Да простите на някого означава да се откажете завинаги от всяка претенция за отмъщение
Прошката е егоистичен акт. Когато прощаваш, го правиш заради себе си и другият може дори да не знае. Да държите някого отговорен за действията му означава да ги забележите и да разговаряте с него за последствията. Ако оставяте хората да бъдат отговорни за действията си, вероятно няма какво да прощавате някому.
Нека да сте наясно по две неща: какво означава “да простите” и заради кого го правите. Да простите на някого означава да се откажете завинаги от всяка претенция за отмъщение. Това е. Точка. Не прибавяйте никакъв излишен баласт повече. Оставете го просто.
Да простите значи да се откажете завинаги от всяка претенция за отмъщение. Забележете, че не е необходимо да се отказвате от отмъщението, а само от претенцията за него. И схванете тази дума “завинаги”. Тя изразява безусловната природа на прошката. Да “простите” не означава да поставяте условия, дори не и такива от вида: “Ще ти простя, ако не правиш повече така.” Затова, ако той пак го извърши, не е нужно отново да му прощавате, вие вече сте го направили. Не се повтаряйте. Ако ви хрумне, че трябва пак да му простите, значи не сте му простили първия път. Каквото сте направили тогава, ще трябва да се нарече другояче, не прошка.
Прощаването не е някакъв праведнически ритуал, който можете да повтаряте отново и отново. Не съм казал да не държите другите отговорни. Държите ги отговорни, ако не искате наистина да си изпатите. След като сте простили на някого, вие сте извън системата грешно/правилно. Ако другият го извърши отново, той не е неправ и същевременно е отговорен за последствията. Това би трябвало да ви покаже заради кого всъщност вървите през процеса на прощаване.
Ако смятате, че сте простили на някого заради него самия, значи не знаете какво е прощаване и вероятно досега никога не сте прощавали. Вие сте този, за когото го правите. Другите не се нуждаят от прошка. Те са направили каквото са направили и това е. Вие правите тази “прошка” за себе си, за да се освободите от ненавистта си и така да можете да напреднете в живота. Ненависта изразходва много жизнена енергия. Ако се освободите от нея, ще получите цялата тази енергия обратно. С нея ще можете да правите още повече бели.
Как ще знаете дали сте простили на някого? Може би изобщо няма да усетите никаква разлика. Едно нещо ще се случи със сигурност: отношението ви с другия ще стане много по-ясно, ако не стане, значи не сте простили. Ще забележите, че не се ровите непрекъснато в това, колко несправедливо са се отнесли към вас. Ще забележите, че спите по-дълбоко, може би, а може би не.
Прощаването не е сложно, то е просто. Вие просто идентифицирате ненавистта си и се питате: “Да продължавам ли да хабя енергията си за това?” Ако отговорът е “не” – тогава това е. Може би ще поискате да разговаряте с другия, ако той е на разположение, но не е там работата. Вие го правите за себе си, не за другия. Затова да говорите с него е едно малко допълнение, което прибавяте накрая, ако искате. Но за да простите, трябва да бъдете истински честен по отношение на това, кого и за какво обвинявате. Докато не кажете на Себе си абсолютната истина, няма да можете да простите.
След като сте казали истината, трябва да знаете, че имате избор: Вие не сте длъжен да прощавате никому. Можете да държите на омразата и на старите си сметки, докато умрете, и можете да ги отнесете в гроба, ако искате. Няма да бъдете неправ – хората непрекъснато вземат такива решения. Да се мъкнат стари сметки до гроба е въпрос на стил. За някои би означавало липса на вкус да простят на някого. Значи наистина не е грешно да се обвинява и ненавижда – и има последствия. Бъдете сигурен, че ясно виждате последствията, после избирайте.
Не казвам “решавайте”. Казвам избирайте. Не на базата на списък от основания, според които вие “би трябвало ...”. С основания не може да се избира – това се казва “решаване”. Когато избирате нещо, Вие изхождате от яснотата, че сте отговорен за действията си. Вие сте отговорен и е добре това да ви е ясно. Изборът не е нещо, което можем да ви накараме да направите или не. Нещо повече: ако сте длъжен да свършите нещо, вие не можете да го свършите. Вие не можете да простите на някого, ако сте “длъжен” да му простите.
Текстът е от профила на Лъчезар Иванов във Facebook
