Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Венецуела - лицето на диктатурата и глада

Вторник, 12 Март 2019 / Общество
118
  • pixabay.com

Как изглежда кризата в южноамериканската държава през очите на обикновените хора?

 

48 часа без ток, всекидневни протести, хиперинфлация, недостиг на основни продукти, включително лекарства, блокирана на границата международна помощ, безвластие или пък прекалено много власт. Венецуела вече втори месец е в центъра на преплитане на геополитически интереси, докато самата тя е раздирана от борби за власт. Въпреки ежедневния информационен поток, все пак Венецуела се намира на другия край на света за нас, българите. Затова и се свързахме в наша сънародничка, която живее там вече повече от 25 години. Пристигнала като емигрант и сбъднала своята американска мечта, но малко по на юг, както казва сама. News.bg представя разказа на Мария (наричат я така и запазват нейната анонимност, тъй като освен опасенията от "кубинското Г2, което е навсякъде" в тази превърнала се в "полицейска държава", то и при настоящото развитие на ситуацията, няма яснота на какви връзки и лостове ще се разчита, ако се стигне до ситуация тя и семейството й да се спасяват, отново в някаква емиграция).

Разказ за живота на хората във Венецуела - неидеологизирано, непреминало през новинарския поток представяне на ситуацията в страната в момента.

 

За обикновения човек и средната класа

 

Обикновеният човек - вече и аз не знам кой е той. Чавес ликвидира умишлено и систематично т.н. средна класа. А тя беше чудесна, специално във Венецуела. Всички специалисти - лекари, инженери, бяха на високо ниво, с магистратури от цял свят, и много добре платени, всички, или поне 95% от тях имаха смесен произход, повечето европейски. Венецуелецът винаги е бил мързелив, даже домашните помощници, които живеят заедно със семействата, бяха от Колумбия, защото работят по-добре. (По принцип, тук всички апартаменти имат помещения за прислуга, т.е. стая с баня от страната на кухнята.)

Ако по-рано имаше 65% бедни, 20% средна класа и 5% много богати, сега са 90% бедни, в които е включена и бившата средна класа, и останалите 10% са свръх богати чависти. Тези 90% бедни сега живеят много много трудно! Преживяват.

След месец прекаран извън Венецуела, магазините ми се сториха доста по-пълни със стока в сравнение с миналия декември. Много скоро разбрах, каква е причината - цените! Цените при хиперинфлация винаги са абсурдно високи, но сега са наистина непостижими за почти всички. Причината (освен всички други) е в изкуствено повишената цена на официалния долар, който правителството фиксира умишлено (3.400 боливара), който е по-висок в момента дори от цената на долара на черния пазар, около 2.900 боливара. Имат спешно нужда от пари! Резултатът е плачевен, цялата страна в момента е парализирана, има стоки, но няма купувачи, улиците са празни, даже го няма нормалният трафик, повечето магазини са затворени, или работят до обяд, както ми казаха - Играта тотално се блокира, (El juego esta trancado).

 

За парите и доходите

 

През 2003 година Чавес наложи валутен борд, но не като този в България. Чавес обяви, че всички валути освен националната са незаконни, и във Венецуела не може да има други сметки или финансови операции, освен в боливари. Представете си какъв стрес е това за бизнеса - да имаш кредитни карти, които извън Венецуела просто не съществуват.

Още тогава, една огромна част от големия капитал се изнесе от Венецуела, защото стана невъзможно превръщането на боливари в долари по официален път. Разбира се, веднага се появи черен пазар на валутата, където стойността беше от 10 до 500 пъти по-висока. Този кошмар продължава до момента, и на практика е една от основните причини за всички плачевни деформации на венецуелската икономика, особено за една петролна държава, където почти всичко е вносно.

И до момента всички, които работят с чужди държави и правят внос продават в боливари, а купуват долари на черния пазар, за да могат да работят.

