Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Завличаме в блатото цели поколения

Събота, 09 Април 2022 / Към себе си
187
  • unsplash.com

Да създаваме деца докато тровим душите си е по-лошо от всичко

 

Вървях по тротоара, минавайки покрай един от кварталните магазини. Погледът ми се прикова към едно момченце, на около три годишна възраст, което излезе преди майка си и й отвори вратата, защото тя беше с торби и в двете ръце. Толкова беше мило, че се усмихнах широко! Точно секунда по-късно, майката пусна торбите на земята и започна да бие детето, крещейки с яростта на звяр: "Колко пъти трябва да те бия и да викам, за да се научиш, че никога не трябва да пипаш вратите или каквото и да било навън, защото всички може да умрем от вируса!“. Тя не спираше да крещи, да дърпа и удря детето, което от своя страна плачеше неистово.

Бях в такъв шок, че тялото ми спря да се движи, а умът тотално блокира. Сърцето ми се сви и топка застана на гърлото ми. Бях в абсолютен ступор! Докато се осъзная, тя го извлачи в колата пред магазина и отпътува. Аз още не можех да повярвам какво съм видяла и не можех да възвърна движенията си. Трябва да уточня, че това е доста скъп магазин и е посещаван от хора със сериозни претенции към живота и себе си. Но, ето го поредното доказателство къде е нашето общество! И, не е виновен вируса, медиите, конспирациите, смъртта... Не! Това са само катализатори, които показват точно колко ни струват шапките! За съжаление, не струват! Всичко зависи от нас самите и как ние ще изберем да преминем през дадена ситуация! Зависи от нашето развитие и разбиране на живота. И дори да имаме страхове, дори да не успяваме да се справим хармонично с дадена ситуация, никак не е срамно да осъзнаем, че имаме нужда от помощ. Това са съвсем нормални човешки неща! Да разбереш, че имаш проблем и ти е нужен приятел, лекар, психолог, билкар, знахар .... Някой, който да ти подаде ръка и да те дръпне от блатото. Защото в него завличаме цели поколения! Раждаме деца, без изобщо да сме помислили ние достатъчно стабилни психически родители ли сме или не. Мислим само дали ще имаме апартамент, работа и пари да издържаме детето, а през това време създаваме душевно болни поколения, защото нямаме грам понятие, кои сме ние в действителност, а камо ли да създадем стабилен нов индивид. Потресена съм, не защото не знам какво е реалното ниво на човечеството ни, а защото видях едно напълно беззащитно, тригодишно дете, в опит да помогне на майка си, да бъде набито като куче, защото очевидно тя няма нито разум, нито душа, нито сърце. Да раждаме деца, само, за да решаваме демографски проблеми, или само защото е редно една жена да създаде деца и семейство е пътят към ада за редица бъдещи поколения. Чакат ги само болести, войни и разруха! Защото войната и вирусите са вътре в нас, всеки ден, всеки миг! Разяждат ни и ни превръщат в ходеща отрова, която заразява и покварява всеки и всичко по пътя си.

А, това е само една от многото души на тази земя, които ще се превърне в едно напълно изгубило себе си същество! Което, може би, някой ден ще открие отново пътя! Нека създаваме деца осъзнато! Нека се учим и развиваме целенасочено и устремено, защото никой не се е родил научен! Нека даваме най-доброто, на което сме способни! Защото да създаваме деца, докато тровим душите им ежедневно, е по-лошо дори от самата смърт!

 

Текстът е от страницата на автора във Facebook 

 

Вижте още:

Всяко дете е специално

Какво значи детето да е отракано?

Напътстване вместо „морков и тояга“

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

към себе си, деца, родители, възпитание, ценности





StreetView

Енергийни места: Първите български столици

Четвъртък, 16 Март 2017 / Места
Местата, където са запазени археологическите останки от първата и втората българска столица също са едни от най-енергийните места у нас. Тук е поставено началото на Българската държава, тук е намерена и Розетата от Плиска, считана за носител на кода на тайните на Земята, от този район тръ [...]

Африка пеша

Събота, 15 Октомври 2016 / Приключения
  Мароко: Танжер, Фес и Рабат    Стигнахме от Гранада до Мароко за два дни. До пристанището в Алхесирас ни закара растаман с бус, изрисуван целия в графити. На пристанището ни нападнаха за билети за ферибот, за хашиш и какво ли не. Всеки предлагаше различни цени за ферибота, [...]