Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Клиничен преглед в психодиагностиката

Понеделник, 07 Февуари 2022 / На предела
308
  • pixabay.com

В хрониката на психодиагностичния процес, за която говорихме и която показахме в съответната схема тогава, вече, след като сме определили в общи линии типа на пациента, следващото, което трябва да направим, е да приложим по най-добрия начин методите за психодиагностика.

Методите на психодиагностиката са общо десетина, ще ги разгледаме всеки поотделно в следващите лекции.

Методите, които по принцип можем да използваме в психодиагностиката, могат да бъдат видяни и като етапи в нея, следващи логично (последователно) един след друг в психодиагностичния процес, който схематично е даден на въпросната фигура.

Значи, има известна последователност при използването им. Тя трябва да се търси (спазва).

Самата психодиагноза, както и нейната обективност, истинност и точност зависят от коректното прилагане на тези психодиагностични методи.

При определянето на диагнозата в последната фаза на процеса фактически се формира евентуалната прогноза и първоначалното мнение за подходящото лечение (противодействие) на констатирания чрез диагнозата проблем.

Важен момент в цялостната хроника на диагностициране е изборът и прилагането на диагностичните методи, това е ясно, нали?

Днес тук ще се спрем на първия психодиагностичен метод.

Това е клиничният преглед.

С него се започва.

А както се вижда от наименованието „преглед”, чрез него се гледа (вижда се), някак на ход, в самото начало, преди всичко друго, в общи линии, актуалното състояние на пациента.

В тесен смисъл на думата, прегледът би трябвало да ни покаже как изглежда пациентът, какъв е неговия соматичен и психичен статус в момента, какви впечатления създава за себе си и т.н.

Формално погледнато прегледът е събиране на информация за състоянието на пациента.

Тази информация се търси от много визуални източници:

* външния му вид,

* антропологичен тип,

* визуални личностни черти,

* облекло,

* антураж,

* хигиена,

* белези за стандарт на живот,

* белези за особености на начина на живот,

* соматичен тип,

* психичен тип (темперамент, тип по Е. Кречмер, по У. Шелдън, Майерс-Бригс и др.),

* осанка,

* миманс,

* жестове,

* следи (от заболявания, зависимости, инциденти и др.),

* поведение,

* реакции,

* особености,

* соматични дефекти и др.

Освен това се ползва и аудио информация, произхождаща от речта (говора) му:

* тембър,

* речеви миманс,

* темп,

* особености на изказа,

* „блясък” на речта,

* приглушеност,

* диалект,

* интелигентност (компетентност) на изложеното мнение,

* емоционалност,

* речников фонд,

* говорни дефекти и др.

Във втори, по-широк, смисъл, ако приемем да включим в клиничния преглед и други психодиагностични методи, той придобива по-обхватни черти, включва съвкупността от редица точно определени сами за себе си процедури за снемане на психичен и соматичен статус, снемане на анамнеза от пациента, клинично интервю, разговор, беседа и др.

В практиката за удобство даже е прието клиничният преглед да се ползва като наименование на цялостния диагностичен процес, включително и на лабораторните изследвания (например, по отношение на соматичния статус), психотестовете, евентуалните експерименти и др.

Ние ще приемем в този курс по психотерапия, че съставките на този втори ракурс на клиничния преглед в областта на психопатологията са самостойни методи за психодиагностика и ще ги разгледаме всеки поотделно сам за себе си.

Така, както те могат да бъдат използвани в психодиагностичната практика.

Това е по-правилно и по-удобно за курсистите.

С една дума, като клиничен преглед ще разбираме (ето моята дефиниция) този метод за психодиагностика, който използва визуалната и слухова информация, която тече от пациента към психотерапевта в началото на срещата им, като в този случай игнорираме в известна степен смисловата страна на изказаното от него в речта му.

И по-скоро тук се интересуваме не чак толкова от това, какво казва пациентът, а как го казва. Подчертавам това!

На практика това са впечатленията, които той създава за себе си у нас в самото начало на психодиагностичния сеанс.

Тук е мястото да кажем, че с преглед (в смисъл всичко гореизложено по отношение на избрания от нас по-тесен смисъл на понятието) започва не само диагностицирането, но и всеки следващ сеанс на психотерапевта, независимо какво съдържание има той.

Ние не можем да си представим взаимодействие с пациента на който и да е етап от неговото лечение без встъпващ преглед на неговото актуална състояние.

За ваше сведение, дами и господа, специалната научно-практическа дисциплина “Визуална психодиагностика” в последно време печели все повече привърженици и се радва на добър прием у практикуващите психолози и психотерапевти.

Мисля, че е целесъобразно всеки курсист, всеки от вас, да прояви интерес, да потърси и да се запознае по-обстойно с литература по визуална психодиагностика.

Ползата от това за него ще е твърде голяма.

 

Лекцията е публикувана в групата “Дистанционен курс по психотерапия”

 

Вижте още:

Типове пациенти в практиката на психотерапевта

Психодиагностичният процес - хроника и структура





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Психология, психотерапия, БАНИ, пациенти, клиничен преглед





Street of Art

Стегнато тяло с едно упражнение

Петък, 15 Юли 2016 / Хранене и Здраве
  За хора, които не се движат достатъчно, в началото може да е сериозно предизвикателство   Открих „планк“, когато търсех информация за упражнения за корема, които могат да се изпълняват без да натоварват кръста и са подходящи за хора с дискова херния. Някои го нарича [...]

Как да останем млади

Вторник, 24 Май 2016 / Хранене и Здраве
Десет съвета от шаолинския монах Шифу Ян Лей     Запазването на здравето и хармонията е просто, но в същото време и изключително сложно нещо за хората в съвременния свят. Докато тичаме по задачи и се ядосваме за ежедневни неща, често забравяме, че не си доспиваме, не се храни [...]