Анкетата (в корена на понятието стои латинското quaestio – питам) е следващият твърде разпространен в психодиагностиката метод.
Той е традиционен метод, и е лесен и удобен.
Допуска непрякост (при косвената анкета), кодиране и формализация.
Данните от анкетата могат лесно да се обработват, да се ранжират, да се сравняват, да се извеждат като проценти, коефициенти, да се търсят корелации и т.н.
Осъществява се непременно с инструмент – анкетен въпросник (анкетна карта), чиято обработка не е трудна.
Анкетите са два основни вида: пряка анкета и косвена анкета.
Пряката анкета предполага провеждане в самата реална социална обстановка (на терен) и директен личен контакт между анкетиращия и анкетирания.
Този контакт може да бъде „очи в очи”, но може да бъде осъществен с помощта на техническо средство или чрез медия.
Пряката анкета се осъществява чрез отговаряне от страна на анкетирания пациент на въпроси, записани в анкетна карта, която, както казах вече, се явява задължителен инструмент на всяка пряка анкета.
Косвената анкета в същността си е твърде различна.
На практика тя е интегрален (синтетичен) метод.
Представлява пак въпросник, анкетна карта, която се попълва този път не от пациента (или с отговорите му), както е при пряката психодиагностична анкета, а от анкетиращия психотерапевт.
За да отговори на всеки отделен въпрос, той може да ползва различни емпирични методи (например, интервю, наблюдение, анамнеза, експеримент и др.), с които да си достави необходимата за отговора на въпроса във въпросника на косвената анкета информация по отношение на пациента.
В психодиагностичното изследване този метод е подходящ при сложни и заплетени въпроси, при наличие на неграмотност, ретардация, сериозна патология и др.
Разновидностите на пряката анкета са основно две:
• чрез директен личен контакт с анкетирания (анкетираните);
• пряка анкета, осъществявана от психотерапевта чрез някакво средство (например, телефон, Интернет и др.)
Всичко това може да се види на фигурата долу.
От гледна точка на вида на въпросите, които са включени в анкетната карта, анкетиранията могат да бъдат три вида:
* анкета със закрити (затворени) въп- роси;
* анкета с открити (отворени) въпроси;
* смесена анкета (с открити и закрити въпроси).
Закритият въпрос е въпрос, чийто отговор представлява следното: анкетираният пациент избира от предварително зададени в анкетната карта отговори този, който счита за верен.
Откритите въпроси са становищни; при тях анкетираният пациент свободно разкрива мнението си (становището си) по зададения от психотерапевта въпрос в анкетната карта (въпросника).
При анкетиране най-често се ползва смесената анкета.
Що се отнася до съдържателната страна на въпросите, каквито и да са те по форма, отворени или становищни, трябва да си спомним, дами и господа, за осемте типа, за които говорихме в 16-тата лекция.
Припомням ви ги пак:
* Въпроси за самоличността
* Въпроси за характера на оплакванията
* Въпроси за динамиката на страданието
* Въпроси за ситуацията и за антуража на пациента
* Биографични въпроси
* Въпроси за времевите измерения на проблема
* Въпроси за ролята на страданието в живота на пациента
* Експектационни въпроси (за очакванията на пациента).
Както препоръчва курсист (Hristo Milchev, приятелю, благодаря ти!) долу в коментарите, целесъобразно е при всеки един от методите на разпитването във второто квадратче от схемата с психодиагностичните методи от 12-тата лекция - диагностичен разговор, беседа и интервю, плюс анамнеза - да се ползват критериите на Американския въпросник DSM-5.
Ето например критериите за депресия в DSM-5, които могат да бъдат основа за въпросите при което и да е разпитване, значи при всеки един от четирите посочени в абзаца по-горе психодиагностични метода.
"• Депресивно настроение през по-голямата част от деня, почти всеки ден.
• Значително намален интерес или удоволствие от всички или почти всички дейности през по-голямата част от деня, почти всеки ден.
• Значителна загуба на тегло при липса на диета или наддаване на тегло, или намаляване или повишаване на апетита почти всеки ден.
• Забавяне на мисълта и намаляване на физическото движение (наблюдавано от другите, а не само субективно чувство на безпокойство или забавяне).
• Умора или загуба на енергия почти всеки ден.
• Чувство за безполезност или прекомерна или неподходяща вина почти всеки ден.
• Намалена способност за мислене или концентрация, или нерешителност, почти всеки ден.
• Повтарящи се мисли за смърт, повтарящи се мисли за самоубийство без конкретен план или опит за самоубийство или конкретен план за извършване на самоубийство."
Това, разбира се, прави, при наличието все пак на някаква ориентация към същността на психичния проблем (страданието) на пациента.
Добре е анкетирането да не е превишава половин час.
Лекцията е публикувана в групата “Дистанционен курс по психотерапия”
Вижте още:
