Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Психология, психиатрия и психотерапия - кой лекува психичноболните?

Събота, 08 Януари 2022 / На предела
136
  • pixabay.com

 

Това е първата лекция от курса по Обща психотерапия за практикуващи психотерапевти по Програма на Демографския институт към Българската академия на науките и изкуствата.

Кой осъществява лечението на психично болните, които стават все повече и повече с Ковид пандемията?

Отговорът на този въпрос само привидно изглежда прост.

Претенции имат медици, психиатри, психолози, психотерапевти, психоаналитици, екстрасенси, свещеници, ходжи, различни „озарени свише” персони, измамници, психопати и т.н., като всеки от тях си има своята аура, публика, пациенти, клиенти.

Имат си, тези хора, уви, и канали за работа, включително Здравната каса, институциите, медиите, вестниците, телевизиите и Интернет.

По принцип в сферата на психичното са известни две основни официални професии, без лаиците и самозванците. Едната професия е медицинска (психиатър), а другата е немедицинска (психолог).

Психиатърът учи две-три психологически учебни дисциплини (науки), а психологът, в бакалавърската и в магистърската степен, - около 40-50 различни психологии, да не ги изброявам.

Според вас кой разбира повече човешката психика в нейните безкрайни измерения? Кой е по-подготвен?

Тези две професии, по мое мнение, нямат много общо помежду си и твърде много се различават по основните си подходи към човека, а и по резултатите от дейността си.

На Запад има остри несъгласия и противопоставяне между тях по отношение на принципите за лечение на психичните страдания.

Те се изразяват главно в следното:

1.) Докато при психиатъра, като при медик, вниманието е насочено към функционирането на отделни органи (и системи) на пациентаи, и то - функционирането - се лекува, при психотерапевта представата за пациента е холистична, цялостна, лекува се цялостната личност.

2.) Докато при медицинския подход целта е ликвидиране на симптомите (болестта), а не причините, то при психотерапията търсим главно причините, търсим разрешаване на вътрешноличностните проблеми, преодоляване на трудностите в битието и в развитието на личността и др.

3.) Докато при психиатъра отношението към пациента е патерналистично, вертикално, и в известен смисъл дистанцирано, то при психотерапевтическата дейност има партниране, съпреживяване, емпатия, а отношенията са хоризонтални, дружески.

4.) Фокусирането при психиатъра е върху болестта, методиката и резултата, а при психотерапевта е върху възможностите, върху самия психотерапевтичен процес и върху взаимодействието с пациента.

5.) Методите на психиатрите са срещу симптомите и са:

• изолация;

• медикаментозни средства, някои твърде ефикасни, но често те са с предупреждения на опаковката за опасности, например суицид;

• различни шокови методи;

• ужасната лоботомия в миналото и др.

Методите на психотерапията, която не е психиатрия, и не би могла да бъде, се основават на Емпатията и на Негово Величество Разговора.

Това се отнася до всичките около 500 и повече направления, школи и разновидности в психотерапевтичната практика.

Ще добавя накрая, че в света отдавна съществува обществено движение с името “Антипсихиатрия”, чийто най-радикален слоуган, не казвам, че е правилен, е: “Никой никога никъде не е бил окончателно излекуван от психиатър!”

Сега ще се спрем на темата за квалификацията и лиценза на психотерапевта.

В модерния свят е прието психолозите да се делят на два типа:

а.) същински психолози с многобройни специализации (социален психолог, организационен психолог, пенитенциарен психолог, клиничен психолог, психоконсултант, училищен психолог, детски психолог и др.)

б.) психотерапевти.

Психотерапевтите, естествено, се занимават с психотерапия, но от това не следва, че тя е само тяхна територия. Редица други специализирани психолози (например, училищният психолог, психологът в затвора, детският психолог, здравният психолог и др.) също извършват определена психотерапевтична дейност в рамките на своите компетенции и квалификация.

В САЩ съотношението между психиатри, психо-терапевти и психолози е 1 : 2 : 5,5. В абсолютни числа същото съотношение изглежда приблизително така:

40 000 : 80 000 : 225 000 души.

В Западна Европа също на един психиатър се падат двама психотерапевти и още шест психолози, 1 : 2 : 6, които 6 психолози също са с възможности до определено ниво в областта на психотерапията.

В България, за жалост, както във всички останали области, нещата стоят тъкмо обратно. По мои сметки на един практикуващ психотерапевт се падат 6-8 психиатри, като част от тях също упражняват несвойствената за тях психотерапия, отъждествявайки я погрешно с вид психиатрия.

В напредналите европейски страни на всеки 2000-2500 души се пада по един психотерапевт, а на всеки 500-700 души – един дипломиран практикуващ специализиран психолог.

