Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Да вярвам, че мога, означава, че мога

Сряда, 05 Октомври 2016 / Към себе си
3408
  • pixabay.com

Как да улесним пътя към преоткриването и утвърждаването си

 

Вярата ще ни спаси, дори от самите нас. А какъв е смисълът, къде да го търсим? Естествено в самите себе си. Търсенето не за всички е лесно, не винаги идва просто така. При мен се интегрира, „просветна” една сутрин, в просъница. Тогава когато съзнание и несъзнавано се докосват по един вълшебен начин. Тогава когато границите се преливат между тях. А примерите за подобно преливане са много – от лек унес, през дълбок транс и медитация, до холотропно дишане и колко ли още има. Играйте със себе си – тренирайте, настройвайте мисълта, съзнанието, сливайте границите. ЦеленасоЧено веднъж си провокирах насочено сънуване. Стана много интересно, образите започнаха да преливат, сцените също и докато се усетя бях позадрямал. Затова е хубаво това сливане на граници да бъде съпътствано от музика, в която има вградени през определен неравноделен интервал звуци, които да те държат в полубудно състояние. Още се чудя на образите и сцените, които се появяваха и по-точно – техния смИсъл, ред, значение. С какво ще ни помогне това?! Ще ни помогне по пътя на търсене на отговорите. И да, отговорите са в нас! На първо място трябва да ги търсим в нас – дали чрез осъзнато сънуване, дишане, хипноза, мускулно тестване и т.н. или по друг начин – няма значение, всеки избира техниката си. Така човек може да се свърже с колективното безсъзнателно, което осъзнавайки се, преминава в колективно съзнателно. Точно така, ноСим знанието за миналото, настоящето и бъдещето в самите себе си. Как и по какъв начин ще разберете по-долу.

 

Какъв е смисълът


Колко низко стоят човешките ценности! Колко много ограничават! Колко много хора страдат заради тях! Щом човешките ценности не могат да дадат удовлетворяващ отговор на въпроса какъв е смисъла – за какво са ни?! Кому е нужна тази зомбираност?! Но явно така е по-лесно -  да сме си в стадото, да си гледаме в краката и да не вдигнем никога глава към небеТо и слънцето. А тук чудесно се проявява един от принципите на човешката психика – на най-нисък разход на енергия. По-лесно е да си вдигнем краката пред телевизора, отколкото да отделим 30 минути за медитация; по-лесно е да закусим кафе с цигара, Отколкото да използваме времето за сутрешна гимнастика. По-лесно е да гледаме навън, без да се взираме навътре, без да осъзнаваме, че външното е проявление на вътрешното. По-лесно е да се оставим на течението, отколкото да се изправим пред себе си, да се превъзмогнем и надскочим. Жалко, че толкова късно развиваме критическото си мислене, жалко, че толкова късно започваме да осъзнаваме. Дотогава вече имаме вградени по един чудесен начин много от културните, семейните когнитивни схеми и карти, направляващи ни поНякога до живот. Понякога имаме вече дълбоко издълбани убеждения по стените на вътрешния си свят. Именно ценностите са част от тези схеми. И тук ще цитирам: „правилното приспособяване към болно общество, не те прави здрава личност.” Самият смисъл дава отговор на въпроса – защо го търсим. Ако някой каже – аз съм щастлив, не го търся – ще излъже, не кой да е, а себе си. Подводният айсберг движи видимата част отгоре, която по един уникален начин се е обградила със слой лед, плуващ на повърхносттА. Често към винаги се получава отделни парчета, късове да изплуват на повърхността (или поне да се опитат). И често към винаги изплуват изкривени, „цензурирани”, деформирани, а може и разтопени. Ледът около видиМата част не е твърд, цялостен, нито „закотвен”. Той представлява отделни парчета, които умело плават и застават на пътя на парчетата идващи отдолу. Тук огледалният Аз изиграва решаващата си роля, понеже не можем да се излагаме пред другите, защото рискуваме да загубим фалшивата си себестойност, себепреценка (която не съзнаваме, че е фалшива), започват всичките защитни механизми – особено рационализацията. Рациото, подчинЕно на същите културни, семейни и други схеми, на същите човешки ценности. Рациото безусловно служещо на фалшивия Аз, на безпочвеното Его. Получава се омагьосан кръг. Именно от тук се  тръгва – от кръга или как от него  да направим спирала, т.е. да има развитие (който е запознат с даоистката философия, ще разбере най-добре смисълът и символът на спиралата). Всеки търси смисъла – по осъзнат или неосъзнат начин, проволинейно или изкривено ...

