Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Различният туризъм

Събота, 21 Май 2016 / Места
1794
  • bulgaria-guide.com

 

В селата около Банско ще ви помогнат да се върнете към корените си 

 

Селата пазят живата история на България. В село Добърско са запазени уникални за България народни традиции и хората тук с радост ги показват на туристите. На всички по-големи празници се пеят водичните песни с пожелание за здраве, плодородие и многолюдие. Само тук коледарите са жени, а бабите предават тази традиция на дъщерите и внучките си.

"Това са песни, типични, характерни само за Добърско от нашия певчески, обреден, разказвателен и повествователен фолклор, които отразяват живота, бита на миналото. И българите, и чужденците ни слушат с голям интерес, обаче държа да отбележа, че чужденците се отнасят с по-голям интерес към нашето изпълнение - и към носиите, и към танците, и към песните", казва Смилена Попова, ръководител на групата на добърските баби.

 

 

Добърските баби са една от най-големите туристически атракции в селото. Въпреки че много хора идват тук заради паметниците на културата и природните забележителности, истинското богатство на селото са хората му.

Основният поминък на региона е туризмът. В селата около Банско и Разлог безработицата е около 25%. Повечето хора работят в хотелите и в строителството, но това е сезонна работа, която много често не предлага сигурни доходи.  Затова хората в селата се опитват да хранят семействата си като сами посрещат гости. Близостта до големия курорт обаче помага само донякъде. Заради презастрояването през последните години, в момента много от хотелите в курорта предлагат цени от 15-20 лева за легло и така привличат повечето туристи.

"Моето мнение е, че има туристи, които са определено насочени към големите хотели и такива, които душата им търси спокойствието. Тези, които искат суматохата, вървят в Банско, най-често това са млади хора и затова тук възрастовата група обикновено е ...над 30 години. В началото имахме голям интерес и имахме повече български гости, разбира се, имаше и чужденци, но българите обичаха да се забавляват, да пътуват. Сега нещата не са така ...през последните години се увеличи броят на чужденците, които посещават нашите къщи за гости, още повече че на такива места чужденците разбират за бита, това ги интересува – българския бит, култура", сподели Катя Кичец-Крайнова, собственик на къща "Васил". 

 


Катя и Васил посрещат гости от 10 години. Започват донякъде случайно, като залагат на това, което има селото – уникалното разположение между Рила, Пирин и Родопите и културните паметници, които привличат посетители. В началото работят и посрещат гости, сега вече се занимават само с туризъм.

В селото е един от най-добре запазените национални паметници - Църквата "Свети Свети Теодор Тирон и Стратилат". Строена е през 17 век, но според местните хора има знаци, че самата сграда е от 11-12 век.

"Църквата привлича туристите, които идват с желание, тоест Добърско се превръща в една една туристическа дестинация от културно -религиозен туризъм и църквата е тая, която ги привлича, но не е само тя забележителността на Добърско. Най-голямата забележителност на Добърско са неговите хора. Това са хора, отдадени на българщината, които запазват всичко българско", твърди кметът на селото Никола Найденов.

 


Храмът е изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан през 1614 г. от жителите на селото. Намира се наполовина в земята, без камбанария и купол, за да не се отличава много от жилищните сгради, както са настоявали османските управници по онова време. В двора има лечебен извор, заради който също идват много туристи.

 

 

Според легендите първите заселници в селото са ослепените от император Василий Втори самуилови войници. Тук те намерили извора с лековита вода, която облекчила болките им, а после изградили църквата. Кметът казва, че тези предания са преувеличени, но наистина има белези, че храмът е строен през 11-12 век. В малката селска църква има над 460 изображения. На две от тях Исус Христос е изобразен като идващ от Космоса. На иконата "Преображение Господне" той слиза от ракета, а на "Възкресение Господне" е изобразен в капсула. Заради уникалността на тези рисунки в селото идват хиляди гости годишно.

 



"Идвали са много чужденци от цяла Европа, от Америка, от Канада, от Япония, откъде ли не, но явно световната криза, която в последните години споходи света, даде отражение и намаляха чуждите туристи. За сметка на това имаше години, когато се увеличиха българските туристи, но със съжаление и болка бих казал, че напоследък намаляха и българските туристи", разказва кметът Найденов.

 

 

На 3-4 километра в посока Банско е село Горно Драглище. С неговите 1000 жители то изглежда живо, богато и приветливо. Тук обаче не посрещат просто туристи. Тук предават българските традиции и обичаи.