У нас психотерапевтите се броят на пръсти и практикуват само в София и в още пет-шест големи градове.

Един практикуващ някаква психотерапия психотерапевт (психолог) според мен преди 10 години се падаше на 30 000-40 000 души от населението на България. Броят им беше около 200 души.

Сега практикуващите са повече, около 300-350, значи един на 25 000-35 0000 души.

Регистрираните (регистриран не означава лицензиран!) психотерапевти-членове на някаква си “Българска асоциация по психотерапия”, БАП, тя е със статута си “сдружение в обществена полза” според сайта им са точно 78 на брой, от тях само трима не са софиянци.

Между другото една асоциация според мен не може да е “по” нещо, тя може да е “на” разни неща, обикновено хора (както е например при Дружеството на психолозите в Република България”), или общности, или институции, защото представлява в този смисъл буквално съюз, обединение, сдружение, значи съюз на..., обединение на..., в случая - на психотерапевти, каквото и да се разбира под това име “психотерапевт” там.

Може асоциацията да е “за” нещо, както е например при Европейската асоциация за психотерапия (European Association for Psychotherapy)

В България има още 13 подобни копирани сдружения, всички са “по” някаква психотерапия (Дружество по позитивна психотерапия, Българска асоциация по музикотерапия и др.), само едно от тях е с правилно име - Дружество на краткосрочните терапевти, въпреки, че и то не е съвсем удачно, защото краткосрочен или дългосрочен терапевт (или лекар) просто е нонсенс от херменевтична гледна точка, даже и да приемем термина "краткосрочна психотерапия". Сдруженията, дружествата и разните центрове са по-скоро "за" нещо, отколкото "по" нещо, например Център за бърза медициндка помощ, Дружество за защита на животните и т.н.

В тези дъщерни асоциации и в БАП има общо около 100-150 члена с регистрация, с членски внос и т.н. Нерегистрирани се подвизават поне още толкова, значи общо към 300-350 души; толкова са, както вече казах, хората у нас, в цяла България, които са на пазара на добре заплатените (от 50 до 100 лева на час) психотерапевтични услуги.

Почти всички са в София и по малко в Пловдив, Варна, Бургас и Русе.

Ако имаме предвид още и изключително лошото състояние на психичното здраве на българското население, особено в преходния период с всичките му стресогенни фактори, можем да осъзнаем истинското положение на нещата в сферата на психотерапията.

У нас няма и пълна яснота за упражняването на професията психотерапевт, до което на Запад се допускат само притежаващите съответния диплом (лиценз, сертификат).

За сведение на читателя курсист ще кажа, че за получаването на такъв лиценз по само един от психотерапевтичните основни методи (например, логотерапия, психодрама, когнитивна психотерапия, динамична психоанализа и др.) в САЩ са нужни още четири години обучение след получаването на магистърска степен по психология, през които в учебната програма са включени освен всичко друго 1000 часа инструктивни занятия, 100 часа персонален анализ, 300 часа супервизии и др. Тоест, психотерапевт се става най-малко след десет години интензивно специализирано обучение.

На този фон квалификацията на редица нашенски „професионалисти-психотерапевти”, които всъщност са си чисти лаици, тъй като някои от тях са даже само с двудневен читалищен курс, с една лекцийка на "Чумерна" 3, или просто са гледали филмите "Опасен метод" и "Когато Нитше плака", освен крайно профанска и смешна, но и доста опасна. Вярвайте ми.

Разбирате добре, че с моите курсове по психотерапия, и този включително, се мъчим заедно с вас да направим нещо по въпроса. Можете да не се съгласите с мен за всичко казано дотук, естествено, ако имате свестни и верни аргументи. Ще се радвам да ги чуя.

 

Лекцията е публикувана в групата “Дистанционен курс по психотерапия”

 

 

 

 

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Психология, психотерапия, БАНИ





StreetView

Скалният параклис "Света Петка" в град Трън

Понеделник, 19 Февуари 2018 / Места
Много хора посещават това място, защото вярват в лечебните му сили   Казват, че светите места са трудно достъпни и само вярващия стига до тях. Едно от тези места е скалният параклис в град Трън, а негова покровителка е Св. Петка – Параскева Българска. Параклисът се намира на мал [...]

Градовете, в които автомобилите не са добре дошли

Петък, 09 Юни 2017 / Места
12 големи града, които са лидери в ограничаването на автомобилния трафик    Действащият кмет на Мадрид даде ход на своя план за забрана на личните автомобили в центъра на града. Мануела Кармена потвърди, че до края на мандата си (май 2019 г.) ще се погрижи на главния булевард в Мад [...]