В хрониката на психодиагностичния процес, за която говорихме и която показахме в съответната схема тогава, вече, след като сме определили в общи линии типа на пациента, следващото, което трябва да направим, е да приложим по най-добрия начин методите за психодиагностика.
Методите на психодиагностиката са общо десетина, ще ги разгледаме всеки поотделно в следващите лекции.
Методите, които по принцип можем да използваме в психодиагностиката, могат да бъдат видяни и като етапи в нея, следващи логично (последователно) един след друг в психодиагностичния процес, който схематично е даден на въпросната фигура.
Значи, има известна последователност при използването им. Тя трябва да се търси (спазва).
Самата психодиагноза, както и нейната обективност, истинност и точност зависят от коректното прилагане на тези психодиагностични методи.
При определянето на диагнозата в последната фаза на процеса фактически се формира евентуалната прогноза и първоначалното мнение за подходящото лечение (противодействие) на констатирания чрез диагнозата проблем.
Важен момент в цялостната хроника на диагностициране е изборът и прилагането на диагностичните методи, това е ясно, нали?
Днес тук ще се спрем на първия психодиагностичен метод.
Това е клиничният преглед.
С него се започва.
А както се вижда от наименованието „преглед”, чрез него се гледа (вижда се), някак на ход, в самото начало, преди всичко друго, в общи линии, актуалното състояние на пациента.
В тесен смисъл на думата, прегледът би трябвало да ни покаже как изглежда пациентът, какъв е неговия соматичен и психичен статус в момента, какви впечатления създава за себе си и т.н.
Формално погледнато прегледът е събиране на информация за състоянието на пациента.
Тази информация се търси от много визуални източници:
* външния му вид,
* антропологичен тип,
* визуални личностни черти,
* облекло,
* антураж,
* хигиена,
* белези за стандарт на живот,
* белези за особености на начина на живот,
* соматичен тип,
* психичен тип (темперамент, тип по Е. Кречмер, по У. Шелдън, Майерс-Бригс и др.),
* осанка,
* миманс,
* жестове,
* следи (от заболявания, зависимости, инциденти и др.),
* поведение,
* реакции,
* особености,
* соматични дефекти и др.
Освен това се ползва и аудио информация, произхождаща от речта (говора) му:
* тембър,
* речеви миманс,
* темп,
* особености на изказа,
* „блясък” на речта,
* приглушеност,
* диалект,
* интелигентност (компетентност) на изложеното мнение,
* емоционалност,
* речников фонд,
* говорни дефекти и др.
Във втори, по-широк, смисъл, ако приемем да включим в клиничния преглед и други психодиагностични методи, той придобива по-обхватни черти, включва съвкупността от редица точно определени сами за себе си процедури за снемане на психичен и соматичен статус, снемане на анамнеза от пациента, клинично интервю, разговор, беседа и др.
В практиката за удобство даже е прието клиничният преглед да се ползва като наименование на цялостния диагностичен процес, включително и на лабораторните изследвания (например, по отношение на соматичния статус), психотестовете, евентуалните експерименти и др.
Ние ще приемем в този курс по психотерапия, че съставките на този втори ракурс на клиничния преглед в областта на психопатологията са самостойни методи за психодиагностика и ще ги разгледаме всеки поотделно сам за себе си.
Така, както те могат да бъдат използвани в психодиагностичната практика.
Това е по-правилно и по-удобно за курсистите.
С една дума, като клиничен преглед ще разбираме (ето моята дефиниция) този метод за психодиагностика, който използва визуалната и слухова информация, която тече от пациента към психотерапевта в началото на срещата им, като в този случай игнорираме в известна степен смисловата страна на изказаното от него в речта му.
И по-скоро тук се интересуваме не чак толкова от това, какво казва пациентът, а как го казва. Подчертавам това!
На практика това са впечатленията, които той създава за себе си у нас в самото начало на психодиагностичния сеанс.
Тук е мястото да кажем, че с преглед (в смисъл всичко гореизложено по отношение на избрания от нас по-тесен смисъл на понятието) започва не само диагностицирането, но и всеки следващ сеанс на психотерапевта, независимо какво съдържание има той.
Ние не можем да си представим взаимодействие с пациента на който и да е етап от неговото лечение без встъпващ преглед на неговото актуална състояние.
За ваше сведение, дами и господа, специалната научно-практическа дисциплина “Визуална психодиагностика” в последно време печели все повече привърженици и се радва на добър прием у практикуващите психолози и психотерапевти.
Мисля, че е целесъобразно всеки курсист, всеки от вас, да прояви интерес, да потърси и да се запознае по-обстойно с литература по визуална психодиагностика.
Ползата от това за него ще е твърде голяма.
Лекцията е публикувана в групата “Дистанционен курс по психотерапия”
Вижте още:
