Прошката изисква от нас да излезем от цикъла на вината, да премахнем негативните модели, които ни задържат към болката и страха

„..Стаята може да бъде тъмна, защото сте затворили прозорците, спуснали сте щорите. Но слънцето грее навън, въздухът е свеж. За да пуснете свежия въздух, трябва да станете, да вдигнете щорите и да отворите прозореца."

Дезмънд Туту

Това е основният смисъл на прошката – да отвориш място в душата си за светлината. Тя е заради самите нас – колкото повече гняв има в нас, толкова повече тровим себе си. Докато държим в себе си обидата, страха и отричането, оставаме близо до това, което ги е предизвикало и привличаме в живота си още от същото.

Прошката изисква от нас да излезем от цикъла на вината, да премахнем негативните модели, които ни задържат към болката и страха. Прощавайки на тези, които са ни наранили и прощавайки на себе си за грешките, които сме направили, ние поемаме контрола върху живота си, оставяме лошото в миналото и продължаваме напред. Отваряме пространство да се случват хубавите неща, които искаме, а не тези, от които се гневим и страдаме.

Прошката не променя миналото, тя приключва с него. Защото вината и обидата ни отдалечават от истинската ни същност. И дори да не осъзнаваме и разбираме защо трябва да го направим, прошката е важна – и наистина трудна за много от нас. Но тя задейства лечебен процес, отваряйки душата и тялото ни за светлината.

Важно е да простите дори, когато не получавате разбиране и прошка от човека срещу себе си, защото така избирате да сте на страната на силните, които случват добрите неща. Слабите не могат да прощават, но способността и готовността да простим на себе си е ключова за това да сме в хармония с всичко, което ни заобикаля. Само така привличаме доброто в живота си.

Затова обидата разболява, а прошката лекува. Прошката е първоизточникът на любовта – най-вече тази към самите себе си.

"Не можеш да простиш на някого, ако първо не си простил на себе си“

Алберт Швайцер