Лицето на селото е Дешка Кротева – може би най-добрият пример за това как се прави успешен селски туризъм. Дешка е пазител на местните традиции. Всички я обичат, защото работи за доброто на цялото село.

"На нас къщата не ни е много голяма, имаме само пет стаи на разположение леглова база, залагаме повече на допълнителните услуги", твърди Дешка. 

Тя казва, че от селски туризъм не се забогатява, но ако го правиш със сърце и си прилагаш щурите идеи, можеш да си докараш добра заплата. И печели от това, което познава най-добре - с помощта на "бабите аниматорки" възстановява българските традиции. Тук например можеш да си изтъчеш сам народна носия, като започват с боядисването на преждите. Разиграват пред гостите различни обичаи като старовремските сватби. А после всечки запретват ръкави и приготвят традиционни български ястия. 

 

 

Дешка казва, че няма рецепта за успех. Трябва просто да си отвориш дома и душата, но и постоянно да надграждаш. Работи с различни туристически агенции, с хотелите в Банско и с много организации и училища. В дома й се провеждат зелени училища, а за изграждането на класните стаи е получила пари по европейски проекти. Вместо да посреща повече гости, Дешка е предпочела да им направи място за почивка.

"Започнахме от една стая – на децата леглата, така че всеки, който се страхува, че няма пари, не му трябват в началото на човек пари, просто трябва да си разтвори къщата, да си разтвори душата и да пробва дали ще го приемат гостите... Не знам дали има някоя държава, която да не ни е идвала тука.  Допреди 2 години мисля, че бяха повече чужденците, не знам...сега мисля горе-долу са на кантар, горе долу са наравно, защото българите взеха да се връщат към бита от миналото" - допълва инициативната българка.

 

Катя и Васил също разчитат на допълнителните услуги. Само че при тях човек  може да се наслади на още нещо - да си направи сувенир от вече ненужни бутилки или вещи с малко труд и повече въображение. Това е и новият проект на Катя – да направи ателие за декопаж, в което да работи заедно с гостите си.

На 8 километра от Разлог, в подножието на Пирин също посрещат всеки гост като приятел, гощават го с домашна храна и му показват как може да си я отглежда и приготвя сам. 

 


"Не сме тръгнали с обща концепция, не сме планували да правим биохотел, просто посетихме мястото, хареса ни – тогава беше овчарник и се продаваше евтино. Не сме били инвеститори. Не сме осъзнавали какво тръгваме да правим, но след това осъзнахме, че все пак това ни отличава от масовия туризъм, има такова търсене и е по-качествено, по-истинско, самата идея, че го правим, ни прави щастливи" - твърди Свилен Николов, собственик на комплекс "Моравско село".

Хората, които идват тук, търсят спокойствие, но освен прекрасната планинска гледка, тук могат да яздят кон или да се спуснат във водата на река Струма.

Фермата е семеен бизнес и родителите на Свилен и неговото семейство се изхранват повече със земеделие, отколкото от туризъм. Във фермата и хотела има работа за още двама души, но засега семейството на Свилен не успява да открие хора, които да са достатъчно отдадени на идеята да живеят и да работят сред природата за постоянно.

 


Златната мина на българския туризъм са културните паметници, традициите, българското гостоприемство и природата. Страната ни обаче е позната само като масова дестинация за море и ски и донякъде с културните си паметници. В годините на строителния бум, когато по Черноморието и в зимните курорти се изляха инвестиции за милиарди, беше изградена и огромна хотелска база за балнео и спа туризъм. База,  която може да работи през цялата година и да храни цели региони, ако се съчетае успешно с културата, природните маршрути и къщите за гости.

В момента в туризма са заети около 130 хиляди души, но повечето от тях работят сезонно. Според експертите, ако използваме правилно възможностите на страната, можем да удвоим както броя на туристите, така и броя на работните места в сектора.

"Туризмът е достатъчно сериозен отрасъл, даващ над 13,5% от БВП на страната и на него трябва да се гледа сериозно. Защото в момента в период на криза туризмът е един от отраслите, който не е сериозно пострадал от кризата. Да, наложи се да се намалят цените, да, има някакви проблеми, но туризмът се развива, защото ние имаме прекрасна природа, намираме се на прекрасно място и хората имат нужда да почиват. Туристите, които идват в България да ползват спа, балнео и уелнес услуги, те всъщност са туристи, които ползват много видове услуги", казва Сийка Кацарова от Българския съюз по балнеология и спа туризъм.

