Денят е сбор от безброй малки мигове и ако изберем да се фокусираме в доброто, ще срещаме добро
Излизах от един подлез. По стълбите нагоре, видях как една жена помага на майка да пренесе бебешката количка до долу. Направих място, защото пречех и след това успоредно се качихме до горе с жената, която свали количката. На стълбите я чакаше мъж, с когото тя продължи пътя си и явно той я е изчаквал да направи това добро дело. Бях почти до тях на стълбите, затова беше неизбежно да чуя коментара на мъжа:
- Сигурен съм, че тази майка щеше да се справи и сама! Тя е свикнала!
Нашето ежедневие е преизпълнено с различни ситуации, които в основата си са като тази. Срещаме хора или попадаме в събития наглед дребни, но какво става след това. Те стават гигантски кули, които в края на деня са ни изчерпали! Нашият ум започва един сериозен анализ на дадената ситуация, в която за него е нужно да покаже превъзходството си над другите. Критиката, неприемането, осъждането са основната посока, в която умът работи след сблъсък с подобна ситуация, игнорирайки изцяло същината - а именно добротата на младото момиче. Съдейки и критикувайки някого заради неговото "непристойно поведение", според нас, всъщност ние само показваме, че с нищо не сме по-различни от човека срещу нас. Защото сме избрали да вибрираме на неговата честота, а тя е неприемането и критиката. Именно подобни мисли отнемат по-голямата част от времето,в което можем да използваме ума като инструмент за съграждане и създаване на вътрешен баланс за нас. Ако в тази ситуация просто изберем да подминем коментара на мъжа, не защото сме по-добри от него, а защото това е неговият избор и той е такъв, какъвто е. И тогава насочим цялото си внимание към прекрасния акт на помощ на младата жена, тогава ще се изравним с високата вибрация, ще запазим баланса и енергията си, и ще останем в светлината.
Обикновено толкова автоматично, в подобни дребни ситуации, оставаме ума да се вихри в анализи колко ние сме прави по дадена тема, че дори не забелязваме колко време ограбваме себе си. Денят е сбор от безброй малки мигове. И ако станем малко по-наблюдателни, и изберем да се фокусираме върху доброто, тогава и Животът ще ни среща с все повече добро, защото нашата вибрация ще отговаря именно на него.
Толкова е лесно да бъдем милосърдни и да живеем в радостта! Те са нашата естествена природа! Само трябва да го изберем! Тогава цял нов Свят ще се разкрие пред нас с всички свои блага и любов! Хората са казали, че дори и най-голямото пътешествие започва с една стъпка... Може просто днес да се опитаме да избираме доброто... А утре? Имаме само днес!
Текстът е от страницата на Милена Римпева във Facebook
Вижте още:
