Не е важно какво искаме, а как се чувстваме от този свой избор
Често познати и приятели ме питат:
„Милена, не те разбирам! Как е възможно да предпочитате да прекарвате толкова голяма част от времето си високо в планината? Да, там е красиво! Да, няма никакви хора! Да, свобода! Но, вие дори не сте в населено място! Нямате ток, вода, парно... Всяко едно от тези удобства ви коства огромни усилия там! Живеете в една стая! Цяла нощ някой от вас става да слага дърва в камината, за да ви е топло! Зимата се борите с метри сняг, за да стигнете изобщо! Да отидете за един уикенд,или лятото за една почивка, го разбирам, но вие почти живеете там! И, как е възможно да го предпочиташ пред комфортния си дом в столицата, където имате всички удобства?“
Не е нужно да разбираме някого в нещо! Всеки прави сам изборите си, според собствените си възприятия! За мен животът в комфорт е самоубийство! Казвам за мен! Това не е фундаменталната истина за всички! Но замисляли ли сте се, че когато сме млади, не мислим за удобства и комфорт, търсим живота и пламъка в него. Живеем!
С годините търсим стабилна работа, комфортен живот, удобства и реално започваме да страним от промяната, защото тя ни кара да се безпокоим от нея. А не е ли промяната вечно заложена в нашия физически свят? Тя е най-сигурното нещо в този свят! Колкото по-комфортен и сигурен правим живота си, толкова по-скоро идва неудовлетворението! Чудесно е да създаваме добър живот за себе си и околните, но усетим ли, че страним от промяна и дискомфорт, значи вътрешният ни свят не се развива според законите на живота. Да изпадаме в безпокойство при всяка малка или по-голяма промяна е неестествено за живота ни, което води до сериозен психологически дисбаланс с годините. За мен промяната е винаги търсен фактор. Сега е колибата на края на света! След време ще е нещо друго! А, ако не беше това място щеше да е друго събитие, в което сама се предизвиквам! Харесва ми да имам постоянни ситуации високо в планината, с които трябва да се справям! Изкарват ме от зоната ми на комфорт, палят огъня в мен и се усещам жива! Предпочитам всяка трудност, тук, пред всички копчета и кранчета в хубавия си дом в столицата, защото карат ума ми да работи по друг начин, ръцете да се трудят, сърцето да гори , а психиката се калява все повече. Разбира се, че се наслаждавам и на удобствата, когато съм в града. Би било лудост да не го правя! Но в планината се сливам с животните, тревите, звездите ... Наблюдавам как функционира природата всеки ден и ме учи на безброй неща! И, дааа, предпочитам това, пред топлия си диван в града! Но, това е сега! След време ще е друго! Може пък да искам да си стоя на дивана и да си ползвам копчетата! И няма правилно и грешно! Има само какво искам от живота в този момент!
Утре е нов ден! Може да искам да живея в Тибет или на северния полюс... Може да искам да стана монахиня или да не излизам от баровете (това последното много ме съмнява
) и все пак всичко е възможно...А промяната е безкрайна! Пътуването не свършва! Искам, докато съм жива, да усещам живота в себе си... Искам пламъкът в мен да не гасне! Пълно е с живи хора, в чиито очи пламъкът отдавна е изгаснал. Те са живи само физически, въпреки че външно животът им е прекрасен! Това не е моят избор!
Това съм просто аз и моите избори! Всичко е идеално до момента, в който в нас се появи неудоволетворение, което води след себе си депресии и сериозни психологически последствия. Това е точката, до която не бива да стигаме. А, ако живеем истински, с плам, независимо дали сме избрали комфорта или не, дивотията или лукса, тогава сме в синхрон с всички вселенски закони и радостта изпълва сърцата ни! Не е важно какво избираме, а до какво вътрешно състояние води то! Мен ме кара да се чувствам жива дивата природа, някой друг - почивка на Малдивите, трети - нов дом, четвърти - поредния бизнес... Индикаторът е вътре в нас! Радост или не, мир или не... Избори!
Текстът е от страницата на Милена Римпева във Facebook.
Вижте още:
