Не сме ли в хармония, няма по-опасна сила от любовта
...
Любовта не завижда. Значи, за да видите дали ви е посетила истинската любов, трябва да се поизпитате дали не завиждате. Завиждате ли — нямате любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва отсега да хванем този път: друг път за Небето няма. Ще кажете: Този път е труден, не може ли без него? — Не може. Без него всякъде другаде можем да влезем, но не и в Царството Божие. Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат, като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е, да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: Той е лош, трябва да се пазите от него и правим живота на човека нещастен. Завистта не е нещо отвлечено, както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на земята хора, които са олицетворение на завистта.
Само след като научим тия две качества — търпението и благосклонността — ние ще научим историята на нашия живот, ще научим защо сме слезли на земята. Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате да изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното зърно. Без търпение ще имате разочарование. Много хора няма да ви повярват. Ще кажете: Мене не ме следват хората. Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват? Ще слушат вашето учение, но да ви следват — никога. Питате често: На кого сте последовател?; на хората, наистина, може да бъдете последователи, но понякога може да бъдете излъгани, когато, ако бъдете последователи само на Бога, няма да бъдете никога излъгани. Един е пътят, и Исус Христос го казва: Аз съм Пътят. Ако не те следват хората, ще рече, ти не си в пътя. Може да каже някой: Аз не вярвам и да тръгне по друг път; но един ден без друго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит. Ама ще кажете: Убеди ме, че тогава. Не искам да те убеждавам. Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани. — Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен. — Нямам време. Ще вземеш ли хляба да ядеш? — Не искам. Турям го в торбата и заминавам. Ще запитате също: Какво е любов, от какви елементи е тя съставена? Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: Нямам време да разправям сега тия въпроси. Животът е нещо положително — опитайте, вземете, наяжте се от този хляб и ще видите. Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света. Някои хора имат твърде смътно понятие за любовта било по отношение на търговия, било в учение, било във война. Всякъде трябва да имаме любов; тя е велика сила. И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е любов. Същата тази сила може да се сложи и в един топ, да хвърли граната и да убие сума хора, може да се прояви в земетресение, може да разруши дори и цялата земя, може да създаде и един свят. То е отношение в нейната употреба — как се употребява известна сила. Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви — като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. Но, ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от любовта. И затова хората от практика казват: Който много обича, много и мрази. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни. Когато я имаме, да не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително — явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество. Мнозина казват, че Господ е любов и, като любов, не трябва да наказва. Господ, като е толкова благ, е в същото време и взискателен. Като ни види недоволни, казва: Турете му един килограм на гърба. Ние питаме: Защо ми турят тази тежест? Но Той, без да отговори, казва: Турете му още един килограм. — Ама не мога да нося. — Турете му още един килограм. И като ни притисне така, не можем да мърдаме. Тогава почваме да казваме: Господи! Прости ми. —- Снемете му един килограм, отговаря Господ. Повтаряме молбата — Снемете му още един килограм; колкото повече се молим, толкова повече килограма ни се снемат от гърба. И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: Е, научи ли урока? — Научих го хубаво. — Ако искаш да не те товаря вече, трябва да бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва да бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може да грешат, но ти трябва да имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак да те товаря. — Не мога да нося. — Ще носиш. Аз ви казах как можем да се освободим от нашия товар. Всеки от сърце трябва да каже на Господа: Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което Си ми дал; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как да използва тия блага — Вода гази, жаден ходи. Много търговци са недоволни — защо? — защото имали 10 хиляди лева и не им стигали. Като им дадеш 20 хиляди, пак не им стигат; дадеш им 50 хиляди, 100 хиляди, пак са недоволни. Знаете ли съвременното човечество на какво мяза? Сигурно сте чели за онзи рибар, който намерил едно красиво око. Попитали го: Колко искаш за това око? — Колкото то тежи. — Претеглете го. Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама — пак недоволно, турили 100 грама — недоволно, турили един килограм, 100 кг, 1000 кг, 10000 кг, всичкото злато — окото останало пак недоволно. Какво ще правим — не може да се изплати? взели да се питат. Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: Какво да правят? — То е много лесна работа — отговорил мъдрецът — вземете малко пръст и посипете окото. Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре. И Господ един ден, като ни види недоволни, ще каже: Турете пръст на очите му, и ние вече ставаме доволни. Както ние често обичаме да подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за да ни направи доволни. Защото животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем да използваме в даден момент, и в това — да бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал. Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага.
Та, тази глава от апостола трябва да я приложим в практическия живот: да почнем да работим и да бъдем полезни на своите братя, които са около нас. Ние сме като в училище — учим нещата; не сме като в разсадник. Църквата е голям разсадник; там може всичко да посееш; училището е, обаче, градина, в която трябва да се посеят само неща, които ще принесат полза. В училищата трябва да се научим как да обработваме и насаждаме хубавите и полезни неща. И по отношение на училището има една връзка между сърцето и ума — ние трябва не само да разсаждаме, но и да култивираме и покажем ония основни закони, по които трябва да се развива животът.
...
Но да се върна на думата любов, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни. И ние си казваме: Любов — това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота. Да, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор. Какво неоценимо богатство, какви знания са скрити в тая едничка дума! И ако хората знаеха как да я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше да се усмихва и с умиление да слуша тоя небесен зов. Те щяха да имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро. Мнозина ще кажат: Какво щастие е, човек да притежава тоя жезъл! Вярно, най-голямото щастие, което човек може да добие на земята. И може да го добие, стига да иска да се стреми непреодолимо към това благо.
Из словото на Учителя Петър Дънов
