На 103 години почина Дядо Добри, Светецът от Байлово, който просеше, за да дарява на храмовете

Вярата днес сякаш е сираче за което всички говорят, но никой не го прибира в дома си. Доброто пък е някак далечно и недостижимо, като небето. Дядо Добри достигна висините, но остави доброто на земята в делата си. А делата му „крещят“, че доброто е във всеки от нас, само трябва да го осъзнаем и да го пуснем от сърцето си.

На 20 юли 1914 г. в с. Байлово се ражда Добре Димитров Добрев - човекът, който показа на света, какво означават думи като скромност и смиреност. Баща му умира във войната, отгледан от майка си в недоимък, Дядо Добри не помни детството си, а при една от бомбардировките в София губи слуха си. До последните си дни помни единственото хубаво нещо в живота си – сватбата си през 1940 г. Има четири деца, две от които са си отишли преди него. 

nova.bg

През последните години от живота си Светецът от Байлово се отдава изцяло на духовното, отричайки се от материалното. В продължение на години всеки ден Дядо Добри извървява пътя от Байлово до София, за да застане пред вратите на храм-паметника „Свети Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици“ където в пластмасова чаша събира пари, които след това дарява на свой ред. Това стана публично известно, когато той направи най-голямото дарение за ремонта на храм-паметника „Александър Невски“ - от 35 хиляди лева, но всъщност през последните десетилетия Дядо Добри правеше само това – живееше бедно и даряваше всяка стотинка, събрана от просия, на църквата.

През 2005 г. дарява 10 000 лв за църквата „Св. Кирил и Методий“ в село Байлово.

През 2007 г. дарява 25 000 лв за реставрация на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци.

През 2008 г. дарява средства за ремонт на църквата в Калофер.

През 2009 г. дарява 35 700 лв на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ – най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма.

С тази своя посветеност на вярата Дядо Добри се превърна не просто в светец приживе. Той се превърна в пример за добро, какъвто в новата българска история едва ли можем да намерим. Превърна се в надежда за българите, че доброто има смисъл. Превърна се в светлина за онези, които не искат да изгубят вярата си. 

Днес Дядо Добри напусна този свят, но остава в сърцата на всички българи. Той почина в Кремиковския манастир, където се оттегли през април 2016 година. А още преди тялото му да бъде занесено в църквата в Байлово, където ще е поклонението, десетки хора се стекоха да го посрещнат. Защото имаме нужда от вярата в доброто. Защото пред делото на Светеца можем да сведем глава и да станем по-добри.

Светъл да е пътят на душата му!