А смисълът е в СЪЗИДАТЕЛНАТА ЛЮБОВ! Какъв е смисълът на този смисъл?! Дълбок, безграничен, естествен, човешки, красив, ценен ...? Всеки си го усеща по свой си начин и го нарича както иска. Именно в това се изразява кРасотата му – не поставя граници. Границите ги поставя мисленето, въображението, въобще всичко човешко, което е съизмеримо. Съзидателната любов в творчеството и както е написано –  Великият Творец ни е създал по свой образ и подобие – толкова ли е трудно да повярваме в свободата на творческата си, съзидателна и обичаща същност?! Толкова е просто – ние сме едно! Кое ни прави по-различни – цвЕта на очите, косите, килограмите, датата на раждане, зодията?! Кое?! В основата всички сме клетъчни организми. Отивайки отвъд човешкото, ние сме едно дори с пикселите, в които се взирате сега. Защото в основата на клетката, на атома е енергията. Просто материята представлява сгъстена енергия. Енергията във всяко проявление, във всяка форма и състояние. А тя не се губи – просто се трансформира от един в друг вид. Някой може да направи асоциация с преражданията, говорейки за хората и енергията. Как ще се нарече – трансформация или прераждане е от без значение.

 

Цялост и единство 

 

Всичко започва и завършва с целостта и усещаНето за единство. По странен начин „новоформираната” енергия по време на зачеването (или единената трансформирана енергия на други две енергии) преживява отделянето от целостта по травматичен начин за нея. Затова говори и трансперсоналната психология с травмата от раждането. Тогава съзнанието се затваря може би, а може би не. Именно децата имат най-добрата стойка на тялото, най-добра интуиция към околния свят и себе си, най-добре усещат. Какво правим ние – учим ги, възпитаваме ги, т.е. задоволяваме нуждите на собственото си Его, вместо ние самите да започнем да се учим от тях. Може да се каже, че съзнанИето си е отворено, служещо си с интуиция и символи. Това, което ние правим е да го затворим, да го приучим към познатите ни модели и схеми, да прибавим още хора към стадото. И какво се получава – има травма от разединението, от откъсване от целостта, канализирано съзнание, което засилва това несъзнателно усещане за разединение. А съзнанието е канализирано именно от научените, вградени, вменени модели на мислене, поведение, екзистенция. Както казахме – „подводната част” управлява видимата. Това обяснява неутолимия човешки порив към единение, което се наблюдава навсякъде – при Едиповият комплекс, създаването на семейства, участието в групи, творчеството и т.н. Ето защо е толкова важно търсЕнето на смисъла – усетим ли го, осъзнаем ли го – вече сме голяма крачка напред към осъществяването му. За по-религиозните би звучало добре и разбираемо: „... да дойде Твоето царство както на небето, така и на земята.” Но нека да не изпадаме в краен идеализъм и абсолютизъм. Нека си останем там където ни е добре – в рамката. Така е по-лесно за Егото, няма какво да го застрашава. Страхът от загубата, от разпадането на фалшивия Аз представлява по-малката травма, разчупване на рамката, прераждане приживе. Да осъзнаеш кой си, накъде си тръгнал, да се утвърдиш творчески чрез любовта – това следва. Но уви, страхът от промяната, страхът от новото, ниския разход на енергия, който постоянно следим да е с малки стойности – това са оправданията на Егото. Излизането извън собствената си рамка не е лесно, но не и невъзможно. Хората са го правели преди хиляди години, правят го и сега. Да надскочиш себе си е пътя към това да се преродиш духовно преди самата смърт. Да се единиш с целостта чрез безграничната любов в творчеството, в съзиданието приживе – това е смисълът!

Жалко, че човек търси и осъзнава основно когато боли ...

*По-наблюдателните са забелязали неестественото и неслучайно разположение на главни букви в текста: ЧИСТО НАМЕРЕНИЕ – това е още един начин как можем да улесним пътя към преоткриването и утвърждаването си.





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

вяра, упоритост, чисто намерение

Street of Art

Alverde – любимата натурална козметика на българите

Вторник, 16 Юли 2019 / Стил
Класацията „Любимите марки“ за 2019 г. отличи dm България в три категории   Любимата марка натурална козметика на българите е alverde. Това показа последното издание на класацията „Любимите марки“ за 2019 година. В нея продуктите от собствената марка на най-голям [...]

Когато правилното хранене се превръща в болест

Вторник, 28 Ноември 2017 / Хранене и Здраве
Превръщането на здравословния живот във фикс-идея може да доведе до недохранване, психическо разстройство и даже смърт   В живота водещ е балансът, а здравословното може да се превърне в отрова, ако преминем границата. Специалистът по хранене и диететика проф. Донка Байкова посочва пре [...]