Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Психодиагностичен експеримент

Вторник, 15 Март 2022 / На предела
290
  • pixabay.com

Днес ще се запознаем с последния от всичките методи в психодиагностиката - с експеримента.

Той заедно с тестовете е в третото, най-дясното, квадратче в схемата на структурата на психодиагностичния процес.

Експериментът (от латинското experimentum – откриване, извеждане) също се използва в приложната психодиагностика.

Това е особен метод; той наистина доставя психодиагностични данни, но това става не самостойно, а с използването на други както теоретични методи (например, хипотеза и др.), така и емпирични методи (например, наблюдение, тест и др.)

Същността на експеримента е в търсенето на причинно-следствени връзки при корелиращи величини.

В психодиагностиката той се ползва главно за откриване на причинителите и на факторите за дадено психично заболяване.

Освен това се ползва и при наличието на съмнения относно някакъв феномен или някой параметър на психодиагностичното изследване.

Обикновено в психологията експериментът се прилага като метод при групови изследвания.

В практиката на приложната психодиагностика обаче става дума за експеримент с едно единствено изследвано лице (Single-Subject Research Disigns).

Един такъв експеримент може да протече по схемата АБ, състояща се от две фази – основно измерване (А) и интервенция (Б).

Събират се данни за пациента и в двете фази: преди интервенцията и след нея.

Тези данни се съпоставят, сравняват се и се правят съответните заключения.

Възможно е схемата да е от типа АБА (основно измерване – интервенция – основно измерване).

Както можем да се досетим, експериментът от този вид е по-сигурен по отношение на корелациите.

Има и схема АБАБ. Тук стойностите на наблюдаваните параметри (или появата на феномени) се проверява фактически два пъти.

Участието на експериментиращия психотерапевт във всяка една от тези схеми е изключително важно, решаващо.

Това негово участие има много логически, статистико-вероятностни, етични и деонтологични (свързани с възможността за увреждане на пациента) страни, които следва да се отчитат.

Приема се, че при експеримента експериментиращият психотерапевт преднамерено въвежда изменения в обстановката и обстоятелствата, за да изучи последствията от тях.

Основни компоненти в експеримента са:

• независимата променлива, която представлява фактор, манипулиран от експериментиращия;

• зависимата променлива, която е измеримата величина, чиито параметри във фазата Б зависят от манипулациите на независимата.

В съвременните методологически концепции се извеждат две нива на тези променливи:

* концептуално (по принцип);

* операционално (конкретно).

В най-общата типология на психодиагностичните експерименти можем да видим два основни типа: реални и виртуални.

Реалните експерименти протичат в реалната действителност; тяхната хроника е във времето и пространството.

Осъществяването им може да бъде в естествени условия или в изкуствени, лабораторни условия.

Съответно имаме естествен реален експеримент и лабораторен реален експеримент.

Естествените експерименти имат редица преимущества, отнасящи се до вътрешната валидност и надеждността на психодиагностиката; при тях външните влияния са намалени.

Лабораторните експерименти се осъществяват в изкуствено създаден режим и имат своите преимущества в

чистотата, в точността на регистрация и в операционалните възможности на процедурата.

Виртуалният експеримент го няма в реалната действителност; той обикновено представлява набор експериментални действия спрямо независимата променлива и отчитане на параметрите на зависимата променлива, които се извършват в рамките на един виртуален символен модел (например, математически модел, възпроизвеждащ определен психопатологичен феномен).

Обикновено се ползва система символи, специален софтуер и др.

Според целта си в психодиагностичния процес експериментите могат да бъдат още:

* разкриващи,

* констатиращи,

* проверяващи,

* уточняващи и др.

Експериментите могат да бъдат още

еднократни или многократни, тайни или явни и др.

Накрая още веднъж ще подчертая освен важността на добрия избор на вида и технологията на експеримента в нашата работа, но още и етичните аспекти на експеримента, както и необходимостта от разбиране, добра подготовка и планиране на избраните експериментални методики.

Ползвайте експеримента, дами и господа, във вашата работа. Често той дава неочаквано добри резултати и много ни помага в психодиагностиката.

 

Лекцията е публикувана в групата “Дистанционен курс по психотерапия”

 

Вижте още:

Психодиагностична анамнеза

Основни въпроси при психодиагностичната анамнеза

Психодиагностична анкета

Диагностичен разговор и клинична беседа





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Психология, психотерапия, БАНИ, експеримент





StreetBoard

Градски дървета

Сряда, 21 Юни 2017 / Истории от града
Мобилни инсталации решават проблема с мръсния въздух   Мобилни инсталация от мъх могат да филтрират успешно въздуха в големите градове. CityTree е разработка на берлинския стартъп Green City Solutions и има същият ефект, какъвто биха имали за атмосферата 275 истински дървета. Всяка ин [...]

Поредна вълна от заразени мейли точи лични данни

Вторник, 14 Март 2017 / Общество
Този път съобщенията твърдят, че дължите пари и неустойки по сключен договор   Кибератака чрез вирус, пратен по електронната поща, се извършва в последните няколко дни, предупреждава дирекция "Киберпрестъпност" към Главна Дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП). Съобщение [...]