Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Цената на една мечта

Събота, 10 Декември 2016 / Приключения
1517
  • Росен Рашков

Как е да погледнеш от върха - зависи дали ще откриеш там това, за което си тръгнал да го изкачваш

 

Колко струва една мечта? С концерта на Avantasia беше лесно - няколко молитви слуховете да се окажат истина, билет за фестивала в Каварна и чакане...

Тази от днес (13 юли 2016 г.) - конкретно 370 минути изкачване и слизане по острите камънаци из почти целия преход. Извън тях - месеците в една фитнес зала в Търговище, където наклон 14 на пътеката не се оказа достатъчен да ме подготви за това днес. Месеците преди това, когато много пъти съм се чудил какво ще е и как ще бъде. И съмнението дали съм готов в съзнанието си.

Иван Пантев, помниш ли как се роди тази мечта? Преди няколко години в подножието на Бузлуджа, където един почти 120 килограмов, почти симпатичен хипопотам пухтеше като парен локомотив по нагорнището. Не се отказах тогава, макар че тялото ми ме предаде ... С приятел до себе си и инат, здраво стиснат зад зъбите. Не се отказах и днес - макар че катерих сам и буквално си съдрах панталоните от катеренето. Стигнах до върха и мечтата е сбъдната. Това всъщност е първият връх, който качвам, но какъв първи опит - 2914 метра!!! (връх Вихрен – бел. ред.)

Завръщайки се в хотела, една дама от персонала ме попита взел ли съм си за спомен камък от върха. Не. Защото вече знам, че мога винаги да се върна и пак да го изкача. А и не мисля той да остане най-високият, изкачен от мен. 3000 метра е следващото предизвикателство - може би някой от испанските първенци...

Как е да погледнеш от върха? Зависи дали ще откриеш там това, за което си тръгнал да го изкачваш. В моя случай - намерих увереност и спокойствие. Затова и леденият вятър не успя да ме прогони толкова бързо. Хората се качват на върха да си направят пикник. Аз потънах в себе си. По-рано през деня в един търсещ подкрепа пост, написах, че всяка стъпка от този момент нататък е заради нещо, от което някога съм се отказал... От частното към общото - спомних си за хора в живота ми, които започват, но не довършват преследването на мечтите си... Които никога не биха изживяли моята емоция. За всички тях снимах от върха и бях техните очи днес...

Щастлив човек ли съм? Две многогодишни мечти се сбъднаха в рамките на десетина дни. Предполагам, че е вярна мисълта - "Основните елементи на щастието са: нещо да правиш, нещо да обичаш и нещо, за което да се надяваш." Сега остава най-важната част - да обичаш.

 

Текстът е публикуван от Росен Рашков в Linkedin.





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Вихрен, изкачване, връх, мечта

StreetInside

Умните хора се смеят на мрачни шеги

Понеделник, 30 Януари 2017 / Към себе си
Оценяването на черния хумор не е показател за агресия, а за интелект    Черен хумор обичат хората с висок интелект. Освен това любителите на мрачни шеги не са агресивни и са емоционално устойчиви. Онези, на които такъв хумор не е по вкуса, показват противоположните качества, со [...]

Скритият потенциал на ума

Понеделник, 12 Юни 2017 / На предела
    Eм честотите и природата на действителността   Реална ли действителността или е виртуална? Какво точно представлява тази действителност, която долавяме със сетивата си? Материална ли е, в крайна сметка, материята? Къде са границите между молекулните структури и "това", к [...]