Съществува освен това, т.н. преференциален долар, който правителството по свое усмотрение раздава на свои хора. По този начин бяха изнесени невероятни суми от Венецуела, защото това е държава с много пари, винаги е била такава. Чавистите получаваха от държавата години наред долари за по 10 боливара и веднага ги продаваха на черния пазар за 500 боливара. Пръкнаха се един куп милионери, станали такива само за няколко месеца, от купуване и продаване на долари. Това беше най-доходният бизнес, в който се включиха и много търговци, пък и много частни лица, традиционно араби и китайци. Но тъй като бяха години на невероятни приходи от петрола, имаше много и всъкакъв внос, пък и доларът на черния пазар не стигаше до много високи стойности, защото имаше голямо предлагане на долари.

При липсата на пари в момента за Мадуро, правителството реши да вдигне в началото на годината същия този държавен долар на 3 400 боливара от 600 боливара, колкото беше стойността му в началото на 2019. Тъй като върху тази стойност се изчисляват и всички данъци в страната, които вече са около 100 пъти по-високи отпреди 10 години, то и цените в момента са направо абсурдни.

Например - заплатата на 90% от населението е 18 000 боливара, но едно кисело мляко, 400 грама, струва 30.000 боливара, а един дезодорант или шампоан, най-евтиния, внесен от Турция - 35.000 боливара.

Накратко, за да живее що-годе човешки в момента във Венецуела, на един човек са нужни поне 300 долара. Ако той получава само тези 5 долара минимална работна заплата, както 80 - 90% от населението, резултатът е глад.

 

За помощите и членството в партията

 

Правителството продължава да раздава, срещу малко заплащане, пакети със субсидирани храни, един път месечно, с килограм брашно, захар и една консерва, например. За да получиш тази "кутия Клап" ( CLAP), трябва да имашКарта на Патриота (Carnet de la Patria), раздавана срещу електронна регистрация на всеки, който иска и поддържа властта. Това е гениална практика, въведена от Чавес, да държи в подчинение хората, гладни и зависещи. При избори те задължително трябва да гласуват за правителството, регистрират ги с тези карти и ако случайно не гласува, му вземат привилегиите. Звучи тъжно, но огромно количество хора зависят изцяло от този начин на прехранване, защото с 5-те долара заплата не могат да се хранят.

 

Инфлацията

 

Според данни от Финансовата комисия на Парламента на Венецуела, през 2018 година е била регистрирана 1700000% инфлация, като при хранителните продукти е била около 3 милиона %. За отбелязване е, че Централната банка на Венецуела от 5 години насам, не е излъчила нито една официална финансова информация. Отбелязва се 52% спадане на БВП само през последните 3 години, което теоретично е възможно само за икономика на държави в състояние на война.

Държавата е в тотален колапс и в момента вече парализата е пълна. Това се очакваше да стане, рано или късно.

В провинцията ситуацията винаги е била по-тежка, винаги. Поне от две години насам никоя фирма или производител, не иска да изпраща камиони със стоки за провинцията, защото всеки камион, в който би могло да има евентуално някаква храна, е нападан и разграбван по пътищата . Няма осигурителна компания, която да застрахова стока против кражба.

 

За здравеопазването и лекарствата

 

Лекарства - според официалната информация на Обединените фармацевти, има липса на 85% от нужните за страната медикаменти, а тези, които ги има, са с много високи стойности за хората, антибиотик от всеки вид струва между 15 000 и 30 000 боливара.

Няма лекарства за химиотерапии от всякакъв вид от 3 години насам. Трагедията на десетки хора, умиращи от рак и други тежки болести, без лечение, на която съм била свидетел много пъти в Каракас напоследък, е прецедент без прошка, за никого! Защото това е геноцид към собствения народ!

 

Образованието

 

Образованието във Венецуела винаги е било демократично и на добро ниво. Двата най-големи и признати университета , Централния университет и "Симон Боливар", винаги са били държавни и безплатни, имат даже имунитет, т.е. там полицията дори не може да влезе. Това беше трън в очите за Чавес, тъй като по традиция студентите започнаха някои от най-големите протести против него. И много от тях загинаха. Частните - и средни колежи, и университети, никога не са били особено скъпи, защото са спонсорирани - от църквата, например, Колеж "Сан Игнасио" е спонсориран от Йезуитския Орден, "Универсидад Католика Адрес Бейо" - от Католическата църква.

