Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

10 години след финансовата криза – сега накъде?

Вторник, 08 Август 2017 / Общество
302
  • БГНЕС

Резултатите за първото полугодие на 2017 г. са обнадеждаващи, но в определена степен инерционни

 

 

Много често за начало на кризата се приема загиването на голямата инвестиционна банка „Леман Брадърс“ на 15 септември 2008 г. Според други всичко започна през 2007 г. с развихрянето на ипотечната криза и кредитният спазъм от август 2007г.

...

 

Нашата страна попадна под въздействието на кризата не през 2007, нито през 2008 г. Можехме да преминем спокойно и цялата 2009 г., ако не бяха нашите собствени вътрешни икономически и политически проблеми. Обяснението за тези факти е в характеристиката на използваната у нас банкова система, нивото на развитие на паричните и финансови връзки и отсъствието на търговия с новите финансови инструменти. Изоставането ни се превърна в предимство.

Нашите банки не използваха деривати. Те не опаковаха ипотеки и други финансови договори, за да ги продават като скъпи и нови финансови продукти. Ние почувствахме кризата не през банки и фондове, а чрез реалната икономика, когато европейските ни партньори намалиха значително своето производство, което се отрази на нашите възможности да развиваме дейностите, свързани с износ в тези страни.

За нас същественото отрицателно влияние оказа пресъхването, поради кризата на изворите на многото свободни пари, които финансовият свят създаваше с инструментите, които предизвикаха кризата. Измислените деривати и най-вече тяхното огромно количество, дадоха възможност за бързо натрупване на лесни пари в най-различни субекти от западния свят. Тези пари бяха основният източник на това, което ние тук отчитаме като чужди инвестиции.

Многото инвестиции, с които се хвалим за периода от 2004 до 2008 г. не са пряк резултат на нашия плосък данък, или на нашите управленски умения, или дори на нашия ниско платен труд. Това просто беше период на лесните, измислени пари в западните страни, които търсиха някакво бързо приложение. Това бяха парите дошли от дейността на тези, които създадоха кошмарния срив на финансовата западна система отпреди десет години.

След като този поток намаля и спря, у нас започна да расте безработицата. През 2009 г. – процентът, измерващ безработицата е 9, а през 2013 г. е вече 12.

Годините 2007 и 2008 са върхови относно привличането на чужди инвестиции, намаляване на безработицата, постигнат растеж и бюджетен излишък. Растежът на БВП е повече от 6%, бюджетният излишък на касова основа е около 2 млрд. лв. през всяка от посочените години. Това е периодът на тройната коалиция – БСП, НДСВ и ДПС. Тя обаче ще се запомни не с тези високи икономически резултати, които както посочихме се дължаха основно на многото свободни пари по света, а с голямото нарастване на висшата администрация – политически кабинети и огромен брой заместник-министри във всяко министерство.

Достиженията през 2007 г. по всички основни икономически показатели заслужават да бъдат припомнени дори и за това, че се случват когато в САЩ и в ЕС вече се усеща влиянието на сътресенията на финансовите пазари. В края на 2007 г. у нас номиналният ръст на БВП спрямо предходната година е 7 млрд. лв., а чуждите инвестиции са в размер от 9 млрд. евро – нещо, което повече не се случи в нашата стопанска практика и до сега. Това се дължи до голяма степен и на обстоятелството, че страната току-що е приета в ЕС, което винаги повишава чуждия интерес. Заслужава да се отбележи, че през 2008 г. строителството достига ръст от 16.9 %. Средната годишната инфлация е около 8%, , а тази в края на годината 12%.
През 2009 г. резултатите се влошават драстично. Отчита се намаление на БВП от около 4.7% . За съжаление не са известни изследвания, които да анализират каква част от спада е свързан с влиянието на кризата и каква част се дължи на други вътрешни фактори.

В средата на 2009 г. управлението се поема от първото правителство на политическа партия ГЕРБ и Бойко Борисов. Това е първата година, в която се усеща влиянието на намаления външен паричен поток. Строителството бележи спад, няма и растеж на вътрешното търсене, така характерно за предходните години.

 

 

През първото тримесечие на 2009 г. основателно се предлага от много експерти управляващата тройна коалиция да актуализира Закона за държавния бюджет за 2009 г., тъй като е съставен, без да се държи сметка за влиянието на кризата. Данните за първите месеци от 2009 г. потвърждават нереалността на предвидения БВП от 73 млрд. лв. Нереалността на приходите и на предвидения бюджетен излишък от около 400 млн. лв. са очевидни още при съставянето на проекта за бюджет. Не става ясно до края на мандата на тройната коалиция, защо приеха явно несъстоятелен закон за бюджета за 2009 г. Правителството на Сергей Станишев с финансов министър Пламен Орешарски отказва да предлага актуализация на бюджетния закон с мотив, че били предвидели достатъчно буфери. Както се видя от резултатите в края на годината, това се оказа невярно твърдение.

През 2010 г. БВП не нараства, но и не намалява. Предвиден е бюджетен дефицит, който в края на годината достига до 3.8%. Данните показват влошаване на резултати, както в общо икономическо отношение, така и по отношение на управление на бюджетния процес. Не е необходим задълбочен анализ, за да се установи, че това е резултат на лошо управление, особено видимо в здравеопазването. При приемане на бюджета на НЗОК се предвижда огромен резерв, който в края на годината, събран с резерва от предходната година надхвърля 1 млрд. лв. По-късно при отчитане на тези резултати, в нарушение на всички изисквания, този резерв на Здравната каса за 2010 г. е присвоен от министъра на финансите и използван в общия фискален резерв за покриване на дефицити.

Всичко това няма нищо общо с финансовата криза, чието влияние се опитваме да проследим. Заслужава да се отбележи, че това нарушение не е отбелязано нито в отчета на държавния бюджет за 2010 г., нито в доклада на Сметната палата. Единствено при приемане на отчета на бюджета на НЗОК в комисията по здравеопазване при НС, ръководителят на тази комисия отбелязва случката с резерва на касата като нарушение от страна на МФ.

През целия период до 20.02 2013 г., когато подава оставка, първото правителство на ГЕРБ постига растеж от 1.6% единствено през 2011 г. Тези резултати само частично се дължат на финансовата криза.

В периода 2007-2017 г. най-добрите резултати, измерени с реалния ръст на БВП, се постигат през 2007 и 2008 г., когато растежът е над 6%. Единствената година с отрицателни резултати по този показател е 2009 – минус 4.2%. Растежът е нулев през 2010 и 2012; слаб през 2013 –съответно 0.9% и през 2014 – съответно 1.3 % и добър през 2015 и 2016 , когато постигаме около 3.5%.

Данните за първото полугодие на 2017 г. дават надежда растежът към края на годината да бъде около 4%. Най-ниският процент безработица постигаме също през 2007 и 2008 г. Резултатът по този показател ще бъде по-добър вероятно през 2017 г. – около 6.5 %.

През десетгодишния период от 2007 до 2017 г. сме постигнали бюджетни излишъци през 2006 и 2007 и 2016, като през първите две години са в размер по 2 млрд. лв. Най-големите ни дефицити, измерени към БВП и на начислена основа, са през 2009 г. – 4.1 % и през 2014 г. –5.5%.

Заслужава да се отбележи, че докато за лошия резултат от 2014 г. има влияние сумата на заема, даден на Фонда за гарантиране на влоговете, то за резултата за 2009 г. ”заслугата” е единствено на тези, които са управлявали държавния бюджет.

От всичко изложено до тук можем да направим следните изводи:

Първо, светът сякаш бързо забрави за намеренията си да ограничи по законов път действия, които доведоха до кризата от 2007-2008 г. Единствената реално приета мярка във връзка с кризата - законът Дод-Франк, приет в САЩ, е на път да бъде отменен от администрацията на Доналд Тръмп.

Второ, влиянието на кризата за нашата страна не трябва да служи за оправдание на всичките ни беди. Не трябва да имаме колебания относно необходимостта от регулации спрямо банковите и финансови институции, както и да не се отказваме от идеята да се приобщим към европейския банков надзор и към ERMІІ.

Трето, през изминалите десет години практика и нашето развитие потвърди изказаните от някои експерти прогнози в началото на 2007 г. относно непродуктивния характер на значителните по размер чужди инвестиции у нас.

Четвърто, резултатите за първото полугодие на 2017 г. са обнадеждаващи, но в определена степен инерционни, което означава, че, ако се подобри управлението и се осъществят отлаганите реформи, успехите могат да бъдат значителни и трайни.

 

 

Автор: проф. Христина Вучева, финансист, вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995/ на България след промените през 1989 г. Анализът е за Агенция БГНЕС.





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

финансова криза, икономика, външни инвестиции, държавен дълг, безработица, бюджет

StreetInside

Аз съм лош актьор

Четвъртък, 07 Април 2016 / Към себе си
  Понякога знам предварително сценария, понякога изобщо не знам какво ще се случи по-нататък в моята пиеса   Аз съм актьор на сцената на моя живот. Понякога знам предварително сценария, понякога изобщо не знам какво ще се случи по-нататък в моята пиеса. И никога не знам с кого ще [...]

Прегърни промяната

Неделя, 23 Април 2017 / Към себе си
Не позволявай на миналото да открадне настоящето ти и бъдещето ти     Твърде често пътуваме през живота на автопилот. Носейки се по него, приемаме това, което е и което дойде. Така, всеки наш ден преминава както предишния. Всичко изглежда относително нормално и удобно. Освен посто [...]