За да се случи нещо различно в живота ни, трябва да направим нещо различно
Коледен базар - безброй светлинки, ухание на канела, редица красиви вещи, приятна музика, красота .... Всичко, което очите поглъщаха бе прекрасно!
Докато наблюдавах тази прелест си представих нещо съвсем различно... Това беше чудесно,но защо да няма и едно друго място... Място,където хората не носят чашки с вино ,а с вода - оценявайки нейната сила и магия, отпивайки всяка глътка съзнателно, изцелявайки ума и тялото си! Място, с красиви дървени къщички, където да гори силно огъня, на който да стоплиш ръце,а после да се отпуснеш в меко кресло... А всяка къщурка да има свое име - свобода, мъдрост, любов, приемане, светлина, изцеление... Там, хората ще откриват знания по съответната тема. Ще бъдат напътствани от хора, открили тези добродетели и заложби в себе си,ще им бъдат препоръчвани четива! В някои къщурки ще пеят,в други ще свирят,в трети ще рисуват,в четвърти ще пишат,в пети ще танцуват... Ще творят! На този базар ще се предлагат само сезонни плодове и ядки в изобилие! Хората ще се виждат в мълчание, ще се усещат в допир, ще изживяват мига в неговата пълноценност. Тогава цялата атмосфера ще бъде не само красива отвън,но и безкрайно съдържателна отвътре. Тогава въздухът няма да бъде пропит с илюзия и липса на дълбочина. Тогава часовете няма да са само време в консумация и харчене на средства за вещи, които още на следващия ден вече са поредната придобивка без особено значение. Тогава няма да се отпускаме с алкохол в края на деня,я във великолепието на даровете, които носим в душите си. Тогава няма да се редим на опашки за поредното убито животно, което ще консумираме. Тогава няма да губим думите си в безсмислени разговори за миналото и бъдещето. Тогава ще умеем в тишината да бъдем заедно,а не в надвикването със всички около нас. Няма нищо лошо в консуматорския свят, който сами сме създали. Съвсем нормално е хората да избират кина, молове и заведения за своето разнообразие и забавление, защото така е устроен света. Но, ако имаше и едно такова вълшебно местенце - приказно и отвън ,и отвътре ... Колкото и рядко да го посещаваха, съм убедена, че един ден щяха сами да усетят прилива на вътрешната трансформация към истината в живота. Когато човек има знанието, той не просто вярва в нещо, той Е!
Аз обаче успях да бъда десетина минути в тази прелест, защото външното изящество бе лишено от съдържание... Наблюдавах красивите дървени къщички, украсени пищно с коледни играчки, от някои висяха бутове на животни като реклама на ястия, а на други се лееше вино... И виждах как с чаша в ръка се носят погледи, търсещи радост и щастие навън.
Ако целият този външен свят, който сами сме създали, ни бе превърнал в хора, изпълнени с мир и хармония, тогава супер, това е пътят. Но, аз виждам точно обратното. За да се случи нещо различно в живота ни, трябва да направим нещо различно със себе си! Освен, разбира се,ако вече не сме в добро здраве и щастие през по-голямата част от дните си. Ако не сме обаче, значи някъде връзката между нас и Живота е прекъсната и вървим по пътеки, които далеч не водят до истинската ни същност, която може да проявява мир, любов и светлина в изобилие...
Е, аз си помечтах за онова красиво, ново място за радостни мигове... Нали всяко нещо, първо е било мисъл... Няма невъзможни неща.
Текстът е от страницата на Милена Римпева във Facebook
Вижте още:
