите на камшика и ораха твърдата земя.

За нас, те се биха и умряха, на места като Конкорд и Гетисбърг; Нормандия и Хе Сан ( Южен Виетнам).

Отново и отново тези мъже и жени страдаха и се бориха, и работиха докато ръцете им се покриха с рани, за да можем ние да живеем един по-добър живот. Те видяха Америка толкова голяма, колкото е голям сбора на личните ни амбиции; по-велика от всички различия по рождение, по богатство или по убеждения.

Това е пътуването, което ще продължим днес. Ние оставаме най-проспериращата и могъща нация на Земята. Нашите работници не са по-малко продуктивни, отколкото преди кризата. Нашите умове не са по-малко изобретателни, нашите стоки и услуги не са по-малко нужни, отколкото преди седмица, преди месец или преди година. Нашите възможности остават неограничени. Но нашето време на застой и закостенялост, на защита на тесни интереси и на оставяне настрана на неприятните решения – това време със сигурност свърши. Започвайки от днес, трябва да се вдигнем на крака, да се отупаме от праха, и да започнем пак работа, за да построим наново Америка.

Навсякъде където и да погледнем, има работа да се свърши. Положението на икономиката призовава към действия, смели и незабавни, и ние ще действаме – не само за да създадаем нови работни места, но и да положим новите основи за растеж. Ще строим пътищата и мостовете, електрическите мрежи и цифровите линии, които ще захранят нашата търговия и ще ни свържат заедно. Ще върнем науката на заслуженото й място и ще овладеем технологичните чудеса, за да вдигнем качеството на здравеопазването и да го направим по-евтино. Ще впрегнем слънцето, и вятъра, и земята, за да задвижват колите и заводите ни. И ще трансформираме училищата, колежите и университетите ни, за да посрещнат изискванията на новите времена. Всички тези неща можем да направим. И всичко това ще направим.

Има някои, които подлагат на съмнение размера на нашите амбиции – които предполагат, че системата ни не може да понесе твърде много големи планове. Тяхната памет е къса. Защото те са забравили това, което тази страна вече е постигнала; какво свободните мъже и жени могат да постигнат, когато въобръжението се обедини с общата цел и необходимия кураж. 

Това, което циниците не могат да разберат, е че земята се е пропукала под краката им – че закостенелите политически аргументи, които ни използваха толкова дълго, вече не важат. Въпросът, който задаваме днес е не дали правителството ни е твърде голямо или твърде малко, а дали работи – дали помага на семействата да намират работа с прилично заплащане, грижите, които могат да си позволят, и старини, изпълнени с достойнство. Ако отговорът е “да”, продължаваме да се движим напред. Ако отговорът е “не”, слагаме край на тези програми. И на тези от нас, които управляваме обществените пари, трябва да се търси сметка – да харчат мъдро, да променят лошите навици и да вършат работата си на светло – защото само тогава можем да възстановим жизненоважното доверие между хората и тяхното правителство.

 

 

Пред нас не стои въпросът, дали пазарът е добра или лоша сила. Мощта му да създава благосъстояние и да разширява свободите е ненадмината, но тази криза ни напомни, че без зорко око, пазарът може да излезе извън контрол – и че нацията не може да просперира дълго, ако облагодетелства само преуспелите. Успехът на нашата икономика винаги е зависел не само от размера на нашия Брутен вътрешен продукт, но и от обхвата на нашия просперитет; от способността ни да предоставим възможности на всяко изпълнено с желание сърце – но не от благотворителност, а защото това е най-сигурният път към общото ни благо.

Що се отнася до общата ни отбрана, ние отхвърляме фалшивия избор между нашата сигурност и нашите идеали. Бащите, основали нашата нация, изправени пред опасности, които едва ли можем да си представим, създадоха харта, която да гарантира властта на правото и правата на човека, харта, която бе дописана с кръвта на поколения. Тези идеали все още осветяват света, и ние няма да ги предадем заради личната изгода.

Така че, за всички останали хора и правителства, които гледат към нас днес, от най-големите столици до най-малкото село, където се роди баща ми: Знайте, че Америка е приятел на всеки народ и всеки мъж, жена и дете, които се стремят към мирно и достойно бъдеще, и че ние сме готови да ги поведем още веднъж.

Спомнете си, че предишните поколения свалиха фашизма и комунизма не само с ракети и танкове, но със здрави съюзи и трайни убеждения. Те разбраха, че само нашата собствена сила не може да ни предпази, нито ни дава правото да правим каквото си искаме. Вместо това, те знаеха, че нашата сила расте с благоразумната й употреба; нашата сигурност произхожда от справедливостта на нашата кауза, силата на нашия пример, и проверените достойнства на скромността и въздържаността. 

Ние сме пазители на това наследство. Напътствани отново от тези принципи, ние можем да посрещнем тези нови заплахи, които изискват дори още по-големи усилия – дори по-дълбоко сътрудничество и разбирателство между народите. Ние ще оставим отговорно Ирак на народа му и ще изковем спечелен с мъка мир в Афганистан. С нашите стари приятели и бивши неприятели, ще работим неуморно за ограничаването на ядрената заплаха и ще възстановим облика на затоплящата се планета. Няма да се извиняваме за начина си на живот, нито ще се поколебаем да го защитим, и на тези, които смятат да постигнат целите си с терори и клане на невинни, сега казваме, че духът ни е силен и не може да бъде прекършен; вие не можете да ни надживеете и ние ще ви победим.

Защото ние знаем, че нашето смесено наследство е сила, а не слабост. Ние сме нация от християни и мюсюлмани, евреи и хиндуисти, и невярващи. Ние сме оформени от всеки език и култура, докарани тук от всяко кътче на Земята; и тъй като сме вкусили горчилката на гражданската война и сегрегацията, и сме излезли от тези мрачни епизоди по-силни и по-обединени, ние знаем и вярваме, че старата ненавист някога ще отмине; че линиите на племената скоро ще се размият; че докато светът става все по-малък, общата ни човечност ще изплува; и че Америка трябва да изиграе ролята си за възцаряването на нова ера на мир.

На мюсюлманския свят ще кажа, че търсим нов път напред, на основата на взаимния интерес и на взаимното уважение. На лидерите по света, които искат да разпалят конфликт, или обвиняват за болестите на обществата си Запада – знайте, че хората ви ще ви съдят, на основата на това, което може да построите, а не на това, което сте разрушили. На тези, които се вкопчват във властта посредством корупция и измами, и заглушаване на различното мнение, знайте че сте на погрешната страна на историята; но ние ще ви подадем ръка, ако поискате да отпуснете юмрука си.

На хората от бедните народи, ние обещаваме да работим заедно, за да процъфтяват фермите ви и да пречистим водата; да нахраним гладуващите тела и да заситим гладните умове. А на тези нации като нашата, които се радват на относително благосъстояние, ние казваме, че не можем повече да си позволим равнодушие към страданието отвъд нашите граници; нито можем да консумираме световните ресурси, без да си дадем сметка за последствията. Светът се промени и ние трябва да се променим с него.

Докато оглеждаме пътя, който ни предстои, си спомняме с дълбока благодарност за тези храбри американци, които и в този час патрулират в далечните пустини и планини. Те имат да ни кажат нещо днес, също както падналите герои, които лежат в Арлингтън, ни шепнат през вековете. Ние ги почитаме не само защото са пазители на нашата свобода, а защото въплъщават духа да служиш; готовността да открият значимостта на нещо по-голямо от самите тях. И сега в този момент – момент, който ще извае едно ново поколение – точно този дух трябва да изпълни всички нас.

Извън това, което може и трябва да свърши правителството, точно вярата и решимостта на американците е нещото, на което разчита тази нация. Това е добрината да приютиш непознат, когато дойде потопа, самопожертвованието на работниците, които предпочитат да намалят собствената си заработка, вместо да оставят приятел без работа, които ще ни преведат през най-мрачните времена. Това е куражът на пожарникарите, устремяващи се към стълбището изпълнено с дим, както и желанието на родителя да отгледа детето си, които в крайна сметка ще решат съдбата ни.

Нашите предизвикателства може да са нови. Инструментите, с които ще ги посрещнем може да са нови. Но тези ценности, от които зависи успеха ни – здравата работа и почтеността, куражът и честността, толерантността и любопитството, лоялността и патриотизмът – тези неща са стари. Тези неща са истински. Те са били тихата сила на прогреса в нашата история. Това, което се иска сега, е да се върнем към тези истини. Това, което се изисква от нас сега, е нова ера на отговорност – признаването от всеки американец, че ние имаме задължения към нас, към нацията и към света, задължения, с които не се нагърбваме неохотно, а поемаме с готовност, сигурни в знанието, че няма нищо по-удовлетворяващо за духа, толкова изграждащо нашия характер, от това да си поставим трудна задача.

Това е цената и перспективата на гражданството.

Това е източникът на нашата увереност – познанието, че Господ ни призовава сами да изковем съдбата си.

Това е смисълът на нашата свобода и убеждения – че мъжете, жените и децата от всяка раса и всяка вяра могат да се обединят в тържествата на този булевард, и това, че човек, чийто баща преди 60 години не би могъл да се храни в близкия ресторант, днес стои пред вас, за да положи тази най-свещена клетва.

Така че, нека в този ден си спомним, кои сме ние и колко далеч сме стигнали. В годината на раждането на Америка, в най-студените месеци, малка група патриоти, струпани около гаснещите лагерни огньове на бреговете на ледената река. Столицата е изоставена. Врагът напредва. Снегът е оцапан с кръв. В момента, когато изхода от нашата революция, бе поставен под съмнение, бащата на нацията ни нареди тези думи да стигнат до хората:

“Нека бъдещият свят да знае... че в най-дълбоката зима, когато нищо освен надеждата и добродетелта не може да оцелее... че градът и страната, известени за общата опасност, трябва да излязат напред, за да я посрещнат”.

Америка, пред лицето на общите опасности, Америка в тази зима на нашите трудности, нека си спомним тези вечни думи. С надежда и добродетел, нека се впуснем храбро в ледените потоци и да устоим на бурите, които ни предстоят. Нека децата на нашите деца да знаят, че когато сме били подложени на изпитание, не сме оставили това пътуване да приключи, не сме обърнали гръб и не сме паднали; и с очи вперени в хоризонта и с Божията благословия над нас, ще понесем напред великия дар на свободата и ще го предадем сигурно на бъдещите поколения.

Благодаря Ви. Бог да Ви благослови. И Бог да благослови Съединените американски щати.

 

Още по темата:

Кой какво очаква от Тръмп 

Ще се пренареди ли шахматната дъска 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Доналд Тръмп, Барак Обама, САЩ, президент, реч





Street of Hope

Работната памет при различните деца и подобряването й

Събота, 17 Юни 2017 / Гласът на детето
Затрудненията при концентрацията и възпроизвеждането на определена последователност от действия в ранна възраст се отразяват на успеха в училище     Нашата памет е ключова за способността ни да се справяме успешно. Трябва да помним това, което чуваме, виждаме, ч [...]

Олимпиадата като семейно занимание

Вторник, 20 Февуари 2018 / Родители
Мисия: Семеен спортен отбор е част от програмата „Дизайн откриватели“   Вероятно има много начини да накараме децата да се движат повече. Създателите на дизайн мисленето за деца Red Paper Plane обаче предлагат възможност не само да запалим децата за спорта, но и да прекараме [...]