Статутът на Йерусалим е червена линия, отвъд която е нужна само една клечка, за да се запали пожар
Доналд Тръмп се нуждае от скандали и провокации за своята политическа стратегия. За него, т.нар. „мюсюлмански гняв“ е точно това. За да постигне целие си, сегашният американски президент дори желае да предизвиква, за да може да се възползва и да сочи с пръст. По време на президентската си кампания, Тръмп и съветниците му създадоха фалшивата новина за „мюсюлмански тълпи“ в Джърси, които празнуват на 11 септември. След терористичната атака в Сан Бернардино, екипът му пусната конспиративна теория.
През февруари Тръмп си измисли терористично нападение в Швеция, за което обвини „многобройните вие-знаете-кои“. Преди седмица пък се появи измислицата за „мюсюлманска мигрантска атака върху недъгаво холандско момче“.
На 6 декември Доналд Тръмп надмина себе си. Като обяви, че САЩ признава Йерусалим за столица на Израел, той не просто си измисли „мюсюлманско насилие“, а го провокира. В момента, американското консулство в Йерусалим предупреждава американците да избягват Стария град и Западния бряг. Държавният департамент издаде няколко предупреждения за възможно избухване на насилие около американските посолства в целия Близък изток. Насилието може и да не дойде веднага, но свещените места са особено сензитивен район, който обикновено довежда да голямо напрежение и кръвопролитие.
Най-големият проблем е в дългосрочен план. Решението на Тръмп увеличава възможностите за насилие, защото задълбочава разочарованието сред палестинците. Защо? Помислете върху контекста. Бяха ли направени конкретни стъпки за американско признаване на израелския суверенитет в Западен Йерусалим, а палестински в Източен? Това би било по-леката стъпка. За разлика от тримата си предшественици, Тръмп не говори за създаване на Палестинска държава – всъщност, той дори не спомена палестинците в речта си от 6 декември, нито пък направи каквато и да е връзка със законните претенции на палестинските лидери. Така идеята за две държави, която толкова време се пробутваше с дипломатически термини, се показа като това, което всъщност представлява – химера и просто обещание в името на това да се протакат преговорите и да се избегне следваща война в Близкия изток. Междувременно, около 100 000 палестинци живеят отвъд разделителната линия, откъснати от услугите в града. Политиките на израелската окупация на Източен Йерусалим след 1967 година, включват регулярно прекъсване на правата на палестинското население, включително правото за живеене в града. В същото време се увеличи броя на заселническите селища, въпреки че са срещу международното право и дори САЩ застават срещу идеята за тяхното увеличаване.
В този контекст, съобщението на Тръмп само ще засили гнева сред палестинците в Източен Йерусалим и Западния бряг, а в техните очи САЩ ще продължат да бъдат единствената страна, която подкрепя без критика окупационните закони на Израел. А тази безнадеждност ще доведе до повече насилие. Не става дума само за думите на Тръмп – тук говорим за поредица от сигнали, събития и процеси, които се трупаха през годините и тяхното кулминация рано или късно щеше да бъде достигната. Статутът на Йерусалим е червена линия, отвъд която е нужна само една клечка, за да се запали пожар.
Невежеството в екипа на Тръмп и неговата собствена липса на опит доведоха до взимането на подобно решение. Нито Джаред Къшнър, нито Джейсън Грийнблат или Дейвид Фридман имат експертиза, свързана с арабския свят и международните отношения. От това, разбира се, се възползва лобито на израелския премиер Бенямин Нетаняху, който – между другото – има нужда от изместване на фокуса от разследването срещу него по обвинения в корупция, което може да го вкара в затвора.
Освен невежеството, има и друг фактор. Личното отношение и личните предразсъдъци на Тръмп. Дори Буш, който предизвика две унищожителни войни в Близкия изток и косвено така помогна за надигането на Ислямска държава по-късно, осъзна, че подобен род политики водят не само до засилването на местни диктаторски режими, но и да радикализация. Тръмп, от друга страна, просто не осъзнава и не може да разбере връзката. Той просто обяви, че „ислямът, не просто мюсюлманите, но ислямът като такъв, ни мрази“. И точка. Няма значение никакви теории, експертизи, дали е истина или не, важното е неговото лично мнение и това мнение сега определя политиката на САЩ в Близкия изток.
Подобен род конфликти, които може да са основани на етническа или религиозна основа, служат много добре на апелите на Тръмп, с които той спечели изборите миналата година (а лидерите в Близкия изток се връзват лесно на провокацията). За него ходът по отношение на Йерусалим, е просто изпълнение на предизборно обещание, без значение колко съюзни държави ще отблъсне. Той се нуждае от мексиканци, които да изнасилват бели момичета, африканци, които да не уважават американския флаг и мюсюлмани, които да взривяват бомби и да горят знамена. Ако Тръмп може да си създаде всичко това, той ще го направи.
Текстът е за Actualno.com
