Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Разстройства на възприятийно-представната дейност

Неделя, 16 Януари 2022 / На предела
243
  • unsplash.com

В следващите пет лекции ще разгледаме абнормни явления, девиации (отклонения), патология, на човешката психика, които са най-характерни, т.е. ще се запознаем с относително пълен регистър от симптоми, които биха могли да ни заведат при евентуално психично страдание, психичен, синдром, психична болест.

Регистърът ще бъде представен по отделни области (функции, дейности) на човешката психика, те тук са общо 10 на брой, 10 типа разстройства на отделните области на психиката.

Днес ще разгледаме разстройствата на възприятийно-представната дейност.

Ето ги:

• Дефекти на сетивната дейност и проблеми при зрителните възпрятия, при слуховите възприятия, при вкусовите възприятия, обонятелните възприятия, при тактилните (допирните) възприятия, при възприятията за болка, за студено-топло и др.

• Агнозии. За разлика от горния клас при тези разстройства при сетивата тук става въпрос за проблеми в познавателната дейност, осъществявана чрез възприятията; разумът не може да разбере, да разшифрова, информацията, постъпваща от сетивата.

Агнозиите (от гръцкото αγνωσις – неразбиране, неузнаване, незнаене) често са следствие от поражения на мозъка. Агнозиите биват:

– Зрителни агнозии – човек не може да узнае нещата, които добре вижда. Зрителните агнозии могат да са първосигнални (без участие на речта) и второсигнални (например алексия), при които независимо, че виждаш, например, буквите и знаеш как се чете, не можеш да четеш.

– Слухови агнозии, при които човек чува, но не разбира. Тези агнозии също могат да са първосигнални (чуваш нещо, но не разбираш какво е то) и второсигнални (афазии), при които напълно или частично се губи способността за реч и разбиране на речта. Афазиите са най-различни – сенсорна, семантична, моторна, динамич- на и др.

– Тактилни агнозии, отнасящи се до пълна или частична невъзможност за “ползване” на тактилните възприятия от разума. Човек не разбира, какво е това, което докосва (опипва) и др.

– Вкусови агнозии.

– Обонятелни агнозии.

– Соматични (проприоцептивни) агнозии,

отнасящи се до проблеми с възприемането и разбирането на телесни болки, на органни усещания (например, за глад, жажда) и др.

• Синестезии (синестезия буквално означава неправилно усещане). При тези разстройства има субективно привнасяне на елементи от един сетивен кръг в друг. Например, виждаш мълния при физически дар в областта на окото или ти “писват” ушите от болка в главата и др.

• Ейдетизъм (от гръцкото ειδως – образ ). Това е оживяване и дълго съхраняване като действителни на представи, които са с яркост, съвсем близка до реалното възприятие, без да са такова; вживяване в ситуацията.

• Илюзии. Това са погрешни, неправилни и деформирани възприятия на реално съществуващи неща, които се възприемат като други. Илюзиите са изключително голямо множество и имат много разновидности. По-важните илюзии са:

– Физиологичните илюзии, от които най-познати са оптическите. Но тези илюзии могат да бъда още и слухови, вкусови, обонятелни и т.н.

– Афектно обусловени илюзии, при които нещата изглеждат по друг начин заради силата на емоциите и чувствата. "Черен ми се виждаш” – казва този, който е силно разгневен на обекта на ненавистта си.

– Илюзии на паметта (парамнезии).

– Илюзии на очакване, при които имаш чувството (илюзията), че нещото, което

толкова очакваш, се случва.

– Социално обусловени илюзии, които са

породени или свързани с пребиваването на личността в социум. По-известни от този тип са илюзиите за надценяване на собствената персона, илюзията за реципрочност ("При мен е като при теб"), илюзията за съдбовност (“Както Бог е наредил”), илюзията за контрол върху събитията и обстоятелствата, илюзията за собствената висока нравственост и добродетелност и др.

– Парейдолиите са особено богати, обстоятелствени и пищни илюзии с особено въвличане на човек в тях.

– Проприоцептивни (висцерални) илюзии, отнасящи се до сетивността на тялото и вътрешните органи.

• Халюцинации. Докато при илюзиите все пак има някаква критичност спрямо възприемането им, то по отношение на халюцинациите тя липсва напълно.

Ето добрата стара дефиниция за халюцинация на Жан Етиен Ескирол, който въвежда и самия термин халюцинация: “Когато човек има вътрешната убеденост за актуално възприятие, а няма външен обект, който да го обуславя, той халюцинира”.

По принцип халюцинациите са два основни типа: нормални и патологични.

“Нормалните” ненормални психични явления са свързани със съня. Това са самите сънища, а освен това халюцинациите преди заспиване (хипнагогни халюцинации) и халюцинациите в просъницата при събуждане (хипнопомпни халюцинации).

Патологичните (ненормалните) са повече и, естествено, са по-интересни за нас:

– Слухови халюцинации, които могат да бъдат първосигнални (за шум, гърмежи, звънене, музика и др.), които са известни с термина акоазма, или второсигнални, вербални халюцинации.

– Зрителни халюцинации, сред които има, панорамни, аутоскопични (виждаш себе си), екстракампинни (виждаш извън зрителното си поле, например, зад себе си), макроптични (виждаш нещата по-големи), микроптични (виждаш нещата по-малки), вербални (виждаш думи) и др.

– Обонятелни халюцинации.

– Двигателни халюцинации (люлея се, издигам се, пропадам и др.).

– Осезателни халюцинации, които биват

тактилни (допир), температурни (студено,

топло), болкови.

– Висцерални халюцинации, отнасящи се до сетивността на вътрешните органи.

– Псевдохалюцинации (или лъжливи халю- цинации), локализирани в главата на па- циента като „вътрешен глас”, „вътрешно око”, „звучене” на собствените мисли и др.

• Психосенсорни разстройства, представляващи деформации на сенсорния синтез, на подредбата във времето и в пространството на цялостната сетивна информация. Сред тези разстройства са:

– Деперсонализациите, при които човек „осъзнава” и преживява изменения и деформации на телесния си или на духовния си облик, например, полимелия (уж има повече крайници), раздвояване на личността и др.

– Дереализациите, например метаморфопсия (възприемане на реалността в деформиран, изкривен вид) и др.

• Феномени от типа “Дежа вю” (Вече видяно), те са най-популярни, “Дежа векю” (Вече преживяно), “Дежа антандю” (Вече чуто), “Дежа епруве” (Вече изпитано), “Дежа сю” (Вече знаено, узнато) и др.

• Феномени от типа “Жаме вю” (Никога невидяно), “Жаме векю” (Никога не преживяно), “Жаме антандю” (Никога нечуто), “Жаме епруве” (Никога неизпитано), “Жаме сю” (Никога незнаено) и др.

Отклоненията на възприятийно-представната дейност наистина са многобройни и разнообразни, и участват като симптоми в твърде много психични разстройства.

 

Вижте още: 

Психология, психиатрия и психотерапия - кой лекува психичноболните?

Нормално и ненормално в човешката психика

"Здрав - болен" в психодиагностиката

Симптом и синдром





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Психология, психотерапия, БАНИ, разстройства, възприятия, понятия, илюзии





Street of Hope

Включващо обучение на децата с увреден слух

Петък, 06 Март 2020 / Гласът на детето
Има ли условия в масовите училища за нечуващи деца и в кои случаи това е добре за тях?   От 2002 г. процесът на интеграция поставя българските училища пред нелеката задача с ресурсите, с които разполагат, да включват равнопоставено в учебния процес учениците, които са различни по някакъ [...]

Национална платформа за безплатни онлайн уроци от есента

Петък, 08 Април 2022 / В клас
Безплатна единна електронна образователна платформа ще посрещне учениците, учителите и родителите в началото на следващата учебна година. Тя ще бъде инсталирана върху облачната среда на Министерството на образованието и науката, а достъпът до  нея ще бъде с електронните профили в edu.mon. [...]