България има огромен потенциал и за развитието на медицински туризъм, но освен хотелиерите и туристическите оператори, тук трябва да се включи държавата, която да осигури договори по линия на публичните осигурителни каси.

Засега обаче две трети от посетителите на този вид хотели са българите, а като дял от общия поток – това са едва 10% от туристите, или около 800 хиляди души на година. При добра реклама и облекчаване на визовия режим за посетители от трети държави България може да удвои посещенията от руски туристи и да стъпи по-сериозно на 10-тократно по-големи пазари като Китай, Индонезия, Индия и Израел. За да стане това обаче, държавата трябва да рекламира страната чрез различния туризъм и уникалността си, убедени са специалистите.

 

 

"Като гледа човек рекламните материали на България, в стремежа на подизпълнителските фирми да покажат страната като модерна дестинация, те абсолютно не могат да хванат духа на България, визуалното впечатление от рекламата по никакъв начин не говори, че това е България, дори самите българи не могат да припознаят това като България" - смята Кирил Калоянов от Българската асоциация за алтернативен туризъм.

"Това, което имаме, нашето богатство е нашата кулинария, бита ни, украсата около нас, тези невероятни гласове. България е богата на гласове, богата е на традиции и на културни паметници, страшно много културни паметници имаме, но сякаш че не можем да ги изложим пред света така както трябва" - категорична е Катя от село Добърско. 

В последните години "различният туризъм" показва, че може да печели и то добре. А това означава, че може и да създава работни места. В къщите за гости, семейните хотели и спа хотелите във вътрешността на страната се предлагат над 400 хиляди легла.

 

 

"Този огромен резерв от 420 хил. легла е почти равен на целия руски пазар, който идва в годишен план за масов туризъм в България, това е два пъти източноевропейските пазари и 10 пъти колкото целия скандинавски пазар, тоест става въпрос за един огромен контингент, който ние го имаме ежедневно. И цялото това представлява един огромен резерв за създаване на работни места", казва Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма.

Всяка година България посреща по около 8 млн. туристи, но 80% от тези посетители идват на море или за да карат ски. Едва около един от десет чужди туристи посещава културни или природни забележителности. Повечето красиви гледки в България са труднодостъпни и си остават неизвестни за хората, които птрекарват времето си в големите курорти.

 

 

"Големият проблем остава лошата инфраструктура и състоянието на пътната мрежа в категория третокласни и четвъртокласни пътища и също така липсата на управление на туристическите атракции публична собственост", коментира Драганов.

"За да може един културен обект да бъде привлекателен, това е свързано с държавна субсидия и това е свързано с туристически поток. Защото когато няма добър туристически поток, не може да се осмисли едно работно място, не може да се осмисли инвестицията на средства за подобряване на инфраструктурата, която е около този културен обект", допълва Кирил Калоянов от Българската асоциация за алтернативен туризъм. 

Затова и много малка част  от туристите, които идват в България заради културното й наследство, посещават вътрешността на страната.  Сред успешните  примери  са София и Пловдив, които привличат основния поток от "културни" туристи. Причината - достъпът е по-лесен, а културното наследство е изложено така, че лесно да бъде видяно.

Във вътрешността на страната обаче нещата далеч не са толкова розови, тъй като въпреки многото европейски средства за реставрация и консервация на културни паметници, за да се запазят и станат атрактивни за посещения, трябват поне по 25 млн. лева на година, изчислява арх. Костантин Пеев, управител на фирма за реставрация и консервация.

Според него това може да стане, ако достъпът до големите ни забележителности се подобри, като от таксите, събирани от посещенията, културните паметници ще могат да се поддържат и да привличат туристи. Сега никой в чужбина не знае, че България е държавата, която е на трето място в света  по културни паметници.

 

Тексът е от репортаж за ТВ7. 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

селски туризъм, Банско, села, традиции, културни паметници

Street of Hope

Играчките – между желанието да имаш всичко и желанието да имаш наистина

Петък, 17 Юни 2016 / Родители
Отговорът на въпроса как да научим децата да ценят нещата си минава през много препятствия, но стига до здравословната липса     Един от капаните, в който попадат немалка част от родителите, е неумението да преценят кога и колко често да купуват играчки и по какъкв начин да стопи [...]

Как се програмира човешкото съзнание

Събота, 13 Август 2016 / Родители
  Каква е разликата между ценности, добродетели и навици, как правим избори и как това определя живота ни   Животът е многовариантен, има повече от един начин да се изживее и ако ние имаме добродетели и мъдрост, можем да оставим свобода на съзнанието, т.е. всеки да бъде себе [...]