Това показва поредното проучване на Фондация „Карол Знание“
Намирането на финансиране за практическата реализация на научните разработки остава най-сериозният проблем за 56% от българските докторанти. Това показва поредното проучване на Фондация „Карол Знание“. За 52% от анкетираните проблем е липсата на механизъм за трансфер на технологии, за 38% – липсата на контакти с бизнеса. Според 19% няма пречки.
Анкетата „Накъде след научната титла“ е проведена в края на февруари и началото на март. В нея се включиха 226 учени, от които 46% докторанти, 43% защитили докторска степен в последните 5 години и 11% с докторска степен, защитена преди повече от 5 години. От тях 43% работят в областта на инженерните науки, 34% – нови технологии, 23% – нови материали.
Сред другите цитирани фактори са липса и недостиг на:
Участниците в анкетата признават, че достигането до бизнеса е трудно, българският пазар е тесен, технологиите не са развити достатъчно, необходима е реклама и маркетинг на научните продукти и новите технологии.
Няколко човека посочват тежка бюрокрация и бавно, тромово финансиране. В отделни случаи пречките идват от факта, че е необходима намесата на администрацията и институциите.
Според 62% няма трансфер на технологии у нас. 20% смятат, че през последните години това вече се случва.
За целите на настоящия си проект само 30% имат контакти с бизнеса, 56% – отговарят отрицателно. Останалите дават уклончиви отговори, че бизнесът не се интересува или че искат да стигнат до него, но не знаят как. Ако се съди по резултатите от предишните години, все повече докторанти и млади учени търсят индустрията.
С първата анкета, проведена преди две години, установихме, че партньорствата с бизнеса имат едва около 18%, посочват от „Карол знание“. Аналогично европейско проучване тогава показа, чу връзката с корпоративния сектор сектор започва още от студентските години и 45% от докторантите имат различни форми на сътрудничество с бизнеса. Затова не беше изненадващо, че 58% от тях имат желание да продължат реализацията си в частния сектор, смятат от фондацията.
Близо половината от участниците (42%) в анкетата смятат, че ще се стигне до реализация на научната им работа. Въпреки, че работата на 92% от анкетираните има практическо приложение, 19% отговарят, че едва ли ще се стигне до реализация. Останалите 39% дават колебливи отговори, че не знаят, не са сигурни, но биха искали това да се случи.
65% твърдят, че не са ангажирани лично към момента за приложението на научната си работа. 35% са отговорили утвърдително.
„Ако има някой, който да се бори дисертацията ми да се приложи някъде и да стане като продукт – това трябва да е университетът. Не може аз да си пиша софтуера, да си правя хардуера, че после и да търся приложение и реализация. Сам и аз ако мога да направя всичко това, защо въобще ще се занимавам с различни организации?“, казва един от участниците в проучването.
Вижте още:
