Не помня коя е била най-хубавата ми детска Коледа. Сигурно, защото тогава празнувахме Нова година.

Помня обаче топлите вечери до бумтящата печка в малката селска къща на баба и дядо. Уютната суматоха около приготвянето на масата, в която участвахме всички – от най-малките до големите, строгия глас на баба, която точеше кори за баница и ги нареждаше из цялата къща...

Помня ароматните пирамидки, които обичаше да пали майка ми в градския ни апартамент, мелодията на Пинко Розовата пантера и танците „буги-буги“.

Помня едни скъсани в най-неудобния момент цвички, които не отиваха много на „балеринската“ ми рокля (на снежинка – така ни обличаха на тържествата в детската градина) и голямата бяла кордела (панделка, която се колосваше по някакъв специален начин, за да стои огромна и твърда :), строена за снимка с подаръка от Дядо Мраз пред елхата в детската градина. Но не помня какво е имало в голямата кутия, документирана на снимката. Помня миризмата на прясно обелени мандарини, които в моите детски години си бяха новогодишен лукс, защото тогава Коледа нямаше. Но имаше Бъдни вечер и тогава украсявахме елхата.

Помня градския си дядо, който обичаше да се прави на вълк и да ме плаши, изскачайки иззад вратата. Помня един парцален палячо, пълен с трици, който беше най-ценното ми съкровище, защото ми го беше подарила майка ми. В този момент тя беше далече, но палячото беше с мен навсякъде, спях с него, ядях с него, говорех с него.

Помня топлината, обичта и усмивките, които са ми дали хората, които са ме обичали – въпреки че съм делила празниците между селската и градската къща, където съм видяла различни традиции, щастието ми е било еднакво - щастието да си обичан.

И до днес вкъщи украсяваме елхата на Бъдни вечер и го правим заедно – сега щастието е да предам нататък тази традиция на сина си, моя е и радостта от неговото щастие, че е посрещнал Дядо Коледа.

Духът на празника е в уюта на общите семейни приготовления, които бях позабравила в дългите години, в които коледните дни са ми били работни, но въпреки това винаги сме пазили традицията – дори когато съм се прибирала късно всички заедно да украсим елхата.

И вярвам в коледните чудеса. Посланието за светлината на Коледа идва от рождеството на Божия син, което се случва в най-дългата нощ на годината, за да донесе дълго чаканата от хората вяра и надежда.

Имаме нужда от тази светлина – да ни напомни, че по-често трябва да си казваме, че се обичаме. Че можем да се усмихваме повече, че можем обръщаме повече внимание на дребните радости и че ние сме тези, които случваме чудесата – всеки ден, в който сме мечтали, обичали сме и сме благодарили за това, което имаме.

Честито Рождество! Предайте светлината нататък.