Храмът в Банско се смята за най-големият от този тип на Балканите
По време на турското робство в Банско изградили православен храм, който обединил българи и турци. Но най-вече, позволил на българите да се молят в свой храм, голям и красив, какъвто по онова време не било разрешено да си построят.
Църквата „Света Троица“ е изградена през 1835 г. и се смята за най-голямата църква на Балканите. По онова време жителите на града, които били по Европа се връщали бавно, но сигурно в дома си. Хората се нуждаели от надежда и обединение. Идеята за храм дошла първо на тогавашният коджабашия (кмет) на Банско Лазар Тодоров Герман - Голев, наричан мило дядо Лазко, макар че бил на 40 години. Той преценил нарасналите материални възможности и духовни потребности на тукашните люде и заповеднически заявил: "Ке градим нова църква, двойно и тройно по-голема от тая в гробищата "Света Богородица". Новата ке кръстим "Света Троица". Но да помните отсега голема парa е потребна, та и много ангария требува да се работи от целото население. Парaта, чорбаджилар, е дадена от Бога за наша радост и ползу народу. Я дарявам моята градина в средата на Банско!"
Снимки: kilometri.bg
Споделил намеренията си с потомък на Неофит Рилски и той дарил къщата си. По онова време според турските закони, българите имали право да строят храм само, където имало старо църквище. Ето, защо дядо Лазко тайно със свой довереник заровили кръст и икона на нареченото място. Помолили стара жена да отиде при властите и да каже, че е сънувала новата църква. Така и станало, управляващите дошли на място и намерили иконата и кръста.
Сега предстояла най-важната стъпка - султана да издаде ферман за строеж. По турските закони сградата не можело е по-висока от турчин качен на кон. Пращали прошения до Солун, но без резултат.
Един ден се разчуло из града, че Султана има рожба и дядо Лазко заръчал на българските жени да подготвят богата зестра за турския наследник. Отишли да дарят даровете на ханъмата и Султана останал изумен от българската шевица. Попитал с какво да се отблагодари и жените споделили, че църквата е много далече от града и искат храм в града. Получили обещание за ферман, разрешаващ строеж.
С разрешението, обаче българите получили и забити колци с ограниченията на големината на храма. Дядо Лазко нищо не казвал, но нощес с негови довереници преместил коловете все по-навън и навън.
На другия ден наредил да се започне изграждането на висок четириметров зид околовръст парцела, та чуждо око да не вижда какво става вътре. Така църквата растяла и растяла, под ръководството на Устабашията Димитър Дойнов. Всеки дарявал каквото може за храма, но парите свършили.
Тогава дядо Лазко отивал при Мехмед бей, наричан още Алтън бей заради голямото му богатство. С него той имал търговски отношения и под този предлог му поискал заем от 300 гроша. Така продължил започнатото, но бил наклеветен за размерите на храма и бил хвърлен в тъмница.
Дойнов им рекъл да влязат в храма и да видят какво е построено. Дядо Лазко смятал, че вярата е за всички и наредил да се издълбае плоча с двата полумесеца и християнския кръст. Като видели над входната плоча турския герб, агите свалили фесовете, направили дълбоки поклони и се махнали.
Сега храмът вдъхновява с дължина 44 метра, ширина - 24 и височина на свода - 20 метра. Точно до църквата е изградена 30 метрова часовникова кула-камбанария. Самата църква е трикорабна и безкуполна сграда. Сводовете на иконите са същинска художествена галерия. В тях е вложил своя талант художникът от Банско Димитър Молера, син на Тома Вишанов, който е основател на живописната Банска школа. Знае се, че е учил живопис във Венеция и Рим.
