9 години гей шествия и анти-гей шествия  сблъскват едни и същи послания в центъра на София без видим резултат

Винаги съм смятала, че всеки има право да е такъв, какъвто иска, и да вярва в каквото иска, стига да не пречи на другите. Доколкото знам, това е и определението за толерантност – приемаш правото на другия да бъде различен, стига с тази своя различност да не вреди.

Познавам хора с различна сексуална ориентация, и ако те са интересни събеседници, добри хора или професионалисти в работата си, не виждам какво ме интересува личния им живот. Същото е било винаги отношението ми към бежанците, които в България масово не приемат, защото били мюсюлмани и вероятни терости, към малцинствата – смятам, че онези роми, които искат да учат и да работят, трябва да бъдат уважавани, така както не мисля, че онези българи, които не искат да учат и да работят, заслужават уважение.

Приемам различните, стига поведението им да не вреди. Но не приемам парада/шествието на хората с различна сексуална ориентация, защото опитът е показал, че се превръща в демонстрация.

Разбирам посланието, което е „Ние сме тук, нас ни има, ние сме част от обществото, ние сме различни, но често сме обект на омраза – говор на омразата, който прераства в дела, в престъпления“. И не разбирам хората, които са предубедени, мразят или се държат агресивно без дори да се замислят, че повечето от различните сексуално така са се родили.

Преди време силно ме беше впечатлило едно изследване, което показваше, че над 60% от българите биха се отказали от собственото си дете, ако се окаже, че е привлечено от хора от своя пол. Биха се отказали от собственото си дете, ако е гей. Което означава, че българското общество не просто е нетолерантно – хората, които образуват това общество, или над половината от тях, доколкото е била представителна анкетата, не могат да обичат. Да, детето ти в голяма степен ще стане такъв човек, какъвто ти го възпиташ, но не можеш да въздействаш на природадата. Поне в онази част от случаите, в които хората с различна ориентация са родени така и за тях това, което ние разбираме за нормално, е ненормално по същия начин, по който за нас е ненормално тяхното. Малко сложно се получи, но който иска, ще разбере. Който не иска...ясно е...

Точно затова не приемам гей парада – превръща се в парадиране, демонстрация на различност и дори това да няма нищо общо с намеренията на повечето от хората, които излизат на своето мирно шествие, ефектът е такъв. Тоест не помага, а пречи. И ако 8 поредни години ефектът е бил такъв, и ако във всички случаи досега е имало паради и антипаради, не виждам какво е по-различно сега.

Ако попитате организациите, защитаващи човешки права, вероятно ще отговорят, че привличането на внимание към проблема и привличането на известни личности към каузата бавно, но сигурно ще разширява кръга от хора, които биха сменили позицията си и биха станали поне малко по-толерантни. Но, доколкото имам наблюдения, масовата нагласа идва от умишлено възпитавани и предавани в семейството ограничения, които раждат нетолерантност – не само към различните сексуално, но и към изповядващите различна религия, или дори към онези, които мислят по по-различен начин.

Обществото ни е нетолератно като цяло и с един парад годишно нещата няма да се променят. Факт е – тези паради винаги влизат в новините, но колко са останалите случаи, в които медиите се занимават с тази тема? Извън времето на годишния парад за гей хората се чува основно, когато са станали жертви на насилие.

Колко са останалите случаи, в които има дискусия по тези теми? Колко са политиците, които са изразили ясна позиция по темата без да използват клишета? А колко са онези от тях, които не са се притеснявали да признаят собствената си различност?

Ами не мисля, че промяната ще дойде в резултат на парад (или на шествие)...Ще стане тогава, когато повече от неразличните приемат различните за нормална част от работата и приятелствата си в ежедневието. И когато различните не се притесняват от различността си, не се държат като неразбрани и онеправдани и не демонстрират различност.

Иначе, лично според мен, всеки стремеж към различност в смисъл на индивидуалност, която отстояваш без да пречиш на останалите, може да роди стойностни неща, защото само мислейки различно, можеш да променяш нещата. Но това е съвсем друга тема...