Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Цената на една мечта

Събота, 10 Декември 2016 / Приключения
1651
  • Росен Рашков

Как е да погледнеш от върха - зависи дали ще откриеш там това, за което си тръгнал да го изкачваш

 

Колко струва една мечта? С концерта на Avantasia беше лесно - няколко молитви слуховете да се окажат истина, билет за фестивала в Каварна и чакане...

Тази от днес (13 юли 2016 г.) - конкретно 370 минути изкачване и слизане по острите камънаци из почти целия преход. Извън тях - месеците в една фитнес зала в Търговище, където наклон 14 на пътеката не се оказа достатъчен да ме подготви за това днес. Месеците преди това, когато много пъти съм се чудил какво ще е и как ще бъде. И съмнението дали съм готов в съзнанието си.

Иван Пантев, помниш ли как се роди тази мечта? Преди няколко години в подножието на Бузлуджа, където един почти 120 килограмов, почти симпатичен хипопотам пухтеше като парен локомотив по нагорнището. Не се отказах тогава, макар че тялото ми ме предаде ... С приятел до себе си и инат, здраво стиснат зад зъбите. Не се отказах и днес - макар че катерих сам и буквално си съдрах панталоните от катеренето. Стигнах до върха и мечтата е сбъдната. Това всъщност е първият връх, който качвам, но какъв първи опит - 2914 метра!!! (връх Вихрен – бел. ред.)

Завръщайки се в хотела, една дама от персонала ме попита взел ли съм си за спомен камък от върха. Не. Защото вече знам, че мога винаги да се върна и пак да го изкача. А и не мисля той да остане най-високият, изкачен от мен. 3000 метра е следващото предизвикателство - може би някой от испанските първенци...

Как е да погледнеш от върха? Зависи дали ще откриеш там това, за което си тръгнал да го изкачваш. В моя случай - намерих увереност и спокойствие. Затова и леденият вятър не успя да ме прогони толкова бързо. Хората се качват на върха да си направят пикник. Аз потънах в себе си. По-рано през деня в един търсещ подкрепа пост, написах, че всяка стъпка от този момент нататък е заради нещо, от което някога съм се отказал... От частното към общото - спомних си за хора в живота ми, които започват, но не довършват преследването на мечтите си... Които никога не биха изживяли моята емоция. За всички тях снимах от върха и бях техните очи днес...

Щастлив човек ли съм? Две многогодишни мечти се сбъднаха в рамките на десетина дни. Предполагам, че е вярна мисълта - "Основните елементи на щастието са: нещо да правиш, нещо да обичаш и нещо, за което да се надяваш." Сега остава най-важната част - да обичаш.

 

Текстът е публикуван от Росен Рашков в Linkedin.





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Вихрен, изкачване, връх, мечта





StreetInside

Квантовата физика и „излизането от тялото“

Сряда, 29 Март 2017 / На предела
  Продължение  Две десетилетия след първото ми преживяване извън тялото, все още в търсене на отговори, реших да потърся формално образование в областта на физиката. През пролетта на 2016 година завърших бакалавърска степен по физика в Тексаския университет в Арлингтън. По време на [...]

Намерете призванието си

Вторник, 01 Ноември 2016 / Към себе си
Ако искате да откриете себе си и не знаете откъде да започнете, тези практически препоръки могат да ви помогнат   Има много случаи, в които сме объркани за своите предпочитания, потенциал и страсти в живота. Вашето призвание в живота може би е нещо, за което знаете откакто сте роден, ил [...]