Сега всичко е в същото плачевно състояние, както цялата страна. Професорите, особено най-добрите, отдавна напуснаха страната. Миналата година Централният университет обяви публично, че не работи нито една тоалетна, да не говорим за някогашните столове и общежития.

Чавес беше обявил, че много от началните училища стават боливариански, т.е. идеологизирани, и им даваха обяд гратис. Това също изчезна преди 4-5 години, сега всяка година се записват все по-малко деца от бедните слоеве в първи клас, тъй като родителите нямат пари за книги, дрехи, транспорт или храна. Известни са случаи на фамилии с 3 деца, в които всеки ден едно дете отива на училище, и така се редуват.

Расте едно неграмотно и недохранено поколение, което е страшно, заради дрогата, наркотрафика и престъпленията, които ги привличат от деца. Това са едни от най-големите проблеми на днешна Венецуела.

 

Престъпността

 

2018 година Венецуела зае тъжното първо място за най-престъпна държава в света. 80 убити на всеки 100 000. За 5 години - 140 000 души. Представете си в България да има приблизително 5 500 убити на година. Чавес е първият виновник за това. Той говореше по телевизията, че не е престъпление, ако бедният открадне хляб, за да се нахрани. Резултатът е явен.

Страхът е обхванал всички, особено нас, защото такива като нас вече няма, отдавна напуснаха Венецуела. След 7 часа вечерта градът е празен, никой не излиза. Ходим със стари дрехи, без никакви по-скъпи неща, като часовник или пръстен. Всеки от нас е преживял поне 2-3 обира. Най-страшни, освен да те гръмнат заради обувките например, са отвличанията на хора за пари. Мъчително и тъжно, за една карибска държава, в която животът на времето течеше денонощно.

 

Транспортът

 

Обществен транспорт - в плачевно състояние. Като се има предвид, че във Венецуела няма влак, бензинът е абсурдно евтин и спонсориран винаги от държавата, то единствен и най-евтин транспорт са коли и автобуси. Метро има единствено в Каракас, построено в началото на 80-те години от французите, но липсата на елементарна поддръжка в момента, както и свръхнаселение, което го ползва - състоянието му е плачевно. 
Почти всяка седмица спира тока, и хората остават вътре във вагоните. Министрите обикновено казват, че империализмът е направил поредния саботаж.

Иначе продажбата на нови автомобили е сведена до нула. Последни си отидоха "Форд" и "Шевролет" - миналата година. А Венецуела е страна, в която преди десет години хората си купуваха нови автомобили, а не стари, а пък и банките даваха лесни кредити. Сега липсата на коли и части за тях са довели до плачевно състояние автомобилния и автобусен парк на страната. Вместо автобуси, започнаха да използват едни камиони с платформи, на които хората се катерят, разбира се, които могат. Казват им - перерас, от думата перо, куче, тъй като са ги използвали на времето за събиране на бездомните кучета.

 

Водата

 

Имаме режим на вода, в целия град. В нашия квартал имаме вода в понеделник и вторник. През останалите дни водата се пуска по половин час, 3 пъти на ден, от резервоара на самата сграда. Почти всички жилищни сгради, разбира се, в хубавите квартали, имат резервоари. Ние бяхме принудени да си сложим отделно собствени резервоари, в апартаментите и офисите ни, защото в 21 век да живееш без вода е абсурдно. 
Но проблемът с водата е огромен в цялата страна. В провинцията хората се оплакваха още преди 10 години и накрая проблемът дойде и в Каракас. В някои краища на страната има места, където вода има един път месечно.

 

Пътищата

 

По същия начин във Венецуела преди комунизма, имаше пътища и магистрали от първия свят (така казват за всичко качествено, имайки предвид, че Латинска Америка се води 3-ти свят). Когато за първи път през 1999 година дойдоха мои близки на гости, снимаха магистралите и пътищата, всичко в перфектно състояние. На практика оттогава, и въпреки огромните средства, влезли в страната, не беше построена нито една нова магистрала, а пътищата са запуснати и в лошо състояние. Почти постоянно спира тока, трудна е доставката на газ и питейна вода.

