Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Действителността не е каквато ни изглежда

Понеделник, 06 Ноември 2017 / На предела
1904
  • pixabay.com

Вселената е енергия и всичко вибрира

 

Действителността, която квантовата физика ни разкрива, описва вселената като една по същество нематериална същност, в която времето и пространството са субективни и относителни понятия, а отделните елементи всъщност са взаимосвързани навсякъде и във всеки един момент.

Въпреки, че на пръв поглед подобно положение изглежда крайно парадоксално, всъщност е съвсем "разбираемо", предвид трудно описуемото състояние, в което вселената се намира. А именно, състоянието на Сингуларност, в което вселената се е намирала преди "Големия взрив" и, съвсем логично, в което все още се намира. Оказва се, че действителността съвсем не е такава, каквато ни изглежда и че ние, хората, чрез сетивата си, я възприемаме в един съвсем тесен спектър т.е. виждаме само една малка част от всичкото. 

Материята, в своята фундаментална основа, е изградена от енергия. Хората смятаме, че материално е онова, което е твърдо и веществено. Тази представа, разбира се, е породена от ограничените ни сетива, които възприемат материята само в рамките на тесен спектър от измеренията й - макро измерението в доловимия ни електромагнитен спектър. За нашите възприятия, материята е твърда и статична. Но, ако се взрем по-дълбоко в микроскопичните нива на тази привидна статичност, виждаме, че наглед солидното парче метал е една бълбукаща от активност молекулярна структура, с доста големи "празни" пространства между отделните молекули. Атомите и молекулите, които изграждат солидните обекти в нашето измерение, са в непрестанно движение, те вибрират и осцилират непрестанно и непознават състоянието на покой. И това е така за всичко в цялата Вселена. (вж. виртуални частици/virtual particles) 

Интересно е да се отбележи, че тези открития на съвременната наука са залегнали във философията на някои езотерични учения отпреди хиляди години. Интригуващи са принципите на херметическата философия, например, един от които гласи "Вселената е енергия и всичко вибрира". Интригуващо е това, че тези антични мислители са достигали интуитивно до познание, до което квантовата физика достига днес. Според принципите на "разстилащия се ум" и факта, че нашето съзнание е, теоретично, в непрестанна връзка с цялото информационно съдържание на вселената. Храна за размисъл.

Фолклорно отклонение: за митичен основател на херметическото учение се смята Хермес Трисмегист. Хермес в Гръцката митология е божество, олицетворяващо изобретателността и интелекта на човешкия ум. Божество на словото, като манифестация на разума и скритото познание. Тот, в древен Египет, е аналогичен в своите качества, като писар в книгата на живота и смъртта, покровител на словото и космическото познание. Меркурий, пък символизирал, в средновековната алхимия, стремежа към познание, към самопознание и разкриването на загадките на вселената. Изображения на Меркурий и неговия жезъл с двете змии е популярен символ в съвременната ни градска архитектура до днес. Търсещият ум, който непрестанно си задава въпроси и методично търси отговорите, които самото Провидение му предоставя, сякаш разкриващо се безусловно пред фокусираното постоянство на търсещия ум.



От човешка гледна точка, можем с относителна сигурност да заявим, че вселената притежава някаква пространствено-времева структура, което е очевидно от астрономичните наблюдения и космологичното знание, с което разполагаме. Вселената, изглежда, има битийно начало и миналото се намира някъде там далеч от нас - значи има разстояние. Но, как може да има разстояние, когато единствената действителност е тази точно тук и точно сега? И всичко останало просто вече не е там! А може би миналото все още съществува точно тук, където се намираме в момента, ако там има наблюдател, който да го преживява? Как бихме могли да се намираме и в миналото и в настоящето и в бъдещето едновременно? Разрешение на този парадокс предлагат теориите за "Алтернативните или паралелни вселени". Които казват, че всеки непроявен потенциал в настоящето се проявява като вариант на действителността в друга версия на вселената и така, всички пропуснати възможности или различните варианти на изборите, които правим, се случват в "паралелния ни живот" в някоя алтернативна вселена. Доколкото въпроса за какво се случва с непроявения потенциал е отворен и подлежи на всякакви интерпретации, истината, навярно, е далеч по-странна, отколкото си представяме.

 

"Парадокс е конфликта между действителността, такава каквато е и нашите очаквания за това каква трябва да бъде."
Ричард Фейнман

 

Или конфликта между действителността, такава каквато е и начина, по който ние я възприемаме сетивно. В квантовата теория има един елемент, който е абсолютно необходим и съществен във валидирането й - това е необходимостта от наличието на наблюдател. Има един известен експеримент, който недвусмислено показва странното поведение на елементарните частици, това е експеримента на Young или двойния процеп. Експериментът е сравнително прост, включващ устройство, което може прецизно да "изстрелва" единични фотони в конкретна посока, непрозрачен картон с две резки по средата, от където да преминават фотоните и фоточувствителен екран. Чрез този експеримент е била утвърдена двойната природа на светлината - а именно като частици фотони и същевременно като електромагнитна вълна. Интересното е, че опитите да се наблюдава точно през кой процеп преминават отделните фотони сякаш въздействат върху поведението на частиците и те нарушават закономерността, която иначе следват. От тук и известната максима „Процесът на наблюдение изменя поведението на наблюдаваното". Този принцип е верен психологически, съотнесен към живи същества, които изменят поведението си в процеса на насочване на вниманието - наблюдение / самонаблюдение. В процеса на самонаблюдението и вътрешния диалог, например, се изменя вътрешното състояние и се отключват нови творчески енергии, нови варианти и форми на поведение. Оказва се, че тези психологически процеси имат ефект и върху "неживата" "материя".

