Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Психодиагностична анамнеза

Събота, 26 Февуари 2022 / На предела
389
  • unsplash.com

 

Нека първо пак си припомним структурата на психодиагностичния процес, за която говорихме вече.

Вижте тази тема, както и приложената към нея схема.

Вижте второто квадратче от схемата с психодиагностичните методи, което беше след първото с "преглед" и "наблюдение", и което съдържаше "беседа" (с трите конкретни метода - диагностичен разговор, беседа и интервю) и "анамнеза".

Сега, преди да започнем с третото квадратче с "тестовете" и "експеримента", остана да видим другия метод във второто квадратче с разпитващите диагностични инструменти - анамнезата.

Анамнезата (от гръцкото αναμνησς – спомняне, припомняне) е метод за събиране на сведения за болния преди или по време на неговото страдание, при който метод се разчита на неговите спомени (!) и на това, което той може да ни каже за себе си, спомняйки си, за живота си, за болестта си.

На практика тези данни произхождат от неговата памет.

Възможно е, даже при някои пациенти, например малки деца, при хора със затруднено комуникиране и др., се налага, анамнезата да се снеме и от непосредственото обкръжение на пациента, от родители, от негови роднини, други членове на семейството, близки и др., стига те да имат информация за периода преди и по време на страданието на пациента, да са били тогава близо до него и да са известени за нещата.

Анамнезата в психодиагностичния процес следва да ни предостави данни за:

• сегашните и предишните страдания на пациента

• евентуално неговата генетична обремененост

• развитието на личността му

• особености на характера

• образование, възпитание

• интереси

• условия за живот

• социална среда

• професия

• активност и др.

Във връзка с всичко посочено по-горе някои автори даже считат, че е правомерно да се говори за пет основни страни на анамнезата:

1. протичане на страданието,

2. биографична,

3. соматична,

4. психична,

5. социална.

Счита се, че психодиагностичната анамнеза може да е обикновена клиническа анамнеза и разгърната (разширена) анамнеза.

Първата се ползва като подготвителен (встъпителен) или допълнителен компонент на психодиагностичния процес, а втората е самостоен метод за психодиагностично изследване от страна на психотерапевта.

При обикновената анамнеза нещата са по- опростени; при нея разпитваме за главното в живота на пациента преди и по време на страданието. Целта е поставянето на вярна диагноза.

При разширената анамнеза ползваме по-сложна методика, структурирност и последователност на въпросите (и темите), връзка между тях и др.

Целта на разширената анамнеза е освен поставянето на вярна и точна диагноза, но още: диференциално-диагностични процедури; прогностична (екстраполационна) ориентация; определяне на показанията (и противопоказанията) спрямо една или друга психотерапевтична методика и др.

Тъкмо заради всичко току-що казано разширената анамнеза в областта на клиничната психопатология и психодиагностиката според мен е с далеч по-голяма стойност (важност, тежест) в сравнение с другите медицински сфери по отношение на последващата терапия.

По-долу ще ви предложа, дами и господа, основните девет действия при една разгърната психодиагностична анамнеза по известния Модел на Морган и Енгел:

• Поздравяване, представяне, разясняване на ролята на психотерапевта.

• Въпрос за самочувствието на пациента в момента.

• Предложение на пациента да разкаже за своите оплаквания.

• Психотерапевтът заедно с пациента анализира симптомите, появата им, признаците, локализацията, интензивността, взаимовръзките, съпътстващите жизнени обстоятелства, социална и семейна среда, междуличностни отношения и др.

• Психотерапевтът се опитва да разбере предишни проблеми на пациента.

• Психотерапевтът разпитва за състоянието на здравето на семейството и за отношенията в него.

• Психотерапевтът се опитва да разбере актуалната жизнена ситуация на пациента и на нейното развитие.

• Психотерапевтът се интересува последователно от всички оплаквания на пациента (системно изследване).

• Психотерапевтът пита пациента има ли да добави нещо още или да попита нещо. Пита го всичко ли му е ясно от току-що състоялия се разговор. След това се уточняват следващите действия.

Важна предпоставка при взаимодействието с пациента е правилната и адекватна постоянна самооценка на психотерапевта по време на разговорите и сеансите.

Освен това влияят още:

* отчитане на влиянието върху пациента (смущение, срам и др.);

* отчитането на влиянието на пациента върху психотерапевта (съчувствие, неприязън, симпатия и др.), което може да попречи на обективността на психодиагностичното изследване и др.

Целесъобразно да ползваме и следната последователност на основните теми при разширеното анамнестично изследване:

• Симптоматика

• Ситуация

• Структура на личността

• Генезис на личността

• Други конкретни въпроси за психичното

страдание.

В следващата лекция ще ви предложа Регистъра на обичайните въпроси към всяка една от тези пет теми горе.

 

Вижте още:

Психодиагностичният процес - хроника и структура

Клиничен преглед в психодиагностиката

Наблюдение в психодиагностиката

Диагностичен разговор и клинична беседа

Психодиагностична анкета

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

психодиагностика, анамнеза, интервю, психотерапия, БАНИ





Street of Hope

Включващо обучение на децата с увреден слух

Петък, 06 Март 2020 / Гласът на детето
Има ли условия в масовите училища за нечуващи деца и в кои случаи това е добре за тях?   От 2002 г. процесът на интеграция поставя българските училища пред нелеката задача с ресурсите, с които разполагат, да включват равнопоставено в учебния процес учениците, които са различни по някакъ [...]

Софийският университет остава най-желан от кандидатстудентите

Сряда, 12 Юли 2017 / В клас
Кандидатите за тази учебна година са с 10% повече    Софийският университет „Св. Кл. Охридски“ остава най-желаното висше учебно заведение показват резултатите от първото класиране. Общият брой на кандидат-студентите през тази година е 7230, което означава, че имаме 730 [...]