Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

За търсачите на промяната в себе си

Вторник, 19 Април 2016 / Към себе си
1493
  • снимка: pixabay.com

Знанието не означава непременно осъзнаване, а осъзнаването не е задължително обвързано с промяна в действията

 

 

Ако се надявате тази статия да ви даде ценна информация, която да промени някакви ситуации в живота ви, вероятно сте от онези гладни колекционери, за които тя е писана. Сигурна съм, че всичко, което ще прочетете по-долу, ви е познато под една или друга форма. Ако имате усещане за обреченост, ако рядко откривате нови неща в материалите, които четете, а не виждате реална промяна в поведението и ежедневните ви проблеми, явно това, което липсва, не е знание, а по-скоро действие/правене.

Знанието не означава непременно осъзнаване, а осъзнаването не е задължително обвързано с промяна в действията.

 

Осъзнатостта е само първата крачка по дългия път на промяната

 

Често, в момент на просветление, имаме желание да се променим ... от раз. Имаме представи, които са много ясни, по отношение на това как трябва да се държим, какво да правим, как да постъпваме. Често обаче толкова много се самообвиняваме, критикуваме и сами не приемаме поведението си, което не отговаря на приетите ни за правилни поведения, че единственото, което правим, е да се оплакваме за проблемите ни, без да предприемаме действия за решаването им. Познато?

По-интересно е, че тези наши представи за правилно поведение рядко са реалистични - по-скоро са силно пожелателни. Харча много повече, отколкото получавам. Това трябва да се промени, а само затъвам всеки месец. Очакването е, че осъзнат веднъж, този поведенчески механизъм, изграден по някаква причина, ще се промени от раз. Но уви, следващия месец отново се оказвамe на минус. Това води до още по-голямо разочарование, негативно отношение към себе си и увеличаване на чувството на вина. Обикновено се увеличават и оплакванията, т.е. самосъжалението, защото не се изпълняват критериите, поставени от самата личност. 

 

 

* Това, което всички ни казват е, как трябва да се държим. Съвети какво е добро за нас и какво не е. Кое е приемливо и кое не е.
* Това, което по-рядко ни казват, е че човек може сам да избира. Дали да се съгласи със съветите или да вземе личен избор, дали да промени вече направените си избори или да ги отстоява. Че всеки момент всички избори се правят наново и в действителност те са само и единствено наши.
*  Това, което почти никога не ни казват е, че вземането на такива решения трябва да се тренира. Направен един път, изборът не става автоматична реакция за последващи ситуации. Това е дълъг процес на учене и упражнение за съзнателно вземане на решение за всяка ситуация. 

В коучинга съществува едно много просто и семпло правило - търсят се и се поощряват само малките и постоянни промени. Това са нещата, които променят живота коренно. Не случайно съществува поговорка, че каручката се обръща от малките камъни по пътя.

За да не се превръща и тази статия в поредния прочетен и неприложен материал, излагам няколко идеи за справяне с по-често срещани ситуации. Предлагам ви малко практични съвети, които лично на мен много ми помагат:


1.Поглед навътре


Бъдете честни със себе си - искате ли НАИСТИНА да промените нещо във вас или живота си? Това ваше желание ли е или на някой в обкръжението ви? Защо го искате? Представяте ли си своя живот В ДЕТАЙЛИ без това ваше поведение или елемент?  Харесва ли ви по този начин?


2.Вслушайте се в собствените ви съвети


Запитайте се: "Защо наистина постъпвам по този начин?". Може да направите списък - кое ме подтиква да постъпвам/мисля по този начин. Когато изброите причините, изследвайте ги - това поведение /мисли наистина ли помагат на ситуацията да се реши, допринасят ли с нещо положително, има ли някой около вас (в семейството или приятелския кръг), който се държи по подобен начин. Говорили ли сте някога с тях за това? Съветвали ли сте ги как да постъпят? Учудващо, но факт - в другите, обикновено виждаме своето отражение. Нещата, които смятате, че са проблеми на другите, обикновено са наши проблеми и това, което е твърде болезнено да видим в себе си, обикновено ни дразни в другите. Ако сте съветвали някой с подобен проблем, то е много вероятно да сте казали на себе си отговорите на вашите търсения. Вслушайте се в собствените ви съвети, много често те са към вас самите. Едва ли не си спомняте момент, в който сте говорили на приятел и сте си мислили как този разговор е бил много полезен и за вас.


3. Бездействието като враг


Безпокойството и страхът обикновено са плод на бездействието. Времето, което прекарваме за притеснения и оплакване, може да бъде отделено за усилия по посока - промяна. Готови ли сте НАИСТИНА да положите някакви усилия и да отделите време, за да работите за това, което искате да стане истина за вас? Дори това да означава излизане от комфортната ви зона? Често нашата комфортна зона не е най-доброто за нас място, но е най-познатото ни такова (и по тази причина - най-удобното). А това е най-големият капан. Не ни ограничава това, което не знаем, ограничава ни това, което знаем или предполагаме. Всички сме чували за"непознатото зло" и страха от неизвестното. 


