Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

В какво се превърнахме?

Сряда, 14 Декември 2016 / Истории от града
830
  • unsplash.com, Clem Onojeghuo

Спрете да възприемате света като място, в което трябва задължително да печелите присъствието си с бой!

 

Мъж и негов приятел стоят в кварталното кафене.
Пийват по биричка след дълъг работен ден, обсъждат разни теми.
В този момент в задръстването един изнервен шофьор започва да надува клаксона.
Надува го яростно, макар че, както знаете, в Закона за движение по пътищата има забрана да надувате клаксон в градски условия.
Единият от мъжете се провиква: "Стига си свиркал с тоя клаксон".
Изнервеният шофьор подминава.
Намира място, където да спре.
Връща се в кафенето и убива младия мъж.
Това е история, която само преди две седмици мина по новините на телевизиите.
Повече не се сетихме за нея.
Особено в светлината на трагедията в Хитрино.
Но тая история е емблематична.
Не бива да я забравяме.
Трябва да изучаваме тази история в училище, наравно с науките.
Трябва да ставаме сутрин и след като си измием зъбите, да препрочетем наново и наново това, което се случи преди две седмици в едно кафене.
А после да се подготвим за живота, изричайки пред огледалото фразите на успеха:
"Отваряш ли ми се ве, отворко?"
"Ти ли си най - големио гъзар, ве???"
"Ше те смачкам ве, гнидо!!!"
"Ше те напраим труден за рисуване ве!!!".
Тия фрази ни водят към успех в кариерата.
Защото ние сме хора, които бият!
Бием децата си, когато не са ни повишили в работата.
Бием жените си, когато сме изнервени на шефа.
Когато получим признание, викаме "Бих ги всичките"!
Когато любимият ни отбор спечели мача, викаме "Размазахме ги от бой!".
Знаете ли.
Страшното е, че всъщност тази история мина и замина.
И идва следващата такава.
А онзи, който уби другия от бой, може и никога да не бъде намерен.
А пък ако го намерят, кой знае - може да се окаже, че е невинен като млада девица.
А пък и другият си го е търсил - какво се заяжда с по - силни от него.
А пък и преклонената главица, нали знаете...
И въобще - тарикат мъж не писка.
В крайна сметка искам да задам един въпрос.
В КАКВО СЕ ПРЕВЪРНАХМЕ?
Този въпрос е твърде интересен и всеки един от вас има отговор за себе си.
Отговорете си сами!
И утре, когато сте изнервени от безпаричието, от липсата на перспектива, от неуредените улици и от всичко останало, поемете въздух, усмихнете се и спрете да възприемате света като място, в което трябва задължително да печелите присъствието си с бой!
Иде Коледа...
Като гледам, няма да е много весела, но то пък какво ли е весело вече.
Спрете с тия войни!
Никоя майка не бива да плаче, камо ли по празниците.
И се усмихнете малко, мама му стара!
Толкова ли е трудно???

 

Коментарът е от профила на Венци Мицов във Facebook





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

агресия, бой, общество, перспектива

StreetInside

Учени обмислят варианти за стартъп

Сряда, 04 Април 2018 / Кариера
  Всеки втори иска да види приложението на своя труд в практиката, но едва 13% ще търсят работа в частна компания   54% от младите хора, които се занимават с наука в България, са обмисляли начин идеята да стартират своя компания. Половината от тях признават, че нямат идея как, а [...]

Добрите хора живеят по-дълго

Събота, 04 Ноември 2017 / Към себе си
Може да изглежда очевидно, но всъщност е научно доказано, че съвестта има връзка с дълголетието    Човечеството го вълнува един глобален въпрос: Как да остане по-дълго на земята? Има различни съвети как да стигнем до 100-те заветни години. Мислили ли сте обаче, че това зависи от со [...]