Общината се опитва да накарат хората да използват по-екологични транспортни средства и отопление
По-привлекателен градски транспорт, по-екологични автобуси, повече велоалеи и паркове и по-малко жилища, които използват дърва и въглища за отопление. Това са основните мерки в програмата на Столичната община за повишаване на качеството на въздуха. Промяната няма да е лесна, защото минава през промяна на навиците на хората – основният от тях е да слязат от колите или да ги паркират извън центъра и да вървят повече пеша. Това стана ясно на конференция за качеството на въздуха Sofair, организирана по инициатива на столичния кмет Йорданка Фандъкова.
Какво се прави
Столична община няма да купува повече дизелови автомобили, а ще ги подмени с такива на газ и електричество.
90% от автобусния парк е подменен, закупуват се нови рециклирани трамваи. Подготвя се процедура за модернизация на трамвайните линии и закупуване на 13 нови трамвая, съобщи Йорданка Фандъкова.
Тя посочи, че след пускането на втората линия на метрото се спестяват 75 000 тона вредни емисии на година. Още около 50 000 тона въглероден диоксид ще се спестява след като заработи третата линия. Друга мярка за подобряването качеството на въздуха е разширяването на мрежата за зелената система. Голямото предизвикателство е намаляването на фините прахови частици, които всяка зима скачат над нормата заради отоплението на твърди горива в много квартали.
Увеличаването на синята и зелената зона за паркиране се прави много внимателно, а целта не е да се печели, а да се намали ползването на лични автомобили и да се насочат хората към градския транспорт, обясни столичният кмет.
Прахът намалява
От 2011 година насам се наблюдава трайна тенденция на намаляване на фините прахови частици във въздуха на София, обясни министърът на околната среда и водите Нено Димов.
Преди 6 години всички измервателни станции са отчитали превишение на стойностите на прахови частици, докато през миналата година са отчетени само две превишавания. В момента МОСВ работи в две посоки, свързани с чистотата на въздуха – определяне на критерии за горивата за битово отопление и затягане на контрола върху използването на катализатори от автомобилите. До края на годината започва набирането на проектни предложения от общините за повишаването на качеството на въздуха, като ще бъдат отпуснати 111 млн. лв.
Жертви на мръсния въздух
428 000 европейци от 41 страни са починали преждевременно от заболявания, свързани с фините прахови частици във въздуха на континента през 2014 г., показват данните на Европейската агенция по околна среда. В страните от Европейския съюз жертвите на мръсния въздух са 399 000. България е сред държавите с най-висок дял фатално засегнати от фините прахови частици заедно с Полша.
През 2014 година у нас от болести, свързани с влиянието на праховите частици във въздуха, са починали 13 620 българи. 740 българи са починали от заболявания, причинени от наднормени нива на азотен двуокис в атмосферата, а 200 - заради зловредното въздействие на озона.
В доклада си Европейската агенция по околната среда посочва, че общият брой смъртни случаи заради мръсния въздух в ЕС е намалял в сравнение с 2013 г. Въпреки че най-много преждевременни смъртни случаи са регистрирани в страните с най-многобройно население като Германия, Италия, Полша, Великобритания и Франция, в доклада се изтъква, че най-силно е вредното въздействие в Централна и Източна Европа, където концентрацията на опасни елементи е най-висока. Сред страните с най-мръсен въздух са посочени България, Косово, Македония, Сърбия, Полша и Унгария.
Вижте още:
