Днес ще се запознаем с последния от всичките методи в психодиагностиката - с експеримента.
Той заедно с тестовете е в третото, най-дясното, квадратче в схемата на структурата на психодиагностичния процес.
Експериментът (от латинското experimentum – откриване, извеждане) също се използва в приложната психодиагностика.
Това е особен метод; той наистина доставя психодиагностични данни, но това става не самостойно, а с използването на други както теоретични методи (например, хипотеза и др.), така и емпирични методи (например, наблюдение, тест и др.)
Същността на експеримента е в търсенето на причинно-следствени връзки при корелиращи величини.
В психодиагностиката той се ползва главно за откриване на причинителите и на факторите за дадено психично заболяване.
Освен това се ползва и при наличието на съмнения относно някакъв феномен или някой параметър на психодиагностичното изследване.
Обикновено в психологията експериментът се прилага като метод при групови изследвания.
В практиката на приложната психодиагностика обаче става дума за експеримент с едно единствено изследвано лице (Single-Subject Research Disigns).
Един такъв експеримент може да протече по схемата АБ, състояща се от две фази – основно измерване (А) и интервенция (Б).
Събират се данни за пациента и в двете фази: преди интервенцията и след нея.
Тези данни се съпоставят, сравняват се и се правят съответните заключения.
Възможно е схемата да е от типа АБА (основно измерване – интервенция – основно измерване).
Както можем да се досетим, експериментът от този вид е по-сигурен по отношение на корелациите.
Има и схема АБАБ. Тук стойностите на наблюдаваните параметри (или появата на феномени) се проверява фактически два пъти.
Участието на експериментиращия психотерапевт във всяка една от тези схеми е изключително важно, решаващо.
Това негово участие има много логически, статистико-вероятностни, етични и деонтологични (свързани с възможността за увреждане на пациента) страни, които следва да се отчитат.
Приема се, че при експеримента експериментиращият психотерапевт преднамерено въвежда изменения в обстановката и обстоятелствата, за да изучи последствията от тях.
Основни компоненти в експеримента са:
• независимата променлива, която представлява фактор, манипулиран от експериментиращия;
• зависимата променлива, която е измеримата величина, чиито параметри във фазата Б зависят от манипулациите на независимата.
В съвременните методологически концепции се извеждат две нива на тези променливи:
* концептуално (по принцип);
* операционално (конкретно).
В най-общата типология на психодиагностичните експерименти можем да видим два основни типа: реални и виртуални.
Реалните експерименти протичат в реалната действителност; тяхната хроника е във времето и пространството.
Осъществяването им може да бъде в естествени условия или в изкуствени, лабораторни условия.
Съответно имаме естествен реален експеримент и лабораторен реален експеримент.
Естествените експерименти имат редица преимущества, отнасящи се до вътрешната валидност и надеждността на психодиагностиката; при тях външните влияния са намалени.
Лабораторните експерименти се осъществяват в изкуствено създаден режим и имат своите преимущества в
чистотата, в точността на регистрация и в операционалните възможности на процедурата.
Виртуалният експеримент го няма в реалната действителност; той обикновено представлява набор експериментални действия спрямо независимата променлива и отчитане на параметрите на зависимата променлива, които се извършват в рамките на един виртуален символен модел (например, математически модел, възпроизвеждащ определен психопатологичен феномен).
Обикновено се ползва система символи, специален софтуер и др.
Според целта си в психодиагностичния процес експериментите могат да бъдат още:
* разкриващи,
* констатиращи,
* проверяващи,
* уточняващи и др.
Експериментите могат да бъдат още
еднократни или многократни, тайни или явни и др.
Накрая още веднъж ще подчертая освен важността на добрия избор на вида и технологията на експеримента в нашата работа, но още и етичните аспекти на експеримента, както и необходимостта от разбиране, добра подготовка и планиране на избраните експериментални методики.
Ползвайте експеримента, дами и господа, във вашата работа. Често той дава неочаквано добри резултати и много ни помага в психодиагностиката.
Лекцията е публикувана в групата “Дистанционен курс по психотерапия”
Вижте още:
