Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Симптом и синдром

Петък, 14 Януари 2022 / На предела
109
  • pixabay.com

 

Става дума за симптом и синдром в психодиагностиката.

Психодиагностиката ползва като основни понятия най-често термините симптом и синдром.

Какво означават те?

Първо да видим симптома.

Симптомът (от гръцкото συμπτωμα – признак, белег) е най-елементарното проявление (признак) на болестта, нейн предвестник.

По симпомите откриваме заболяването, установяваме проблема.

При психодиагностиката чрез симптомите, които откриваме у болния, ние се убеждаваме в неговото конкретно страдание.

Симптомите са сходни или напълно еднакви характеристики на поведението, постъпките, външния вид, соматичните параметри, особености на функциите на личността и др., които се различават от обичайните за дадена социална общност в даден контекст.

В нашата настояща лекция в този курс ни интересуват психопатологичните симптоми, които индикират патология на психиката на личността.

Сами по себе си всички отклонения от нормата биха могли да послужат на психотерапевта като симптоми на дадено заболяване, но това не винаги е така.

Възможно е много драстични отклонения от нормите, например, при силен афект и обнубилация (сумрачност) на съзнанието, да не са никакви симптоми на психично заболяване, такова да няма, а да са съвсем нормална за дадената личност при тези обстоятелства реакция.

Същите тези реакции стават симптоми, когато се появяват достатъчно често, имат съответната тежест и дифузия в общото поведение на индивида, когато продължителността и интензивността им като преживявания не са обичайни, а освен това предизвикват у човека дискомфорт и страдания, и в краен резултат разстройват битието на човека. И фактически го отлъчват от множеството на обичайните (здравите, нормалните) членове на социалната общност.

Ако е така, можем да говорим за симптоми на дадено психично страдание.

От друга гледна точка симптомът е уловимото при диагнозата ”дихание” на болестта, дотогава останало скрито, маскирано.

Трябва да посочим тънката разлика между симптом и признак, която трябва да се прави при клиничната психотерапевтична работа.

По-общото понятие от двете е симптом. То показва (включва) както обективните така и субективните абнормни явления (прояви), докато признакът ни дава само обективната страна на “излизанията” извън нормата при даден човек.

Признакът е включен в симптома, но не отразява субективните преживявания на пациента.

В тесен смисъл на думата диагностичният процес е търсене на симптоми.

В практиката на психодиагностиката обаче най-често, почти винаги, симптомите се съчетават един с друг.

Образуват така наречената “клинична картина”, която в една или друга степен представя реалния пейзаж на страданието – какво е то, как се развива, какви опасности води със себе си за болния, какви възможности има за реагиране срещу страданието и др.

Вързаните един с друг симптоми се наричат синдром (на гръцки συνδρομος).

Самото понятие означава струпване, съчетаване, стечение.

В някои дефиниции на синдрома се подчертава единният механизъм на възникване на симптомите при дадено страдание.

На диаграмата долу се вижда, че симптомите са съставки на синдрома и в своето множество го определят.

Можем да възприемем синдрома, който в крайна сметка ще търсим с психодиагностичните методи и средства, и като комбинация на признаците на дадена психична болест или психичен проблем.

Съчетаването на дадени симптоми у един човек се нарича симптомокомплекс.

Той е строго индивидуален и може да не представлява синдром.

Синдромът е друго нещо, той е типично (!) съчетание, типична съвкупност на родствени симптоми, които в своята общност показват дадено психично страдание или болест.

Синдромът, както казват, е “общият бяг на определени симптоми”.

Даже някои болести е прието да се обозначават чрез термина “синдром”, например, Синдром на Канер (ранен детски аутизъм), Синдром на Даун (монголоизъм), Маниакално-депресивен синдром и др.

В нашата работа следва да отчитаме основните синдроми в различните сфери на психиката:

• Разстройства на възприятията и представите

• Разстройства на паметта

• Разстройства на съзнанието

• Разстройства на мисловния процес

• Мотивационни разстройства

• Обсесивни разстройства

• Разстройства на емоциите, чувствата и наст-

роението

• Разстройства на волята

• Налудности и др.

Тези всичките типове разстройства ще рагледаме в следвашите лекции след тази.

Ползването на симтомите и на синдромите в психодиагностичния процес протича по следния начин:

Чрез наблюдение, чрез свободна беседа, чрез тестове, чрез проективни методики, чрез експеримент и др. ние констатираме у даден индивид определени факти извън нормите, извън обичайното за социалната общност към дадения момент.

След това събраните симптоми се изследват, анализират.

Находката от симптоми може да състави клинична картина на дадено психично страдание, т.е. да е налице съответния синдром.

При работата по установяване на симптоми и синдроми особен проблем представлява специфичното, строго индивидуалното, различното, значение на всеки симптом в клиничната картина при всеки отделен индивид.

Този въпрос е известен като отчитане на патогномоничността (болестната особеност, специфика) на симптома.

На практика това е търсене на отговор на въпроса дали точно този симптом в точно този вид влиза в картината на съответния синдром, дали всъщност показва реална черта (признак) на болестта.

При психодиагностицирането чрез метода на емпатия (главно) следва да уточним значението и смисъла на даден симптом за самия болен, какви са неговите преживявания спрямо симптома, как го разбира, какво очаква и т.н.

При психодиагностицирането на равнище установяване на симптоми и евентуално синдром (или синдроми) е необходимо да държим сметка за действителността на информацията (вербална и невербална), която ни съобщава пациентът или която ние “четем” в и зад думите и поведението му.

Както е известно, по едни или други причини много от истините за психичното здраве и много от реално съществуващите проблеми могат да бъдат спестени, деформирани, маскирани, премълчани.

И с това да се увреди на процеса на установяване на симптоматиката и на самата психична диагноза.

Добрият психотерапевт отчита стреса, страховете, депресията, вината, срама, затрудненията в общуването, изолацията, склонността към лъжа, психичните защити, илюзиите и др. в поведението и в реакциите на обследвания при диагностичния процес човек (клиент).

Трябва да прибавим още и необходимостта да се отчита конкретният социален контекст, конкретните обстоятелства, обкръжение, социалния статус на личността, динамиката на процесите и др.

Разбира се, следва да отчитаме и особеностите на социалната група, етнос, социален слой, към която принадлежи обектът на нашия диагностичен интерес, а така също и времето, в което протичат събитията, свързани със заболяването.

Трябва да знаем и да имаме предвид още стандарта на живота на индивида, да знаем антуража около него, семейството му, интимния му кръг от близки, позициите в него, системата междуличностни отношения, житейския опит, възраст, образованост, обща култура, минали страдания, житейски проблеми, личностни очаквания, всякакви рискове, перспективи и т.н.

Всичко това ни трябва в психодиагностиката.

 

Лекцията е публикувана в групата "Дистанционен курс по психотерапия" 

 

Вижте още: 

Психология, психиатрия и психотерапия - кой лекува психичноболните?

Нормално и ненормално в човешката психика

"Здрав - болен" в психодиагностиката

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Психология, психотерапия, БАНИ, симптом, синдром





StreetBoard

Съдът може да отмени скъпата винетка

Сряда, 15 Юни 2016 / Общество
    Неправителствена организация обжалва решението на кабинета     Поскъпването на винетките от 1 януари може да бъде обявено за незаконно. "На заседание на Върховния административен съд (ВАС) по дело срещу увеличението на пътните такси прокуратурата обяви, че жалбата [...]

Броят опасните и безопасните площадки в София

Петък, 02 Декември 2016 / Истории от града
  Общината подготвя стратегия за създаването на квартални градинки   Пълен преглед на състоянието на детските площадки в парковете и междублоковите пространства ще направи Столична община. След това ще бъде изготвена и Стратегия за създаване на локални градини с детски площа [...]