Продължаваме с поредицата за призрачните места – градове и сгради, в които никой не е живял заради недомислена правителствена или частна инвестиция, или които са изоставени по друга причина.

Ето кои са едни от най-големите надценени инвестиции - проекти, погълнали милиарди и без големи шансове да бъдат успешни. 

Финансовият район на крал Абдула в Ар-Рияд

The King Abdullah Financial District е нов комплекс в строеж в столицата на Саудитска Арабия. Проектът включва 59 сгради с обща площ от 5 млн. кв. м и до момента възлиза на около 10 млрд. долара.

Проектът е дело на най-добрите инженери и архитекти в света с цел да се създаде платформа от сгради и технологии, каквито няма в нито един финансов център в света. Започнат през 2006-та като изцяло финансова зона, впоследствие е преработен. 

В сърцевината на района има пет основни сгради, като най-високата от тях е на 76 етажа. Те са заобиколени с офис сгради, жилищни сгради за 12 хил. души, 62 хил. кв. м паркоместа, хотели, конферентни центрове и места за забавление. Сградите са оборудвани със соларни панели и използват енергоспестяващи технологии.

Поканени за участие са редица финансови корпорации и банки, като целта е мястото да се превърне в икономически клъстер. Проектът е завършен на 70%, но засега не се радва на особен интерес от наематели - саудитските банки предпочитат да притежават собствени сгради, при това на ниска цена. Отсега е ясно, че е построено твърде много, но правителството търси начини да привлече банки и финансови компании чрез данъчни и други стимули - например освобождаване на работещите в зоната чужденци от визи. Финансовият квартал ще е свободна зона с независима регулаторна рамка, подобно на Международния финансов център в Дубай.

Селище Франциско Ернандо, Испания

Испанският милиардер Франциско Ернандо решава решава да изгради малък град с над 13 000 малки и достъпни апартаменти в испанската област Ел Куиньон. Нарича комплекса на себе си Резиденшъл Франсиско Ернандо.

Проектът стартира през 2004 когато компанията на Ернандо – Onde 2000 взима заеми от различни банки. Инвестицията е за общо 12 млрд. долара.

До 2007 година са изградени десетки жилищни сгради на по 8-10 етажа, а изграден наполовина, комплексът е открит. Няколко месеца по-късно започва голямата криза, която пука надутия балон на недвижимите имоти навсякъде в света, а по това време са продадени по-малко от 2000 апартамента. Заради недостиг на средства проектът е прекратен, а в момента жилищата, продавали се тогава за 220 хил. евро, се предлагат от банките за 65 хил. евро.

New South China Mall, Китай

Къде другаде може да е най-големият търговски център в света, освен в Китай? Дори за милиардния китайски пазар обаче тази инвестиция е надценена.

New South China Mall в град Донгуан е открит през 2005 година. Проектиран с цел да привлича по 100 хил. посетители на ден, той е разположен на площ от 650 000 кв. м, пригодена за 2350 магазина – така по наемно пространство с два пъти повече от Mall of America, китайският търговски център е най-мащабният търговски комплекс. Във външния двор палми ограждат копие на Триумфалната арка, има египетски сфинкс, фонтани и дълги канали с гондоли.

Наематели и клиенти обаче почти няма. През 2013-та са наети по-малко от 10% от търговските площи, а молът се превръща в символ на спукания балон на строителните инвестиции със своите празни магазини и пусти коридори.

През 2015-та проектът е рестартиран и по-голямата част от площите са отдадени на търговски марки, отворени са ресторанти и зони за забавление. Проблемите, трупани десетилетие обаче, трудно ще изчезнат – повечето от около 10 млн. жители на Донгуан са мигриращи работници, които се борят да свържат двата края.

Рюген, Северна Корея

В средата на 80-те години на миналия век, Северна Корея решава да промени имиджа си чрез изграждане на огромна сграда, която да стане известна в целия свят. Проектът е трябвало да символизира напредъка на Северна Корея и да играе роля за привличането на нови чуждестранни инвеститори.

Властите решават да построят най-големия хотел в света. Планът е да се построи 105-етажна сграда с казина, нощни клубове и ресторанти. Строителството на хотел Рюген стартира през 1987 година, а целта е била да бъде завършен за 2 години – за 13-тия Световен фестивал на младежите и студентите през 1989 година.

Това не става заради липса на достатъчно финансиране. В крайна сметка пет години след старта строежът е изоставен. В началото на разходите се оценяват на 230 млн. долара, но преди да бъде прекратен проектът е глътнал около 750 млн. долара. Ако някога бъде завършен, ще бъде най-високият хотел в света.

Вижте още:

Призрачни места: Мегаломания