
Или кои са най-големите жилищни проекти, които са останали пусти
В няколко последователни материала ще разкажем за призрачните места – градове и сгради, в които никой не е живял заради недомислена правителствена или частна инвестиция, или които са изоставени по друга причина.
Започваме с едни от най-мащабните проекти, погълнали милиарди и останали красиви, но необитаеми. С една дума – призрачни.
Ордос, Китай
Град Ордос в Китай е най-известният от призрачните градове, но няма как да не започнем с него, защото е и най-грандоманският проект – проектиран и построен за 1 млн. души и погълнал 17 млрд. юана, или около 2 млрд. евро.
Всъщност това е изцяло нов квартал, намиращ се на 25 км от градския център, но е изграден като самостоятелен град – в него има огромни жилищни сгради, болници, училища, влючително летище, джамия и център за съвременно изкуство.
Проектът започва през 2004 година, но повечето жилищни сгради остават празни – в града се заселват около 30 хил. души. Апартаментите се продават на цена от около 2500 евро/кв. м.
Всъщност градът далеч не е изключение – този вид инвестиции освен всичко друго помагат за поддържането на икономическия растеж, като в Китай се строят по около 20 нови града на година. През 2010 година празните апартаменти и къщи са около 60 млн., но строителството продължава и до днес.
Нова Сидаде де Киламба, Ангола
По подобие на китайския Ордос, пред 2008 година започва строителството на чисто нов град на 30 км от столицата на Ангола. Градът е построен от китайската компания China International Trust и в него са вложени 3,5 млрд. долара.
Планиран е за население от 500 хиляди души. Издигнати са 750 8-етажни жилищни блокове, 12 училища и 100 помещения за магазини, които заемат площ от 5 000 хектара.
След активна рекламна кампания са продадени едва 220 апартамента от налични 2 800. Причината градът да остане пуст е класовото разделение в Ангола – там има много богати и много бедни хора. Така градът, в който жилищата се продават за около 200 хил. долара, остава празен.
Нейпидо, Мианмар
Новата столица на Мианмар - Нейпидо, е основана през 2005 година. Няколко години строителство и вложени милиарди долари водят до това, че насред джунглата израства град с разкошни правителствени сгради, 8-лентово шосе, полета за голф, търговски центрове и зоопарк.
В продължение на няколко години градът, който разположен на 7000 кв. км и е планиран за милиони жители, стои полупразен.
Причината е абсолютно същата като в Ангола - много бедни и много богати хора, които не виждат смисъл да напускат родните си места. Промените в политическия режим в страната дават надежди, че скоро нещата ще се променят и градът ще се засели.
Масдар, Обединени арабски емирства
„Зеленият“ град Масдар е проектиран като най-устойчивия град в света, който ползва единствено възобновяема енергия. Той все още не е достроен, но по проект трябва да се простира на площ от 6 кв. км.
Изпълнението на проекта започва в началото на 2008 година по инициатива на правителството в Абу Даби и Световния фонд за дивата природа (WWF) и се очакваше да бъде завършен през тази година. По-късно беше обявен друг краен срок – 2020 - 2025г.
Разположен на 17 км югоизточно от Абу Даби, градът е планиран за дом на 50 000 жители, които освен предимството да живеят на такова място, ще имат и задължението да спазват строги правила – там например е забранено да се придвижвате с автомобил. В момента в Масдар живеят единствено преподавателите и студентите от Института за наука и технологии.
Масдар сити ще погълне между 19 и 22 млрд. долара, но е нещо като демонстрационен проект – ако покаже, че град с нулеви емисии от въглероден диоксид може да се изгради в пустинята, това означава, че ще може да се построи навсякъде по света.