4. Започнете с малки, но сигурни стъпки


Ако проблемът ви е вид усещане, можете първоначално да си поставите за цел да осъзнавате моментите, в които то се появява и просто да следите кое го поражда. Ако е поведение - да осъзнавате кое го стимулира и задейства. След това може съзнателно, когато усетите, че започва да се проявява, да се опитвате да върнете спомен, на противоположните усещания или поведения, като в игра - ако аз сега бях сигурна в себе си как щях да се държа, какво щях да говоря, какво щях да направя? Кое щеше да е важно за мен? Как щях да гледам на другите в тази ситуация? В началото може да отделяте време само за тези мисли, а след няколко седмици да започнете да експериментирате с това поведение в ежедневието и да наблюдавате реакциите на околните.


5. Ти не си достатъчно важна!


В будизма съществува една изключително интересна за мен практика - когато се сетите за нещо, което ви наранява, започнете да се ядоставте, да се самосъжалявате, да мислите за минало, което не може да се промени, за бъдеще, което ви тревожи, за проблеми или просто емоционално заредени случки, съзнателно си кажете: "Да, сега се сещам за това, но то не е важно в момента и затова, избирам да мисля за друго." Това друго може да бъде всичко - от по-красиво рязане на ролцата от морков, който готвите за вечеря, до фокус върху настоящния момент, разговор, човек, работа, физическо усещане, гледката. Няма значение! Оказва се, че подсъзнателно изпращате сигнал на мозъка, че това вече НЕ Е ТОЛКОВА ВАЖНО ЗА ВАС, и с всеки следващ път отслабва все повече невронните връзки в мозъка ви. Така в един прекрасен момент ще се сетите за това нещо и то няма да бъде тревожно, притеснително или тежко за вас. Тази техника също е и за практикуване на свободния избор (за "дресиране на ума"). Защото мислите са енергия, тъй като енергията следва мислите ни. И ако ние не ги управляваме, то значи енергията ни следва чуждите мисли, насадени в съзнанието ни, за реализирането на чужди цели в нашия живот.

 

 


6.Факти, факти, факти!


Отново прекрасна техника от будизма - работи еднакво добре за критичност, преувеличаване, драматизиране. Когато усетите, че започвате да мърморите, да говорите разпалено за неща, които реално не са били съвсем така, но колкото повече преувеличавате описанията, повече се палите и самонавивате, да осъждате другите или себе си за дребни или просто всякакви, каквито и да е неща, ЗАПОЧНЕТЕ да констатирате факти, които са пред очите ви - стената е бяла, има гълъб на прозореца, обувките ми са кафяви и т.н. Това поведение с времето ще създаде във вас много силно усещане за разликата между реалните неща, и тези, които се развиват в ума.

Не се отчайвайте - всичко в живота е процес. Щастието не е крайна цел, то е път. Всичко се променя и развива - ние също. Не бъдете строги със себе си. Винаги има крачки напред и такива назад. Важното е да има движение, защото обикновено то е спираловидно. Постепенно ще започнете да осъзнавате своите състояния. Първо ще се усетите след като сте действали постаро му - автоматично. После - малко след това. После по време на действието. След време ще установите, че се хващате преди задействането на автоматичната реакция. И всичко това е нормално. Да си осъзнат е голямо предизвикателство в днешно време. Но е по-голяма наслада да не си. Според мен, свободата реално е липсата на автоматични избори, реакции и поведения, липсата на страхове, които са продиктувани само от заложени някога в нас програми - кое е приемливо и кое не. Да бъдеш автентичен във всеки един момент. Сякаш нямаш минало и не мислиш за бъдещето. Реакцията да е просто от тук и от гледна точка на този момент.  Без миналото, носещо страх от провал, и без вкопчване в бъдещето, с надежда за реализация. Защото нито едното от двете реално не съществува.





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

търсене, промяна, психология, съвети, осъзнаване, действия





StreetView

Остров Тасос – любимото гръцко място на българите

Понеделник, 20 Ноември 2017 / Места
Все повече наши сънародници купуват имоти в Гърция, за да си осигурят целогодишно място за почивка     Маслинови горички, кипариси, запазена природа и всички удобства за морски туризъм. Най-дългата плажна ивица на европейска територия и кристална морска вода. Всъщност това са мал [...]

Сватба на плажа

Неделя, 23 Юли 2017 / Места
  Всяка жена поне веднъж е мечтала за сватба на морския бряг, или на някое романтично и различно място   А сватбеният туризъм е разработена ниша не само за специализирани в организацията на незабравими преживявания компании, а и за много курорти навсякъде по света. Ето някои от на [...]