Следвайки този поток от разсъждения стигаме до момента, когато трябва да се запитаме - ако вселената е съществувала много преди човека и изобщо преди целия живот на Земята, то значи според фундаменталните закони на квантовата действителност трябва да има наблюдател, който преживява съществуването на вселената и я привежда в действие с това си катализиращо наблюдение. Един наистина космически наблюдател. Подобно на представите в индуската митология, където се среща идеята за спящо върховно божество, което сънува вселената. Дали, все пак, този наблюдател не сме самите ние? Или нещо повече, самия космос, който преживява битието чрез нас?



Нека направим едно кратко мисловно пътешествие назад, до нулевия момент на времето.

В началото е била Сингуларността. Съвременната физика, математика и космология са открили наличието на този битиен феномен, намиращ се в предродилното начало на всичко съществуващо и самата Вселена като битие. Веществеността на Сингуларността е нещо повече от просто интригуващ феномен, то е битиен парадокс, поставящ въпроси като - ако състоянието на квантова сингуларност е предшествало съществуването на вселената и ако вселената се е "родила" от такова измерение, то тя не се е родила от него а вътре в него. Всъщност, неизмерение е по-правилно да го наречем или измерение в потенциал, което може да бъде потенциално абсолютно всичко всевъзможно, по едно и също време на едно и също място. Омнипотенциал, който бидейки всеобхватен и непроявен е едновременно абсолютно всичко и тотално нищо. Безграничен информационен потенциал, който, най-просто, несъществува като проявена действителност в това си унифицирано състояние на Сингуларност. Освен, очевидно, в случаи като Вселената, в която сме имали щастието да просъщестуваме и ние за да се дивим на цялата й невероятност. 

Имайки предвид описаното положение на нещата до тук и предвид потресаващата колосалност на всичко това, би могло да убегне от вниманието на ума факта, че след като "нашата" Вселена се е родила в Сингуларност, то тя се и намира там. Поради невъзможността нещо да съществува извън безкрайността. Вече се намираме в измерението на крайните парадокси, където всички човешки представи и понятия просто се сриват и губят смисъла си. Странно е как едно битие като тази Вселена, място на пространство и обем, би могло да съществува в измерение на квантова сингуларност. Сингуларност, безкрайно плътна и безкрайно малка, като точица, която дори не е точица, тъй като е далеч по-безкрайно малка и от това. Абсолютният парадокс. И именно това е и Абсолюта, първичната реалност. Тази реалност е недостижима за нас, намира се отвъд нашите възприятия - сетивни и технологични. Може би тези нива на хиперреалността се намират отвъд абсолютния лимит на човешкото познание и техните загадки не биха могли никога да имат разрешение. Поне не от гледна точка на нашата вселена.

Докато нямаме отговорите, можем само да се дивим на квантовата сингуларност, като полуреална форма на екзистенциално състояние. Именно на това предродилно енергийно единство, в което се е намирала вселената, се дължат принципите на взаимосвързаност и суперпозицията в квантовата физика. Всичко е взаимообвързано като струпано на едно, тъй като в някаква недоловима за човека действителност всичко е все още едно цяло. В една реалност, намираща се извън вселената, и която съдържа вселената в себе си. Вселената е място на обем, на граници и разстояния, същевременно, обаче, в квантовото измерение няма ясни граници, нито сигурни разстояния. Изглежда така, сякаш всичко се случва по едно и също време, на едно и също място в състояние на абсолютна информационна взаимосвързаност. Въпрос на възприятие? Вероятно. 

И все пак, какво е това, което придава този вид на действителността като място с обем, обоснованост и обособеност, където за да се придвижиш от точка А до точка Б изисква определено време? И какво е човешкото съзнание? Какво точно възприема и преживява човека посредством съзнанието си, след като това, което виждаме се оказва доста различно от това, което в действителност е? Кое превръща вселената в пространствения модел, който възприемаме с нашите сетива? И как така изпитваме непреодолимите ефекти на природните закони върху себе си, когато тези закони са само относителни и дори несъществуващи? Какво ограничава и дефинира възприятието ни на действителността, в която живеем? Въпрос на честоти, към които приемника е настроен и приспособен?

Това нереално състояние на вселената, в нейните квантови измерения, е довело до асоциирането й със симулация в теории от квантовата физика. И отново, какво е симулацията по същество? Енергия, която носи определена информация в определени честотни спектри, които приемника разкодира и интерпретира информационното им съдържание като заобикаляща го действителност. Информация и енергия са едно и също, може да се каже, че вселената е изградена от енергия, така както и, че вселената е изградена от информация. Значи, понятията "симулация" и "действителност" са също взаимнозаменяеми. Въпреки, че под "симулация" се разбира "изкуствено създадена или виртуална реалност", въпрос на гледна точка. И измерение. 

Фундаменталната заблуда на човека е неосъзнаването на собствената си субективност.


Източник: mindvolution.net

 

Вижте още:

Скритият потенциал на ума

Красотата е в окото на наблюдателя 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

действителност, вселена, материя, енергия

StreetView

Какъв е бил животът в Арктика преди 90 млн. години

Понеделник, 26 Декември 2016 / Места
Учени откриха една от най-древните вкаменелости на птица   Екип от геолози от Университета на Рочестър са открили нов вид птица на приблизително 90 милиона години. Откритията им са побликувани в списание Scientific Reports. Това е една от най-старите вкаменелости, откривани някога. Тя [...]

Змийският град – най-древният в България

Събота, 09 Септември 2017 / Места
Храмът край Сърница е единственият в България с толкова много наслагване на змийски елементи   Преди малко повече от година, на 1 юни 2016 г., ентусиастите Паулина Михова, Живко Тенев и Иван Мануилов откриват скално светилище край с. Сърница в хасковската община Минерални бани. Светили [...]