Кога последно усетихте какво стои зад мръсните дрехи на бездомник...
Тази сутрин синът ни реши, че 4 часа е прекрасно време за ставане. Защо пък да не събудим и последния спящ?
Така няколко часа по-късно, двамата с него вървим по стълбите на един подлез, за да пресечен булеварда. Истината е, че на мен толкова много ми се спи, че нито виждам нещо, нито усещам тялото си... Буквално се носех като духче по улиците, копнеещо да поспи... В този миг обаче, някъде на фон чувам как някой пее "Девойко, мари, хубава!". Толкова не съм там, че дори не забелязвам кой пее или какво точно се случва. В един момент усещам силно втренчен поглед в мен, който успява да ме извади от летаргията ми и да включи физическите ми възприятия. Бях се озовала пред човека, който пее... Застанал пред мен, със стъклено сини очи, които не потрепваха... Бяха като огромен, тих и спокоен океан, в който просто потънах... Чисто бялата коса и брада му придаваха магично излъчване! А зад мръсните му дрехи на клошар, се усещаше огромно сърце от любов....
- Пея за вас! - каза той и продължи с няколко стиха от същата песен.
Аз и синът ми стояхме, слушайки, вперили поглед в уникалните очи на стареца! Бяха като магнит, от който не искаш да се отделиш. Нямаше пошлост, нито намек за навлизане в пространството ни... Беше миг с чистотата на утринна роса!
- Благодаря ви! - казах аз - Прекрасен ден!
- Със сисгурност ще бъде прекрасен, само, защото не ме подминахте! - каза бездомният старец и с усмивка продължи по пътя си.
Така ме плени чистото му сърце, че се обърнах след него и няколко секунди го наблюдавах с широка усмивка на лицето...
"Със сигурност ще бъде прекрасен ден, само, защото не ме подминахте!" Точно така! Ние подминаваме почти всичко по пътя си, проспивайки момента, точно като мен в тази ранна утрин! Затворили сме сетивата си за малките магии, които преобръщат целия ни ден! Кога последно погледнахте нечии клошарски очи... Кога последно усетихте какво стои зад мръсните дрехи на бездомник... Точно, там, аз открих чудото, днес! Всеки ден носи своето чудо, трябва само да отворим сетивата си за него...
Понякога хората ми казват: "Милена, на теб ти се случват уникални неща!". Истината е, че те се случват на всеки един човек във всеки един миг. Ние просто ги подминаваме! Не им даваме шанс! Твърде заети със себе си, не вникваме в дълбочината на нещата, за да усетим вълшебството, което почуква тихо на вратата, за да ни покаже, че всеки нов ден крие поредното чудо... За да ни напомни, че Източникът е навсякъде... Може да го видим в очите на бездомник днес, в лицето на гнева утре, в ръцете на дете и... Можем да го видим и усетим всеки миг, в който дишаме, защото Животът просто Е - Всичко и Всеки...
Смисълът не е къде отиваме, нито какъв е пътят ни... А как избираме да стъпим сега...
Вижте още:
