Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Петър Дънов: Любовта не завижда

Събота, 19 Август 2017 / На предела
870
  • portal12.bg

Не сме ли в хармония, няма по-опасна сила от любовта

 

...

Любовта не завижда. Значи, за да видите дали ви е посетила истинската любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли — нямате любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този път: друг път за Небето няма. Ще кажете: Този път е труден, не може ли без него? — Не може. Без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие. Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат, като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е, да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: Той е лош, трябва да се пазите от него и правим живота на човека нещастен. Завистта не е нещо отвлечено, както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на земята хора, които са олицетворение на завистта.

 

Само след като научим тия две качества — търпението и благосклонността — ние ще научим историята на нашия живот, ще научим защо сме слезли на земята. Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното зърно. Без търпение ще имате разочарование. Много хора няма да ви повярват. Ще кажете: Мене не ме следват хората. Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват? Ще слушат вашето учение, но да ви следват — никога. Питате често: На кого сте последовател?; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато, ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани. Един е пътят, и Исус Христос го казва: Аз съм Пътят. Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в пътя. Може да каже някой: Аз не вярвам и да тръгне по друг път; но един ден без друго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит. Ама ще кажете: Убеди ме, че тогава. Не искам да те убеждавам. Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани. — Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен. — Нямам време. Ще вземеш ли хляба да ядеш? — Не искам. Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също: Какво е любов, от какви елементи е тя съставена? Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: Нямам време да разправям сега тия въпроси. Животът е нещо положително — опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите. Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за любовта било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме любов; тя е велика сила. И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е любов. Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят. То е отношение в нейната употреба — как се употребява известна сила. Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви — като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. Но, ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от любовта. И затова хората от практика казват: Който много обича, много и мрази. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни. Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително — явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество. Мнозина казват, че Господ е любов и, като любов, не трябва да наказва. Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: Турете му един килограм на гърба. Ние питаме: Защо ми турят тази тежест? Но Той, без да отговори, казва: Турете му още един килограм. — Ама не мога да нося. — Турете му още един килограм. И като ни притисне така, не можем да мърдаме. Тогава почваме да казваме: Господи! Прости ми. —- Снемете му един килограм, отговаря Господ. Повтаряме молбата — Снемете му още един килограм; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: Е, научи ли урока? — Научих го хубаво. — Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря. — Не мога да нося. — Ще носиш. Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от сърце трябва да каже на Господа: Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага — Вода гази, жаден ходи. Много търговци са недоволни — защо? — защото имали 10 хиляди лева и не им стигали. Като им дадеш 20 хиляди, пак не им стигат; дадеш им 50 хиляди, 100 хиляди, пак са недоволни. Знаете ли съвременното човечество на какво мяза? Сигурно сте чели за онзи рибар, който намерил едно красиво око. Попитали го: Колко искаш за това око? — Колкото то тежи. — Претеглете го. Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама — пак недоволно, турили 100 грама — недоволно, турили един килограм, 100 кг, 1000 кг, 10000 кг, всичкото злато — окото останало пак недоволно. Какво ще правим — не може да се изплати? взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: Какво да правят? — То е много лесна работа — отговорил мъдрецът — вземете малко пръст и посипете окото. Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: Турете пръст на очите му, и ние вече ставаме доволни. Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни. Защото животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това — да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал. Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага.

 

Та, тази глава от апостола трябва да я приложим в практическия живот: да почнем да работим и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас. Ние сме като в училище — учим нещата; не сме като в разсадник. Църквата е голям разсадник; там може всичко да посееш; училището е, обаче, градина, в която трябва да се посеят само неща, които ще принесат полза. В училищата трябва да се научим как да обработваме и насаждаме хубавите и полезни неща. И по отношение на училището има една връзка между сърцето и ума — ние трябва не само да разсаждаме, но и да култивираме и покажем ония основни закони, по които трябва да се развива животът.

...

Но да се върна на думата любов, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни. И ние си казваме: Любов — това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота. Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: Какво щастие е, човек да притежава тоя жезъл! Вярно, най-голямото щастие, което човек може да добие на земята. И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това благо.

 

Из словото на Учителя Петър Дънов

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Петър Дънов, беседи на Учителя, Любов, Бяло братство

Street of Art

Защо е важно да ядем плодове и зеленчуци?

Сряда, 14 Юни 2017 / Хранене и Здраве
Препоръчителната доза плодове и зеленчуци варира според възрастта, но е важно да ги има в ежедневното ни меню    Защо всички непрекъснато ни повтарят „Яжте повече плодове и зеленчуци“? Не е само защото те осигуряват необходимите хранителни вещества с малко калории. Кога [...]

Джинджифилът като лекарство

Събота, 05 Август 2017 / Хранене и Здраве
Панацея, безценен природен дар, лекарство, великолепна подправка и продукт, стабилизиращ имунната система...   Така описват джинджифила още в древността. Славата на това растение изобщо не е случайна, то наистина има безценни качества за пречистване на организма и подсилване на имунитет [...]