 

Свободата и човешките права

 

Свобода на словото - просто вече няма такава. През 2007 година Чавес затвори първия голям телевизионен канал, RCTV, тогава хората плакаха, беше канал с най-много гледани новели и история от 80-те години. В момента няма нито един независим частен телевизионен канал. Последният - Globovision, беше купен от подставено на Чавес лице, Gorrin, чиито сметки преди 2 години бяха блокирани от Щатите за пране на пари. Няма в страната нито един вестник, всички фалираха, защото правителството не им даваше пари (долари) за закупуване на хартия. Последният загинал вестник беше на Теодоро Петкофф, известен политик и журналист от Венецуела, с български произход. Теодоро е бил даже кандидат за президент, губернатор, и по принцип е с леви убеждения.

По информация на представители на Международната организация за човешки права, от 2013 година досега, във Венецуела са арестувани и осъдени 13 000 политически затворници, като 870 от тях, цивилни граждани, даже малолетни, за съдени от Военен съд. Това е прецедент за 21 век.

Според данни на Парламента на Венецуела, от страната са изнесени, изчезнали, ограбени приблизително 980 милиарда долара, за последните 19 години! От Чавес и Мадуро.

 

Петрола

 

И до момента Мадуро получава от САЩ 50 милиона долара на ден за малкото петрол, който им продава. По скоро - получаваше (и продаваше), защото преди 4 седмици американците му затвориха кранчето. Но и тези пари просто ги няма, те никога не влязоха в Централната банка на Венецуела.

Много по-рано американците трябваше да престанат да купуват петрол, но те търпеливо изчакаха да изтече привидно легалния пръв мандат на Мадуро.

 

Емигрантите

 

Казват, че са заминали 4 милиона души за последните 3 години. Истината е, че хората започнаха да напускат страната още преди 15 години. Първо си тръгнаха богатите, после специалистите, в последните години вече бягат и бедните, бягат даже пеша, защото нямат пари за автобус, а камо ли за самолет. Стигат пеш чак до Аржентина.

Няма точни данни за напусналите Венецуела, но по неофициални данни на парламента, те са между 7 и 8 милиона. Това е прецедент в историята на Венецуела, те никога не са емигрирали, напротив, привличали са емигранти от цял свят. Поне 70% от тях ще се върнат, зависи кога са заминали. Но това е също огромен проблем за страните от региона, защото в никакъв случай не бяха подготвени да приемат милиони бежанци.

 

Атмосферата

 

Хората свикнаха да полупреживяват с всякакви природни лекарства, домашно направени сапуни и дезодоранти, да правят бартер. Тези мили и усмихнати венецуелци, които живеят от ден за ден, с вроден оптимизъм и постоянна усмивка, вече ги няма. Ситуацията е потискаща, хората са озлобени и тъжни, говорят само за това кой къде е намерил сапун или захар. 
Отслабнали са много - шегуват се, че това било Диетата на Мадуро. Няма семейство, което да не е разделено, някой да не е заминал, обикновено децата.

 

Вижте още:

Почина Фидел Кастро

Съборете тая стена в душите си





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Венецуела, Мадуро, криза, хиперинфлация, диктатура

StreetView

Призрачни места: Европа в Китай

Неделя, 26 Юни 2016 / Места
  Странно или не, но в Китай има подобия на много европейски градове – с изцяло френска, италианска, немска, австрийска, холандска архитектура. А това, което ги обединява, е, че не се радват на особен интерес от местното население, ако говорим за заселване там. Затова пък привличат [...]

Нов саркофаг ще пази от радиацията в Чернобил

Вторник, 29 Ноември 2016 / Места
Това е най-голямото конструирано някога мобилно сухопътно съоръжение     Ново защитно съоръжение беше монтирано над стария саркофаг, с който е покрит разрушеният през 1986 г. четвърти реактор от Чернобилската АЕЦ. Този предпазен щит над авариралия реактор на Чернобилската АЕ [...]