Любовта е бумеранг – ако се свързваме с другите чрез нея ще се върне при нас
Мнозина сме си задавали този въпрос, купували сме си книжки за себепознание с практични съвети и положителни твърдения. Обичайте себе си – това ще ви позволи да се приемете такива, каквито сте, с всички плюсове и недостатъци. Не позволявайте да ви мачкат и да ви се качват на главата. Заслужавате да бъдете щастливи и най-добрият начин да го направите е да започнете да се обичате. А колко от нас са си повтаряли пред огледалото – ти си прекрасен, единствен и неповторим….и още и още , но колкото и да говорим за шоколад, в устата ни няма да стане сладко и някак си не я чувстваме тази любов към себе си.
И така – как да обичаме себе си? Проблемът не е в обичането на себе си с ума. С него разбираме всичко, знаем, че така е правилно и така трябва, но достатъчно ли е за да го приемем и почувстваме със сърцето си. И колкото и разумът да ни предоставя разумни доводи и аргументи, сърцето е трудно да се убеди, да приеме и почувства.
За да обичаме себе си, първо трябва да се опознаем. Често самите ние не знаем какво искаме, какво ни харесва, трогва и вълнува. Дори не се замисляме затова и сякаш живеем насън. Любовта винаги се нуждае от подкрепа, от внимание и грижа. Така както правим, когато обичаме някой друг, но забравяме себе си. Всички отношения се нуждаят от подкрепа, разбиране, грижа и внимание. Да се срещаме по-често, да общуваме, да споделяме и подхранваме чувствата към другия. Аналогично е и към нас, защото любовта е действие. Нужно е да правим същото за себе си – да си отделяме време и грижа, както за тялото така и за душата, да си правим подаръци, да се поощряваме, да си отделяме внимание и най- вече да не се самобичуваме и критикуваме. Нали не критикуваме онези, които обичаме, а и да го правим понякога, все едно – приемаме ги и ги обичаме такива каквито са. Същото е с любовта към себе си. На първо място не се критикувайте и се приемете във всички свои аспекти, нали именно те ни правят автентични и неповторими. Тогава няма да е нужно да се сравняваме непрекъснато с някой друг, и да търсим неговото одобрение. Той също е уникален и неповторим, но не е нас.
Често ровим в детството да търсим отговорите, когато сме започнали да помним и осъзнаваме. Разбираме, че не помним някой някога да ни е окуражавал, критикували са ни , изисквали. Ако сме правили нещо със собствените си пръстчета, тичайки да го покажем на родителите си, те не са целували изцапаните ни ръчички, а сме срещали разсеяният им поглед и равнодушна реплика „хм, аааа.. така ли” и това е всичко. Когато сме получили лоша забележка или оценка отново са ни критикували, изисквали, наказвали. И за да получим тяхното одобрение трябвало е да полагаме повече усилия и защо все не е било достатъчно за да ни обичат безусловно. И така се завъртаме в един затворен кръг – липсва ни увереност, защото не са ни я дарявали родителите, сега разбираме и се опитваме да се сдобием с положителен опит, а това оказва се е доста трудно. И докато негласно ги виним, че не са ни обичали както сме искали, питаме ли се понякога как те са били обичани? Можем да търсим още отговори, но всичко това е минало, нека да го разберем, простим, оставим там и продължим за да срещнем себе си. Нека се погрижим за нас, така както за любимите ни хора.
Любовта е бумеранг – ако се свързваме с другите чрез нея ще се върне при нас. Можем да получим любов, включително и към себе си, ако вместо страхове, недоверие , неодобрение и предразсъдъци излъчваме любов.
По веригата на обратната връзка: аз изпращам любов на света, тя се отразява и връща към мен – получавам любов – доволен съм от себе си, започвам да се обичам. По същия начин чрез механизма на обратната връзка можем да се освободим от комплекса за непълноценност, ако спрем борбата за своята значимост и одобрение от другите. Така ще спрем да се питаме как да се обичаме. Ще обичаме.
