Липсата на цел, която ни носи усещането за значимост, води до няколко чашки отгоре
Последните дни няколко човека ми споделиха за свои подобни състояния - престоят у дома, съчетан със загуба на работа или доходи, бе довел до увеличаване на алкохола. Не ставаше дума за алкохолизъм, нито пиянство, но до редовно успокояващо количество, което се повишава. Истината е, че това се наблюдава не само при хора изгубили препитанието си, но и при задоволени материално хора, които обаче се усещат безполезни и безцелно съществуващи.
Липсата на цел и визия за някакъв проект или работа, който да ни дава усещането за значимост, води обикновено до няколко чашки отгоре алкохол. Това е най-лесното бягство! На първо четене, това изглежда съвсем нормално и не води до притеснения, но истината е, че дава ясен знак, как душата страда, а ние я неглижираме. Ако не беше така, нямаше да прибягваме до чашката, а щяхме да потънем в болката, която заглушаваме с глътка вино, щяхме да се срещнем с истината и да грабнем живота си в ръце. Без значение къде се намираме, кой е до нас и дали имаме финансови възможности или не, винаги има начин да върнем достойнството в собствените си очи, защото само то има значение. Не как ни приемат околните, а какво мислим за себе си, когато се погледнем в огледалото! Разбира се, има и много хора, които просто се наслаждават на алкохола за удоволствие в малки количества, но случаите, които ми споделиха не бяха такива.
Обикновено всеки човек, гледайки успехите на другарчето, съседа или непознат, винаги иска да има голяма и престижна цел и постижения. А истината е, че всичко това храни само егото ни. Целите, които имат смисъл, са онези, които изпълват сърцето ни с енергия и нямат нищо общо с престижа, той би могъл да бъде само бонус. Ако нямаме работа и доходи, докато търсим нова длъжност или изчакваме, бихме могли да вложим цялото си същество в усъвършенстване на дадено умение, просто заради самото удоволствие от това. Например да подобрим кулинарните си умения, приготвяйки различни ястия и учейки безброй нови техники и информация в тази сфера. Да изучим овощарството, да садим, да чистим боклуците в планината, да изчетем всичко налично по конкретна тема, която ни вълнува, да се научим да танцуваме, рисуваме, изобретяваме различни научни проекти, да творим, творим, творим в безброй налични сфери от живота ни ежеминутно. Да, без заплащане! Да, без да се мерим с някого! Да, без да търсим краен резултат или постижения! Да, без да очакваме потупване по рамото! Само заради нас самите! Само, за да се погледнем и да си кажем "Е, много ти се кефя!". И, когато отново върнем уважението към собствената си душа, когато отново защитим стойността си пред нас самите, едва тогава и външният свят ще отвърне по същия начин.
Използваме алкохола, за да приглушим гласа в нас, който крещи: “Събуди се! Не виждаш ли? Ти вече си съвършен? Само активирай потенциала си в действие! Ти можеш всичко! Знам го! “. Още си спомням, когато аз самата пиех по чаша вино преди години. Приятно, сладко, чаровно опиянение, в което ти става леко и радостно на душата. Мислите стават като пера, а тялото се отпуска в сладостта на покоя. Това обаче е илюзия! Измама! Състояние, постигнато механично, благодарение на няколко глътки елексир. Елексирът обаче е самият Живот! Връзката ни с него и истината, такава каквато е! Понякога грозна, понякога прелестна... Такава! Глътка вино, чаша слепота, бутилка тъмнина... Светлината е в нас!
Наздраве!
Вижте още:
