Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Човекът на Новото време

Петък, 14 Февуари 2020 / Към себе си
368
  • unsplash.com

Ако искаш да видиш положителна промяна в хората около теб, дай пример със себе си

 

Човекът на Новото време като че ли малко се дистанцира от понятието „човек”. Всяко време си има своите ценности, но е по-важно каква е стойността им, съизмерена във времето. Може би това могат да го кажат не само съвременниците на едно поколение, но и наследниците му. Не, не възнамерявам тук да обвинявам съвременния човек, защото това е една типична българска черта – да казваш какво трябва да се свърши и как да се свърши, но само с бичуващата критика да се изчерпи всичко. Не, ще ми се да изложа как аз искам да виждам Човека на Новото време и Човека по принцип. И се надявам моите представи да не останат илюзорни, а да ги видя реализирани сред повече хора. Все пак трябва да вярваме в доброто.

Избирам да вярвам, че Човекът на Новото време ще се обърне към децата с истинска любов и грижа. Защото ако настоящият човек е човек на Новото време, то децата ни са хората на бъдещето, на нашето „утре”. Представям си родители, търсещи топлата и приятелска връзка с децата си. Представям си хора, които са направили осъзнатия избор да бъдат родители, за да дадат живот и щастие някому. Виждам хора, които дават онзи добър пример, който има повече тежест от „не прави това или онова”, „трябва да си еди какъв си, защото аз смятам, че това е добро за теб” и т.н. Семейства без насилия и агресия, защото безпомощното дете днес, е сигурен насилник утре. И не на последно място, нека всяко дете да расте в дом с двама обичащи се майка и баща, които могат да бъдат единствено най-голямата радост за децата си. Друго на едно дете не му трябва.Радостта от сплотеността в семейството ражда хармония и вътрешен мир във всекиго. Прави те добър и ти показва, че доброто е изначалното състояние, което Създателят е вложил в нас по природа. Научаваш се на любов, защото си бил обичан. Който е получил пръв любов, по-лесно може да даде любов от себе си после на света.

Освен това Човекът на Новото време трябва да бъде изтъкан според мен и от голяма вътрешна амбиция за себепознание, израстване и надграждане над себе си. Живеем във век, в който постоянно надграждане и усъвършенстваме технологиите, но колко от нас работят върху себе си в личностен план? Няма да кажа малко, но сме недостатъчно. Все пак сме създадени по образ и подобие на Бога и представяте ли си колко много е вложил Той в нас! Огромен потенциал, който не бива просто да остане затворен в нас. Ако имаш талант, изяви го. Ако имаш мечата, посвети й се, ако трябва до гроб. Ако искаш да видиш положителна промяна в хората около теб, дай пример със себе си. Не се отказвай при първия препъни камък, защото да се откажеш или да не започнеш изобщо с нещо, е най-лесно. Светът принадлежи на силните и смелите. Имената на тези, които не смеят да преминат зоната си на комфорт, се забравят по-бързо, отколкото можем да си представим. Човекът на Новото време не бива да бъде примиряващ се и един от тълпата. Той трябва да е лидер, но първо лидер на себе си. Освободи се от преградите си! Не се съмнявай, че можеш да постигнеш повече, отколкото вярваш, че си способен. Днес си тук, а утре може да не си част от тази земя. Не знаеш какво ти предстои днес или утре, така че не отлагай промяната.

Очаквам, че Човекът на Новото време ще се примири с Бога, защото май от отдавна човекът е в непримирима война със Създателя си и не зная защо. Може би в гордостта и безразсъдството си помислихме, че сме по-големи от Него или че сме си достатъчни и Той ни е излишен. А е твърде възможно истинската причина да се корени в това, че не Го познаваме достатъчно. Не познаваме благата Му същност. Не вярвам, че е възможно да останеш равнодушен към Бога, ако дори поне малко започнеш да Го опознаваш и да Го разпознаваш като съвършената любов. Да, човекът е в центъра на света, но какъв ли би бил светът, ако в центъра на човека бе Бог?

В крайна сметка в събирателното понятие „Човек на Новото време” се крия аз, ти и всички около нас. Колкото сме различни, толкова сме и еднакви. Колоритни по свой начин, но имащи еднакви нужди. И с всяко свое действие или бездействие ковем съдбата си. Вярвам, че настоящето е винаги индикатор за бъдещето. Вярвам, че всяко ново нещо трябва да бъде по-добро от старото. Вярвам, че Човекът е създаден по най-прецизния начин, за да сътворява прекрасни неща. Всички хора сме създадени също така, за да бъдем един организъм, в който всеки поотделно е една безценна част, без която другите части не могат да функционират правилно. Нека бъдем заедно и бъдем по-добрите версии на себе си, защото можем и защото трябва.

 

Вижте още:

„Така трябва“ – отровата на обществото

Аз, Вселената и Любовта

(Не) възможното





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Новото време, човекът, към себе си, хора, отношения





Street of Hope

Всяка четвърта градина в София е препълнена

Събота, 10 Февуари 2018 / В клас
  От общината следели колко деца посещават яслите    В 48 детски градини от общо 194 в София броят на децата в групите надвишава позволения максимум - 18 деца в яслена група и до 23 в градинска (с възможно превишение с до 2 деца). Това става ясно от отговор на кмета на София [...]

Матурите ще се провеждат на три части

Понеделник, 01 Август 2016 / В клас
Държавните зрелостни изпити на предстоящата сесия през август-септември ще се проведат на модули, съобщиха в понеделник от образователното министерство   Зрелостниците ще получават изпитния вариант на части и ще разполагат с определено време за работа върху всяка от частите. След изтича [...]